И до днес си спомням ярко и вдъхновено как когато прочетох:

„Мъглиж беше пръв Стара и Нова Загора“

се изпълних с неочаквана гордост, че съм роден в Стара Загора, град така могъщ, силен и исторически, че е споменат в най-гениалната поема на която съм попадал и до ден днешен. Да, за първи път научих за Септемврийското въстание от творбата на Гео и заради това и досега не мога, а и не искам, да разсъждавам за това събитие в политически термини. Има история и история.

Едната моментално попада в учебниците, но другата резонира, променя съзнания, обогатява поезията, остава в ежедневието.
Септемврийското въстание е точно такава история.

В годините след това стотици микроорганизми се опитваха с ярост и отчаяние да дадат различно разбиране за всичко, което е станало. Колко глупости съм изчел за събитията от 23-та година!

Колко изчадия и до днес се опитват да представят психопатът Цанков като някакъв политически титан, символ на благочестието и мъдростта. Това е голямата подлост на времето. Онези, които до утре могат да хълцат за жертвите на Народния съд са готови с радост да галят потъналите в кръв ръце на онзи, който хората кръстиха Кръволока, политическият вампир заредил с взрив цяло десетилетие от българската история.

През годините сигурно съм изчел стотици пъти „Септември“, защото това е моят морален ориентир за историята и за ужаса на времето. Въстанието там е описано като митологично събитие, то разтърсва основите на самото мироздание и стига до ключовия въпрос: „Що е отечество?“. Гео Милев е създател на най-разтърсващата рима в българската поезия – „отечество – картечници“.

Това ли е отечеството? Този въпрос оцелява през годините, продължава да звучи тревожно и винаги ще издирва своя отговор. И смятам, че всички жертви за които си спомняме днес стават „кървав на боговете курбан“ именно, защото търсят отговора. Подлостта на ежедневната политика и реваншизъм няма как да замъгли техните животи, няма как да унищожи тяхната надежда.

И заради това днес няма да си правя труда да търся алиби и оправдание на онези, които с оръжие в ръка тръгнаха да се борят за различна България.

Вместо това от прахта на времето ще изровим името на Петко Енев, ръководител на Въстанието в Нова Загора. През 1925 година го осъждат на смърт за неговите действия, но по време на процеса той изрича една велика фраза, която трябва да бъде запомнена: „Защо Александър Цанков да може да прави преврат, а Петко Енев да не може?“. Ето това кротко величие е искал да предаде на бъдещето Гео Милев и е успял.
Септември ще бъде май. Продължавам да смятам, че е възможно…

Източник: epicenter.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!