“За кравата и телето взех към 1800-1900 лева. Купих плочата и поръчах на една фирма за надгробни паметници в Харманли да издълбае имената на падналите във войните. Преди това уточнихме списъка с Военноисторическия музей. Парите от кравата горе-долу стигнаха за плочата. Черпилката отделно”, обяснява бай Васил.

Това не е единственият жест на възрастния мъж за родното му село. Преди години бай Васил пак продал крава с теле, а с получените пари – към 3000 лева, направил пазарчето в центъра на селото. “Гледам ги как закрепват щайгите на парчета тухли и камъни и ми става болно. Исках да е хубаво и красиво, хората с кеф да спират и да купуват”, разказва бай Васил.

Пазарчето е точно на пътя Харманли-Тополовград, който минава през центъра на селото. Отсреща е кметството, острани има парк и площад.
Бай Васил постегнал и занемарената църква в Българин. Храмът в селото е бил построен през 1874 година. “Купих гранитогрес за пода, камъни, цимент, лепило. После взех улуци. Сложиха ги и църквата се позакрепи”, обяснява пенсионерът.
Семейството му е свързано с местния храм. Неговият дядо Вълчо Димов е бил кмет на Българин в продължение на 22 години. По негово време и по негова инициатива през 1938 година черквата се сдобива с камбанария и камбана.
Паметната плоча за това събитие е поставена точно над входа на храма. Сега внукът, макар на повече години от дядо си от онова време, продължава делото му, отделяйки от собствения си джоб.

Плочата на загиналите във войните млади мъже от селото все още спъва влизащите в кметството. Обещавали на бай Васил още от миналата година, че ще я поставят на видно място в центъра. Решението било гласувано в предишния Общински съвет на Харманли. Решението обаче така си останало на хартия.

Има съгласие от военно министерство, както и решение паметната плоча в Българин да влезе в регистъра на войнишките паметници. Той настоявал и общинската администрация в Харманли да издаде нужните скици и разрешителни.
Очаква се за празника на селото – 8 септември, плочата най-после да бъде поставена. Васил Вълчев е харесал място за нея на площада, но последната дума имат чиновниците от общината.

“В нашия род даването е традиция. Навремето дядо ми дал 12 овце и една крава, когато България се включва във Втората световна война”, разказва бай Васил, който е пенсионер, но отделя от скромните си средства за опазване на българщината в Българин.
“Не е достатъчно само да имаш, за да даваш. Трябва да ти идва отвътре”, простичко обяснява бай Васил. На него му идва. Като на истински българин от Българин, констатират от местното издание.
Източник: news.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!