ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНА АГЕНЦИЯ „АНТИКОРУПЦИЯ”

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.  С този закон се уреждат:

1. мерки за противодействие на корупционни прояви на лица, заемащи висши публични длъжности;
2. 2. мерки за превенция на корупцията;
3. устройството и дейността на Специална агенция „Антикорупция“, наричана по-нататък „агенцията”, статута на нейните служители и правомощията на органите й.

Чл. 2.  Законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията.

Чл. 3. (1) Този закон се прилага при спазване на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. 2. законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност;
3. публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности;
4. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите;
5. пропорционалност на намесата в личния и семейния живот;
6. защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;
7. защита на лицата, подали сигнал за нарушение;
8. координация и взаимодействие между държавните органи.
9. политически неутралитет.

(2) Върху дейността на Специална агенция „Антикорупция“ се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(3) Специална агенция „Антикорупция“ изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи. Взаимодействието между агенцията и други държавни органи може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции.

Чл. 4. (1) Специална агенция „Антикорупция“ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.          

            Чл. 5.  (1) Лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон, са:

1. президентът и вицепрезидентът;
2. народните представители;
3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
4. членовете на Европейския парламент от Република България;
5. членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган;
6. председателят и съдиите от Конституционния съд;
7. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите;
8. омбудсманът и заместник-омбудсманът;
9. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията;
10. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата;
11. председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията;
12. управителят, подуправителите, членовете на управителния съвет и главният секретар на Българската народна банка;
13. председателят, заместник-председателите, членовете и главният секретар на Комисията за финансов надзор;
14. председателят, заместник-председателите и членовете на надзорния съвет, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;
15. управителят и подуправителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;
16. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници;
17. председателят и заместник-председателят на Специална агенция „Антикорупция” и директорите на териториалните ѝ дирекции;
18. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол;
19. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции в Централното митническо управление, началниците на митници и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове;
20. изпълнителният директор, заместник – изпълнителните директори и главният секретар на Националната агенция за приходите, директорите на дирекции в Централното управление и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите;
21. ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален строителен контрол и на нейните регионални дирекции, на Държавен фонд „Земеделие“ и на неговите областни дирекции, на областните отдели „Автомобилна администрация“, на Националния институт за недвижимо културно наследство и на териториалните му звена, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, неговите заместници и ръководителите на териториалните й служби, на Главна дирекция „Охрана“, неговият заместник и директорите на областните дирекции, на регионалните инспекции по околната среда и водите, на басейновите дирекции за управление на водите, на националните паркове, на предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда;
22. председателят и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и на Държавна агенция „Технически операции“, началникът на Национална служба за охрана и неговите заместници и началникът на служба „Военна информация“ и неговите заместници;
23. председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства;
24. главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговият заместник, административният секретар, директорите на главните дирекции и техните заместници, директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“, директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници;
25. офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
26. главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната;
27. ръководителите на инспекторати по Закона за администрацията;
28. началниците на политическите кабинети;
29. областните управители и заместник областните управители;
30. кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите;
31. членовете на Централната избирателна комисия;
32. председателят и членовете на Съвета за електронни медии;
33. генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция;
34. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган;
35. ръководителите на задграничните представителства на Република България;
36. българските граждани, които по решение или по предложение на български публични органи са членове на управителни или на контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България;
37. членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие;
38. членовете на управителните и на контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг, директорите на дирекции към Националната електрическа компания, членовете на управителни и на контролни органи на дъщерни дружества на Българския енергиен холдинг, членовете на управителни и на контролни органи на Електроенергийния системен оператор;
39. председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическата партия;
40. членовете на ръководните и на контролните органи на Българския червен кръст;
41. ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси;
42. лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите;
43. председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните висши училища и началниците на военните академии и на висшите военни училища;
44. управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;
45. членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства;
46. изпълнителният директор и ръководителите на териториалните поделения на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“;
47. членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

(2) Подаването и проверката на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи, в т. ч. на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт.

