– Като военен човек, кажете г-н Гуцанов, какви са най-големите опасности пред страната ни сега? Според резултатите от анкета на центъра „Пю“ (PewGlobal.org) сред граждани на 38 държави ИДИЛ е най-голямата опасност пред човечеството.
– Съгласен съм с този извод, но ние трябва да конкретизираме нещата за нас. Аз виждам две основни опасности пред България – новата политическа система, която се налага в момента в Турция, и вижданията на управляващите там за бъдещето на Балканите. И втората – ислямизацията на Западните Балкани. С изключение на Сърбия, около 53% от хората, живеещи в страните от Западните Балкани, са свързани с исляма. Това показва, че този регион е много опасен. Ние не говорим задълбочено по тези въпроси, но в момента всички виждаме, че Европа се разкъсва между християнството и исляма. Само във Франция и Германия мюсюлманите са между 3% и 5%. За съжаление Европа показа, че не е готова за тази огромна бежанска вълна. Европа не осмисли, не предвиди, че това са огромни миграционни процеси, съизмерими с преселението на народите, което е ставало преди хилядолетия. Затова този сблъсък е изключително силен.
От друга страна, еднополюсният модел се оказа нестабилен. В момента има ново преструктуриране – светът върви отново към мнополюсен свят. Колко ще бъдат полюсите – това е процес, чийто резултати ще станат известни през следващите години. Тези планетарни трансформации оказват огромно влияние и ние, ако трябва да сме обективни, не сме подготвени за тях, за жалост!

– Защо Европа, най-старата, най-образованата част на света, се оказа толкова неподготвена за собствената си съдба?
– Напълно сте права, че се оказа неподготвена. Не само Европа, бих казал Европейският съюз в момента не отговаря адекватно на случващото се. Необходима е модернизация на целия ЕС. Като бързам да кажа, че България е безалтернативна – тя трябва да бъде член на ЕС и на НАТО, искам да подчертая – ако ние не успеем да се модернизираме и да трансформираме Съюза, ще претърпим фиаско, убеден съм!

– Подкрепяте ли тезата на изтъкнати анализатори, на световни лидери, че ние сме в състояние на Трета световна война? Дори папа Франциск описа настоящата ситуация в света като дял от поетапната Трета световна война.
– Ако трябва да сме обективни, трябва да попитаме – какво е Трета световна война и дали тя не се е състояла още през 1989-90-та година, когато рухна Варшавският договор? Дали това не беше един вид война, която социалистическият лагер загуби? Тогава това бе чисто икономическа война – един нов, модерен тип война, от която единият полюс в света рухна. Ако трябва да говорим за класическия тип война – то по-добре да не коментираме такава. Както Айнщайн е казал – след такава война, ще дойдат на въоръжение копията и лъковете. Но съвременният тип хибридни войни и тази, за която говоря – между християнството и исляма – да, те са факт, както са факт и сериозни конфликти, от които най-опасен е сблъсъкът Русия-САЩ,

– Той става все по-обострен. Всеки ден ставаме свидетели на нови и нови негови измерения в реалния живот. Тръмп призна, че отношенията между Вашингтон и Москва са достигнали до най-ниски и много опасни равнища.
– От Карибската криза досега светът не познава такова обостряне на отношенията САЩ-Русия. Все още не мога да преценя кое е по-опасно – дали тогавашната Карибска криза или ситуацията в момента. Това, което става в Украйна на практика, е създаване на други по-малки държави на тази територия. Това, което стана в Сирия – е опит за създаване на държави около Ирак, Турция и Сирия. Това са тектонични процеси, които текат с опасен привкус. Когато говорим за Трета световна война, трябва да имаме предвид икономическите процеси, защото те са били двигател и на Първата и на Втората световна война. Битката е била или за територии, или за ресурси. В момента е същото – битката е откъде да минат газовите коридори, нефтените тръбопроводи, откъде ще минат ресурсите, за да може да стигнат до най-големите потребители.

– Понеже говорим за газовите потоци – наскоро Станишев заяви, че опасността за Европа и за нас, разбира се, е да започнем да купуваме газ на висока цена, но не от естествените газови коридори.
– Абсолютно вярно! Естествените газови коридори минаваха през територията на България, а ние ги изтървахме. Бяха огромни възможности за развитие на държавата. Сблъсъкът е чисто икономически! Затова казах, че Първата, Втората световна война и сегашните процеси са до голяма степен на икономическа основа. Още един процес, който става в световен мащаб, освен провалът на еднополюсния модел – това е фиаското, което претърпя неолибералният модел за развитие на икономиката. Ясно е, че той не може да продължи и затова се влезе и в тази остра криза, която от години мори голямата икономика и зад океана, и тук в Европа. Все още няма открит модел, по който да се тръгне. Търси се, опипва се. Но едно стана ясно, че държавата не е лошият стопанин по този начин, по който либералите искаха да ни го внушат. Ние сме свидетели през последните 25 години на тази тяхна теза, която не доведе до нищо добро в света, да не говорим за България – пълен разпад.