(3) Ръководителите на ведомствата, които определят и освобождават лицата по ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаването на съответния акт да уведомят за това агенцията. За лицата по ал. 1, т. 5, 34 и 36 уведомлението се извършва от ръководителя на органа, приел решението или направил предложението.

Глава втора.

ДЕЙНОСТИ НА СПЕЦИАЛНА АГЕНЦИЯ „АНТИКОРУПЦИЯ“

Чл. 6. (1) Специална агенция „Антикорупция“ извършва:

1. наблюдение, разкриване, предотвратяване, противодействие и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства, свързани с корупционни прояви на лица, заемащи висши публични длъжности;
2. разследване на корупционни престъпления, за които има данни, че са извършени от лице по чл. 5, ал. 1;
3. проверка и анализ на декларациите за имущество на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и проверка на имущественото им състояние.
4. информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за осъществяване на дейността й.
5. превантивни дейности по реда на глава четвърта.

(2) Корупционни престъпления по ал. 1, т. 2 са престъпленията по чл. 201 – 205, чл. 219, ал. 3 и ал. 4, пр. 2, чл. 220, чл. 225в, чл. 282 – 283б, чл. 285, чл. 288, чл. 289, чл. 294, чл. 295, чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс.

Чл. 7.  Агенцията организира и провежда оперативно-издирвателна, оперативно-техническа, информационна и аналитична дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.

Чл. 8. (1) Дейността по разследване на престъпленията по чл. 6, ал. 1, т. 2 се осъществява от разследващи агенти при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Разследващите агенти се определят със заповед на председателя на агенцията. На тях не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.

(3) При осъществяване на своите правомощия разследващите агенти вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(4) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

(5) Взаимодействието на разследващите агенти с другите органи на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията.

Чл. 9. (1) Всеки, който разполага с данни за корупционни прояви по смисъла на този закон за лице, заемащо висша публична длъжност, или с данни за престъпление по чл. 6, ал. 1, т. 2 може да подаде сигнал до агенцията.

(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване.

(3) Всеки сигнал се регистрира в агенцията незабавно след постъпването му.

(4) Сигналите се разглеждат при съблюдаване на принципите, посочени в чл. 4.

(5) Сигнали, които не са от компетентността на агенцията, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган.

(6)  Председателят на агенцията утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на агенцията, както и на място.

Чл. 10. (1) Когато сигналът съдържа трите имена на подателя и неговия единен граждански номер, адрес, телефон, факс, електронен адрес и подпис, агенцията е длъжна да го информира за предрпиетите по сигнала действия.  

(2) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.

Чл. 11. (1) Лице, което е подало сигнал за корупционна проява на лице, заемащо висша публична длъжност, не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последици само на това основание.

(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни:

1. да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
2. да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
3. да опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.

(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.

Чл. 12. В особени случаи по искане на председателя на агенцията, съответно на Инспектората към Висшия съдебен съвет, може да се потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.

Чл. 13. Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

Чл. 14. Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност.

Глава трета.
УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНА АГЕНЦИЯ „АНТИКОРУПЦИЯ“

Раздел I.
Органи на управление

Чл. 15. (1) Специална агенция „Антикорупция“ се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката за срок от 5 години. Председателят има право на не повече от два последователни мандата.

(2) По предложение на председателя на агенцита Народното събрание избира трима заместник-председатели. Изборът се осъществява с мнозинство две трети от всички народни представители.  Заместник-председателите се избират за срока на мандата на председателя.

(3) За председател и заместник-председатели на агенцията могат да бъдат назначавани, съответно избирани, лица, които:

1. имат само българско гражданство;
2. имат висше юридическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ – за председателя и висше юридическо или икономическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“ – за заместник-председателя;
3. притежават 10-годишен юридически стаж – за председателя, и 8-годишен стаж по специалността– за заместник-председателите;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена Специалнадлъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“;
7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по служебно или трудово правоотношение, освен ако заемат академична длъжност във висше училище или научна организация.

(4) Пълномощията на председателя и на заместник-председателите се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
6. 6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.

(5) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на републиката, а на заместник-председателите – с решение на Народното събрание по предложение на председателя на агенцията.

(6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя в едномесечен срок от възникване на основанието президентът на републиката с указ назначава нов председател, който довършва мандата.

(7) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател председателят на агенцията в едномесечен срок предлага на Народното събрание да избере нов заместник-председател, който довършва мандата.

(8) До назначаването на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от президента на републиката заместник-председател.

Чл. 16.  (1) Председателят на агенцията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на агенцията.

Чл. 17. (1) Председателят на агенцията:

1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4. предлага проекта на годишен бюджет на агенцията;
5. изпълнява и отчита бюджета на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията имоти;
8. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Специална агенция „Антикорупция“;
9. приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на агенцията и организира тяхното провеждане;
10. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
11. 11. изпълнява и други функции, определени със закон.

(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.

Чл. 18. (1) Председателят на агенцията изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-председателите.

(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на агенцията.

(3) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от него със заповед заместник-председател за всеки конкретен случай.

(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.

            Чл. 19. (1)  Административното ръководство на администрацията на агенцията се осъществява от административен секретар.

(2) Административният секретар ръководи администрацията, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на председателя на агенцията, за регламентираното движение на документите и информацията и отговаря за отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията, включително координира и контролира разпределението и ползването на имуществото, предоставено за управление на агенцията. Административният секретар организира и координира взаимодействието на агенцията с други ведомства и организации. Административният секретар изпълнява и други функции, възложени му от председателя на агенцията.

(3) (Административният секретар подпомага председателя и заместник-председателите на агенцията при изпълнението на техните правомощия. Той е непосредствено подчинен на председателя на агенцията.

(4) При изпълнение на правомощията си административният секретар издава заповеди, отнасящи се до администрацията на агенцията или до отделни структурни звена.

(5) Административният секретар не осъществява правомощията си по отношение на оперативно-издирвателната дейност на агенцията, както и дейността по разследване.

Раздел II.
Структура

Чл. 20. (1) Основни структурни звена в администрацията на агенцията са специализираните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции.

(2) Общата численост на служителите в агенцията се определя с правилника за прилагане на закона по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 21.  (1) Специализираните дирекции на агенцията осъществяват дейностите по глава четвърта, глава пета и глава седма, както и дейността по разследване на престъпленията по чл. 6, ал. 1, т. 2.

(2) Специализираната дирекция по разкриване на корупционни прояви извършва оперативно-издирвателна дейност.

(3) Структурата на дирекциите по ал. 1 се определя с акт на председателя на агенцията. Структурата включва отдели и сектори.

(4) Специализираните дирекции в рамките на своята компетентност осъществяват методическо ръководство и контрол на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели по съответното направление на дейност.

(5) Дирекция „Сигурност на Специална агенция „Антикорупция“ е и административно звено по сигурността на информацията в агенцията.

Чл. 22. (1) Специализираните административни дирекции и дейностите, които извършват се определят със заповед на председателя на агенцията.

(2) Самостоятелните териториални отдели на агенцията се създават с указ на президента на републиката по предложение на председателя на агенцията, с който се определят седалищата и районите им на действие. Самостоятелните териториални отдели извършват оперативно-издирвателна дейност.

(3) Структурата и дейностите на самостоятелните териториални отдели се определят с акт на председателя на агенцията. Структурата на самостоятелните териториални отдели може да включва и сектори.

Чл. 23.  (1) Специализираните дирекции и специализираните административни дирекции се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и са преки ръководители на служителите в дирекциите.

(2) Директорът на дирекция „Сигурност на Специална агенция „Антикорупция“ е и служител по сигурността на информацията.

Чл. 24.  (1) Директорите на дирекции в агенцията осъществяват общото и непосредственото ръководство на дирекциите, като:

1. планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността им;
2. изпълняват заповедите на председателя на агенцията и се отчитат пред него;
3. отговарят за резултатите от дейността, за спазването на законите, другите нормативни актове и заповедите на председателя;
4. координират дейността на дирекциите с други държавни органи чрез председателя на агенцията;
5. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на дирекцията със съответните териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели;
6. отговарят за управлението на човешките ресурси;
7. изпълняват други функции, възложени със заповед на председателя, заместник-председателия и административния секретар на агенцията, в рамките на законоустановените дейности на Специална агенция „Антикорупция“.