– Понеже напипвате болната тема на обществото – че държавата е в разпад – какви са симптомите?
– Най-големият симптом е, че над един милион българи напуснаха държавата за този четвърт век. И то какви хора! Образовани, в които държавата е вложила огромни средства. Нашите „мозъци“ изтичат в чужбина, когато в съвременния свят всичко е високи технологии и образование. Това е още една причина да искам да завърша Военната академия – за да съм винаги в час с новото време и с това, което се случва. Какво направихме ние с тези хора? Напуснаха, защото нямат реализация тук. А без тях е много лошо – кой ще работи в икономиката ни, кой ще направи новите продукти и технологии? Завъртаме се в един омагьосан кръг, от който трудно се излиза. Това е голямата опасност пред държавата ни. Ще ви дам пример с два сектора от икономиката: единият е военната промишленост – има много поръчки, с оглед на събитията по света, но няма кой да изпълнява тези поръчки, няма хора. Същото стана и с туризма. Заради напрежението в Турция и Гърция, България в момента е притегателен център за туристите. Но няма бармани и сервитьори, няма подготвени кадри за хотелите и се чудиш как да намираш хора в този бранш, за да се развива. Това е абсурд! За съжаление, и образованието ни не може да отговори на реалните нужди. Как ще открием следващия компютър? Кой ще го открие? Тези хора са на друго място, но не от добро са там. Всеки би искал да остане в държавата си, ако всичко му е наред. С какво ги привличаме да се върнат?

– Е, сега берем плодовете на това, което направихме за тези 28 години – разградихме държавата си, съсипахме образованието и здравеопазването си, сега няма как да върнем този 1 милион образовани българи, тук са останали 1 милион неграмотни роми.
– Няма как да не се съглася с вас. Лошото е, че все още не сме обрали всички плодове, тепърва има още какво да берем от грешките си. За втората част на въпроса ви, ще ви възразя. Смятам, че това е голямата роля на управляващите у нас и дано по-скоро да имаме държавници, а не само политици, които да направят така, че тези хора да поискат да се върнат. Можем ли да направим икономиката такава, че образованите да поискат да се върнат? В Унгария направиха опит и той до голяма степен е успешен. Това трябва да бъде голямата роля на държавата – да се възстанови балансът на раждаемост и на връщане на образовани хора в България. Но това изисква изключително много работа. Дай Боже един ден това да бъде изпълнено!

– Давате пример с Унгария, но там има един Орбан, а у нас има яростна политическа агресия, която се лее от трибуната на Парламента.
– Права сте! Безумно е! Няма да постигнем нищо голямо, ако не сме обединени. Народите в Европа отдавна са го разбрали това. Партиите трябва да направят своите исторически компромиси, защото България е на кръстопът. Или трябва да разберем, че има много по-големи неща от нас самите като партийци – има други идеали и ценности за съществуването на България, или всички ще изчезнем! И това не са силни думи. Убеден съм, че това обединение е важно. Този исторически компромис е необходим. Спомням си покойния Александър Лилов, който говореше за сблъсъка на цивилизациите и за диалога на цивилизациите -ние в момента сме на прага на такъв сблъсък и трябва да имаме диалог в страната.

– Говорите за диалог, но БСП се раздира от вътрешни противоречия. Добре поне, че на Бузлуджа демонстрирахте единство.
– Не одобрявам тези вътрешни противоречия. Смятам, че курсът на председателя на партията в момента, е верен.

– Защо тогава този курс на Нинова среща съпротива в партията?
– Защото тя налага друг, по-модерен начин на мислене, защото иска да даде повече възможности за влизане на нови лица в политиката – това, за съжаление, е подложено на критика и нежелание от някои другари.

– Защо тези, с които тя се раздели в името на промяната, не го разбират?
– Смятам, че в БСП има място за всички. Голяма част от хората, които не попаднаха в парламента, имат какво да дадат и на БСП, и на държавата. Убеден съм. И трябва да се намери балансът между тях и партията, за да може да се направи това и извън БСП. Всеки има своето място в обществото, за всеки има път. Няма нужда от противоборство. Ние сме странна нация. Ще го кажа по-меко – приказката за този казан е толкова прословута, че никой не ни е необходим да ни пази – всеки, който тръгне нагоре, веднага го дърпат.

– Как да стане помирението в БСП?
– Ще стане, на път е да стане. Има всички симптоми. Чувствам го с кожата си, че ще стане. БСП неслучайно е на 126 години. Видяхте какъв дух и каква енергия имаше на Бузлуджа. Коя друга партия у нас е столетница? Колко са в света и в Европа? Това е голяма мъдрост, опит и неслучайно сме оцелявали във всички тежки ситуация и сме легнали на три века. Убеден съм, че тази мъдрост отново ще надделее. Но нямаме много време – това е разликата преди 40-50 години и сега. Тогава животът е вървял в аритметична прогресия, днес върви в геометрична. Всичко се случва много по-динамично. Трябва да се осъзнае, че времето в момента е дефицит, затова и сблъсъците в БСП са по-остри.
Има и друго. Винаги, когато ние, от БСП идваме на власт, очакванията към нашата партия са огромни, а разочарованието е проекция на очакването. Когато сме в опозиция, всички смятат, че може пак да решим въпросите, че БСП е онази БКП, която е била преди 30 години. Не е така. Хората не могат да разберат, че БСП не можа да реши всички проблеми, както навремето е правила БКП. Но така или иначе, не защото съм част от ръководството, искам да подчертая – БСП си остава най-демократичната партия. Може ли подобен диалог да се проведе в ГЕРБ? Може ли подобен разговор да има в някоя от патриотичните партии или която и да е друга?

– Е, при вас всичко става на площада и в телевизора!
– В това отношение малко прекаляваме. Най-тоталитарната партия до преди 30 години в момента се оказа най-демократичната в България, което си има и своите плюсове, за жалост, и своите минуси. Но аз съм сигурен, че всички в БСП имат своето място и че Корнелия ще успее да направи промяната в БСП, която е нужна и на държавата.
Автор:Валерия Велева
Източник: epicenter.bg