(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 директорите издават заповеди.

Глава четвърта.

ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА

Чл. 25.  Агенцията осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като:

1. събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни политики и мерки;
2. извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, в т.ч. и по сектори;
3. осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки.

Чл. 26.  За изпълнение на задълженията си по чл. 25, т. 1 агенцията:

1. събира и обобщава информация и поддържа бази данни за изпълнението на антикорупционните политики и мерки;
2. извършва наблюдение и периодична оценка на приложението на антикорупционните мерки, в т. ч. и по сектори;
3. събира и обобщава добри практики;
4. анализира и предоставя информация на националните, европейските и международни антикорупционни институции и организации.

Чл. 27.  (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 25, т. 2 агенцията:

1. съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, както и извършва последващ анализ на въздействието на закона;
2. идентифицира и анализира рискови зони за корупция;
3. разработва мерки с антикорупционна насоченост;
4. подпомага методически прилагането на мерките по т. 3;
5. извършва последващ анализ на въздействието по отношение на приложените мерки по т. 3;
6. разработва методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти за поведение, системи за проверка на почтеността и оказва съдействие за прилагането им;
7. разработва проекти на нормативни актове с антикорупционна насоченост.

(2) Изготвените от агенцията анализи и предложения за антикорупционни мерки се предоставят на компетентните органи, които са длъжни да вземат отношение по тях в едномесечен срок и да информират агенцията за приетите мерки и сроковете за тяхното прилагане, както и за неприетите от тях мерки и мотивите за това. Компетентните органи са длъжни да информират агенцията при въвеждане на антикорупционните мерки и за резултатите от изпълнението им.

Чл. 28.  За изпълнение на задълженията си по чл. 25, т. 3 агенцията:

1. организира провеждането на обучения, семинари и информационни кампании

с антикорупционна насоченост;

2. предоставя становища по искания на заинтересовани лица по приложението на закона във връзка с превенцията на корупцията;
3. организира проучвания и анализи на общественото мнение;
4. предприема и други подходящи действия.

Чл. 29. При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията агенцията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации и органи на други държави.

Глава пета.

ДЕКЛАРИРАНЕ НА ИМУЩЕСТВО И ИНТЕРЕСИ. ПРОВЕРКА НА ИМУЩЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ

Раздел І.

Задължение за деклариране

Чл. 30. (1) Лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават следните декларации:

1. 1. декларация за имущество и интереси;
2. 2. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити.

(2) Декларациите по ал. 1 се подават до председателя на агенцията по утвърден от него образец.

(3) Декларациите се подават на хартиен и на електронен носител. Декларация, подадена само на електронен носител, се смята за неподадена, освен когато е подадена в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 31. (1) Лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават пред агенцията декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират:

1. недвижимо имущество;
2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон;
3. парични суми, в т. ч. влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;
4. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;
5. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
6. задължения и кредити над 10 000 лв., в т. ч. кредитни карти, ако усвоеният кредитен лимит през предходната календарна година в местна или в чуждестранна валута общо надвишава 10 000 лв.;
7. трудови доходи, получени през предходната календарна година;
8. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 1 000 лв.;
9. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва независимо от основанията за това и от условията на ползване;
10. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за:

а) обучение;

б) пътуване;

в) други плащания с единична цена над 1 000 лв.;

11. разходи за обучения извън случаите по т. 10, в т. ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 1 000 лв.;
12. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
13. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо висша публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;
14. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес.

(2) При годишното деклариране на имуществото по т. 3-6 се посочват наличностите към 31 декември на предходната календарна година.

(3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването му.

(4) Лицата, заемащи висши публични длъжности, декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.

(5) Лицата, заемащи висши публични длъжности, не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права.

(6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация.

(7) Лицата, заемащи висши публични длъжности, могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице.

Чл. 32. (1) Декларация за имущество и интереси се подава:

1. в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност;
2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
3. в едномесечен срок от освобождаване на длъжността;
4. в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.

(2) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.

Чл. 33.  Лицата, заемащи висши публични длъжности, подават декларации по чл. чл. 30, ал. 1, т. 2  в едномесечен срок от настъпване на промяната.

Чл. 34. В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 32  агенцията публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.

Раздел ІI.

Регистри на декларациите

Чл. 35. (1) Агенцията приема декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за интересите и ги завежда в публичен регистър.

(2) Публичният регистър по ал. 1 съдържа информацията по чл. 31, ал. 1, 3, 4 и 6.

Чл. 36. (1) Всяко лице има право на достъп до данните от регистъра по чл. 35.

(2) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на агенцията при спазване на Закона за защита на личните данни.

(3) Всяко лице има право да получава информация, свързана с данните от регистъра по чл. 36 по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Раздел III.

Проверка на декларациите и имущественото състояние

Чл. 37. (1) В срок до 6 месеца от изтичане на сроковете по чл. 32  служителите на агенцията от съответната специализирана дирекция проверяват и анализират информацията от декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, относно достоверността на декларираните факти.

(2) Проверката на декларациите за имущество на съдии, прокурори и следователи, в т. ч. на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт.

Чл. 38. (1) Проверката на декларациите се извършва чрез пряк достъп до електронните регистри, бази данни и други информационни масиви, поддържани от други държавни органи.  

(2) Служителите на агенцията може да изискват допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(3) Органите и институциите по ал. 1 са длъжни в 30-дневен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.

(4) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и информацията, получена по реда на ал. 1.

Чл. 39.  Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие.

Чл. 40. (1) При установено несъответствие агенцията уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация.

(2) При установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 1. агенцията упражнява правомощията си по този закон до изясняване на причините за несъответствието.

(3) Когато се установи, че несъответствието не се дължи на извършено престъпление, агенцията предоставя данните на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-процесуалния кодекс при наличие на основание за това.

Глава шеста.

ДЕЙНОСТИ ПО РАЗКРИВАНЕ НА КОРУПЦИОННИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Чл. 41.  Агенцията извършва дейности по разкриване на корупционни прояви на лица, заемащи висши публични длъжности чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за такива прояви.

(2) Агенцията извършва и оперативно-издирвателна дейност.

Чл. 42.  Органите на агенцията извършват дейностите по чл. 41 като:

1. планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за изпълнението на задачи, възложени им със заповед на председателя на агенцията;
2. управляват информационни фондове;
3. изясняват постъпила в агенцията информация;
4. осъществяват взаимодействие с другите административни звена в агенцията;
5. осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление;
6. проверяват сигналите по чл. 9;
7. изпълняват други функции, възложени със заповед на председателя й.

Чл. 43.  (1) За изпълнение на възложените ѝ със закона правомощия агенцията създава, поддържа и ползва информационни фондове.

(2) Организацията на информационната дейност на агенцията, органите за нейното управление и контрол, както и ползването на информацията се уреждат с инструкция на председателя на агенцията.

(3) При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

Чл. 44. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. превенция, предотвратяване и противодействие на корупционни престъпления;
2. проверка на информация по глава пета;
3. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства.

Чл. 45. Оперативно-издирвателните действия се извършват при зачитане и гарантиране на достойнството, правата и основните свободи на гражданите.

            Чл. 46.  (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. извършване на справки по информационните фондове за лица, заемащи висша публична длъжност;
2. вземане на образци за сравнително изследване;
3. белязване на обекти и предмети;
4. изследване на предмети и документи;
5. извършване на наблюдение;
6. идентифициране на лица и обекти;
7. събиране на информация от технически канали за комуникация;
8. оперативно внедряване;
9. оперативен експеримент;
10. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
11. извършване на насрещни проверки по документи;
12. вземане на обяснения от граждани.

(2) Оперативно – издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и посредством граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.

(3) Агенцията използва, прилага и притежава специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

(4) Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от органите на агенцията, които работят по реда на тази глава. Сътрудничеството с граждани за осъществяване на правомощията на тези органи се урежда с инструкция на председателя агенцията.

(5) Привличането и дейността на доброволните сътрудници се осъществяват при спазване на следните принципи:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както и на тяхната дейност.

(6) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 47.  Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са извършили прояви на корупция,
2. 2. полученни данни за корупционни престъпления по чл. 6, ал. 2;
3. искане на органите на досъдебното производство и на съда;
4. 4. доклад за несъответствие по чл. 40.

Глава седма.
СЛУЖИТЕЛИ НА СПЕЦИАЛНА АГЕНЦИЯ „АНТИКОРУПЦИЯ“. ОРГАНИ И ПРАВОМОЩИЯ

Чл. 48. (1) Служители на Специална агенция „Антикорупция“ са:

1. държавните служители по този закон;
2. държавни служители;
3. лицата, работещи по трудово правоотношение.

            Чл. 49. (1) За държавни служители, които осъществяват дейностите по глава четвърта, пета и шеста се назначават лица с висше образование, които са преминали успешно проверка за почтеност, след провеждане на конкурс. За разследващи агенти при условията на изречение първо се назначават лица с висше юридическо образование.

            (2) Служителите по ал. 1 дават съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност.

(3) Проверките за почтеност се осъществяват по правила, утвърдени от председателя на агенцията, като те задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по реда на този закон. Правилата се публикуват на интернет страницата на агенцията.  

(4) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от заеманата длъжност.

            Чл. 50. По отношение на статута на служителите на агенцията се прилагат съответно разпоредбите на глава седма от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, доколкото в този закон не е предвидено друго.
 Чл. 51. (1) Органи на агенцията са държавните служители в специализираните дирекции.

(2) Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност и разследване, имат правомощията по чл. 124б-129 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.

Глава осма.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА АГЕНЦИЯТА С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 52.  (1) За постигане на целта на този закон Агенцията, нейните органи, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ си взаимодействат съобразно предоставената им компетентност.

(2) Редът, условията и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и агенцията.

Чл. 53. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон органите на агенцията могат да искат съдействие, сведения и документи, включително и в електронен вид, от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица.

(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред.

(3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона  за защита на личните данни.

Чл. 54.  (1) При изпълнение на дейностите по глава шеста от органите на агенцията се осъществява взаимодействие между агенцията и:

1. прокуратурата;
2. Министерството на вътрешните работи;
3. Държавна агенция „Национална сигурност“;
4. Държавна агенция „Технически операции“;
5. Държавна агенция „Разузнаване“.  

(2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят със съвместни инструкции.

Чл. 55.  (1) За всяко действие по този закон органите агенцията съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ.

(2) Лицата, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения е станала известна информация за извършваната проверка, нямат право да я разгласяват.

Чл. 56. (1) Агенцията обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.

(2) Агенцията сключва международни споразумения за обмен на данни при проверки на декларациите по чл. 30, ал. 1.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 1. (1) Лицата, за които с този закон за първи път възниква задължение за деклариране, подават встъпителни декларации при условията и по реда на този закон в едномесечен срок от влизането на закона в сила

(2) Задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични и други длъжности, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 32.

• 2. Процесуалното представителство по висящи спорове на съответното звено от Сметната палата се осъществява от председателя на Специална агенция „Антикорупция“.

• 3. (1) В Специална агенция „Антикорупция“ се вливат съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

(2) Специална агенция „Антикорупция“ е правоприемник на съответната част от активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Сметната палата, свързани с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и на съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

(3) Трудовите и служебните правоотношения на ръководителите и служителите в администрациите по ал. 1 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.

(4) Служебните правоотношения на държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ преминават в служебни правоотношения със Специална агнеция „Антикорупция“.

(5) Стажът, придобит по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от служителите, преминали в Специална агенция „Антикорупция“, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.

(6) Лицата по ал. 3 и 4 преминават към Специална агенция „Антикорупция“ без срок на изпитване, освен служителите, които са със срок на изпитване.

(7) На лицата по ал. 2, които са заемали длъжност на ръководител на администрацията или служител в общата администрация и преминават на длъжност с идентични или сходни функции в общата администрация на агенцията, органът по назначаването може да предложи друга длъжност, съответна на квалификацията, професионалния опит и стажа.

(8) При отказ на служителя да заеме предложената му длъжност, съответното правоотношение се прекратява без предизвестие. Отказът се удостоверява писмено от служителя. В случай че последният откаже да го удостовери писмено, това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели.

(9) До шест месеца от преназначаването лицата по ал. 3 и 4 преминават проверка за почтеност, като непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.

(10) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1.

• 4. (1) До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в Специална агенция „Антикорупция“ Държавна агенция „Национална сигурност“ й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

• 5. Този закон отменя Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 38 и 73 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 33, 69 и 94 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 18 и 62 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 30 и 71 от 2013 г., бр. 12 и 17 от 2015 г. и бр. 39, 43 и 62 от 2016 г.).

• 6. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр.14, 24 и 61 от 2015 г.; бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г.) в чл. 4, ал. 1 т. 4 се отменя.

§ 7. В Наказателно-процесуалния кодекс ((Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.13 от 11 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.61 от 9 Август 2011г., изм. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 6 Март 2012г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 27 Март 2012г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., доп. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 13 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 26 Септември 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 26 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г.) се правят следните изменения и допълнения:               1. В чл. 52, ал. 1, т. 2 след думите „разследващ полицай“ се поставя запетая и се добавя „разследващите агенти от Специална агенция „Антикорупция“, определени със заповед на председателя на агенцията”, след което се поставя запетая.               2. В чл. 194, ал. 1, в т. 2 след думите „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „или по чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за Специална агенция „Антикорупция“.

3. Създава се нов чл. 194а:

„Разследване от органи на Специална агенция „Антикорупция“

Чл. 194а. (1) Разследването на престъпленията по чл. 201 – 205, чл. 219, ал. 3 и ал. 4, пр. 2, чл. 220, чл. 225в, чл. 282 – 283б, чл. 285, чл. 288, чл. 289, чл. 294, чл. 295, чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс, за които има данни, че са осъществени от лице по чл. 5, ал. 1 от закона за Специална агенция „Антикорупция”, се извършва от разследващи агенти на Специална агенция „Антикорупция”.

(2) Разследващите агенти по ал. 1 се определят със заповед на председателя на Специална агенция “ Антикорупция „.“

4. В чл. 411в, ал. 2 между думите „вътрешните работи“ и „разследващите митнически инстпектори“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думата „Митници“ се поставя запетая и се добавя „и разследващите агенти от Специална агенция „Антикорупция“, определени със заповед на председателя на агенцията”.

• 8. Законът влиза в сила ….

М О Т И В И

Борбата с корупцията по висшите и средните етажи на властта в България не дава нужните резултати. Такава е общосподелената констатация както на обществото, така и на международните наблюдатели. Една от главните причини за това са неубедителните разследвания на това сложно престъпление, както и съществуващите възможности за нерегламентирана намеса в работата на разследващите органи. Именно поради последното Европейската комисия препоръча на България създаването на „ефективен орган за борба с корупцията”.  Това е и основната цел на предлагания законопроект.

За да бъде новият орган „ефективен”, той не може да е просто механичен сбор от съществуващи институции с драстично различаващи се правна природа, същност, цели, дейности, функции и правомощия, каквито предложения съществуват. Органи като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси имат своята роля в борбата срещу корупцията, но като независими и специализирани органи, работещи съответно по различен правен ред. Преустановяването на тяхното съществуване чрез сливането им ще е противопоказно. То практически ще заличи резултатите, постигнати дотук особено по отношение на налагането на института на „гражданската конфискация” в България. Неслучайно и в споменатия вече доклад Европейската комисия пише: „… поемането от новата структура на функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъдат внимателно разгледани. Предвид постигнатите трайни резултати от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е важно организационните промени да не подкопаят напредъка, който вече е постигнат”. Колкото до другия административен орган – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пълната незаинтересованост от страна на властите към него, след скандалите, свързани с бившия му председател и получаваните от него указания, изисква цялостна ревизия на идеята, състава, структурата, функциите и правомощията на този орган, а не автоматичното му сливане или вливане в друг.

За да се постигне ефективност на новия антикорупционен орган, той трябва да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. В момента по отношение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, тези три елемента са разпилени между няколко институции, а именно между съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и специализираната дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. С настоящия законопроект предлагаме тези отделни звена да се слеят по качествено нов начин и при пълна хармония, координация и ефективно взаимодействие между тях в една нова Специална агенция „Антикорупция”.

Две ще са основните направления на работа на новата агенция:

1. ще събира, оповестява и проверява имуществените декларации на лицата, заемащи висши държавни длъжности, чиито списък е изчерпателно изброен в чл. 5, ал. 1 на закона;
2. ще разследва престъпленията по чл. 201 – 205, чл. 219, ал. 3 и ал. 4, пр. 2, чл. 220, чл. 225в, чл. 282 – 283б, чл. 285, чл. 288, чл. 289, чл. 294, чл. 295, чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс;

За изпълнение на тези си дейности органите на агенцията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Служителите, които ще бъдат пряко натоварени с тези особени компетенции, ще бъдат обединени в специализирани дирекции, а техният статут се приравнява на този на агентите на Държавната агенция „Национална сигурност”.

Естеството на работата не предполага колективно вземане на решения, а ясна отговорност, оперативна самостоятелност и строга конфинденциалност. Председателят е натоварен с цялостното ръководство на агенцията по всичките й дейности и я представлява в отношенията й с други държавни органи и институции. За да се гарантира неговата независимост и самостоятелност се предлага той да се назначава с указ на президента на републиката за срок от пет години, с възможност само за едно последователно подновяване. Честа практика е със специални закони и на основание чл. 98, т. 7 от КРБ президентът да бъде натоварван с отговорността по ключови назначения на органи от сектор „Сигурност”. Това е така, защото конституционната позиция на президента, неговата пряка демократична легитимност и обединителната му функция извеждат назначаваните от него фигури от арената на политическите противопоставяния и играят ролята на гаранция, че съответната институция няма да бъде „подчинена” на една или няколко политически сили. В случая това е от особено значение. От друга страна, мандатът, ограниченията за неговото подновяване, както и изчерпателно изброените основания за прекратяване на пълномощията, са допълнителни гаранции за независимост на председателя на агенцията, в т.ч. от органа по неговото назначение.

Предлага се председателят да бъде подпомаган от трима заместник-председатели, които да се избират с квалифицирано мнозинство от две трети от Народното събрание. С оглед съществените правомощия и важната функция на новия орган, парламентът следва да има възможност да участва в конституирането му. Квалифицираното мнозинство е необходимо, за да не може никой да дължи позицията си само на определена партия или група от партии. Заместник-председателите са обвързани с мандата на председателя и веднъж избрани не дължат отчет пред народните представители.

Дейността по разследване е концентрирана върху определени престъпления, които в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни – длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, подкуп, включително в стопанската сфера, търговия с влияние, посредничество към подкуп, отделни престъпления по служба, както и посегателства, свързани с осуетяване на наказателно преследване. Критериите за определянето им като такива се отнасят, както до качеството на субекта – длъжностно лице и до користния мотив за извършването им, така и до обществената сфера, която съответното престъпление засяга – не само дейността на държавния апарат, но и стопанския сектор и правораздаването. Всички тези престъпни посегателства съдържат в най-голяма степен признаците на корупционно поведение. Основни техни последици са вредата за обществения интерес, разрушаването на доверието в държавните институции. Затова и дейностите по разкриване и разследването им се възлагат на новосъздадената Специална агенция „Антикорупция”.

Разследванията по визираните от законопроекта престъпления се извършва от специално определени от председателя на агенцията служители на длъжност „разследващ агент”. Разследващите агенти са задължително с висше юридическо образование и не могат да осъществят други дейности. Разследвания са провеждат по публикации в средствата за масово осведомяване или по сигнали, като всеки сигнал следва да бъде регистриран. Агенцията дължи отговор само на онези сигнали, чиито подател е ясно идентифициран.

Оперативно-издирвателната дейност на агенцията се извършват, когато за някое от лицата по чл. 5, ал. 1 е постъпила информация за подготовка или извършване на съответните престъпления, по искане на органите на досъдебното производство или съда, или при констатирано несъответствие на декларираното и  реално установеното имуществено състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности.

Източник: bsp.bg