Нямам разумно обяснение защо точно сега кабинетът прие да взриви обществото с искането за ратификация на Истанбулската конвенция.

Сякаш се търсеше някакъв знак – в Третия ден на 2018-а Третото правителство на Борисов реши да въведе Третия пол.

И вече седмица с него лягаме и ставаме.

Стовариха го на главите на българите с мотива – искат го от Брюксел, трябва да покажем „модерно“ евромислене на старта на европредседателството. Опаковаха го с благородната идея за равенство на половете и защита на жените и децата от всякакъв вид насилие чрез разпоредбите на 81 члена с множество алинеи в 32-страничния документ, озаглавен „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“.

И там между редовете за правата на жените изскочи Дяволът.

Едни от министрите го видяха и застанаха на пътя Му – гласуваха против ратификацията на Конвенцията. Другите послушаха Цецка Цачева и Екатерина Захариева и присърце приеха да Му отворят пътя и да го настанят удобно в живота на българите.
Лиляна Павлова призна, че не всички министри са чели документа, но не стана ясно кои са те и как може министри да гласуват документ, който променя базисни понятия в мирогледа на човека и от който ще следват съществени промени в българското законодателство.
Това оставяме на съвестта им.

Сега да видим къде се e настанил Дяволът.
Още в член 3, ал.„в“ Конвенцията дава следното определение, което е фундаментът на документа: „пол“ означава социално изградена роля, поведение, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете“.

Осмислихте ли?

Полът е социална роля!
Това влиза в крещящо противоречие с базовите ценности на християнската религия, на традиционния български морал и на българските закони, според които полът е биологичен белег.

Определението, че полът е „социална роля“ взривява не само представите ни за човешкия род във вида, сътворен от Създателя, но и води след себе си последици, за които като общество не сме готови.
Преведено на битово ниво това означава, че всеки мъж може да си определи социална роля на жена и обратно и останалите в обществото трябва да се съобразяват с техните лични представи за пола им.

Фактически това е опит за извращаване на човешкия образ.

Практически това е джендър-доктрината „моят пол е моят избор“ на лесбийката от унгарско-руски произход Джудит Бътлър. Според нея „не съществуват мъже и жени, полът е една фантазия“.

Още през 1990 година тя обяснява, че родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация: гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален, че семействата според се определят не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност и че децата децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация“.
Звучи чудовищно според нашите представи.

Но за измислянето и налагането на тази джендър-идеология Джудит Бътлър е възнаградена през 1999 г. с Brudner Prize на Йейлския университет, а през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, което вкарва в личната ѝ сметка 1,5 млн. долара! През 2012-а тя получава наградата „Теодор В. Адорно” и още 50 000 евро!

„За 20 години джендър идеологията стана господстваща в много страни. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването ѝ в политика„, пише Габриеле Куби в книгата си „Глобалната сексуална революция”.

Значи Дяволът си е свършил работата.

Истанбулската конвенция е именно част от тази Дяволска политика за налагане на джендър-доктрината под булото на борбата с всякакъв вид насилие над човека. От чл. 4, ал 3 на документа получаваме още един удар – ако не сме разбрали, трябва да ни стане ясно, че „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения…“

Забелязвате ли как понятието „социален пол“ е наредено до думичката „пол“, за да стане ясно, че „социален пол“ няма нищо общо с традиционното разбиране за пола като родов белег?

Разбирате ли как Брюксел зачерква Създателя и вместо него ни нарежда да приемем, че един мъж може да е жена и обратно, защото те така са решили? Това е абсурдно! Това е Дяволът.
Но е прието от 9 министри от кабинета на Борисов! И те с пълно съзнание го пращат на парламента да го гласува!
Приел го е и самият Борисов! И иска от депутатите на ГЕРБ също да го приемат!

Според Георги Марков премиерът е подведен от двете министърки Цачева и Захариева, които безприкословно приемат всички нареждания на евробюрократите. Това може да е обяснение, но не е извинение.

Защото ударът на обществото ще го понесе Борисов, а не Цачева или Захариева. Към тези две дами ще прибавя и Румяна Бъчварова, която е душеприказчикът по темата за Борисов и му внушава, че става дума само за битка с насилието. Под благовидната маска за защитата на жените от насилие обаче Конвенцията нанася тежък удар върху християнския мироглед и всички традиционно мислещи европейци. И изглежда Борисов не разбира това. А пък Цачева и бившият правосъден министър Екатерина Захариева, която подписа Конвенцията, са се консултирали единствено и само с НПО-та, които са с пристрастия в посока на легализирането на еднополовите бракове у нас. И изобщо не искат да вземат под внимание аргументите против документа. Не са се обърнали даже и към Църквата, която брани християнските ценности за брака, мъжа и жената, а Конвенцията гази като с ботуш именно тези ценности.

Това че Конвенцията е ратифицирана от 17 страни членки на ЕС, не ни задължава и ние да направим същото. Документът е създаден през 2011 година. В много от страните, които са го приели, продължават тежките дебати. В Румъния, където Конвенцията се промуши, са събрани 3 милиона подписи са нейното анулиране. Никой не ни задължава да следваме държавите, които прегърнаха еднополовите бракове. Тогава защо бързаме да наложим норми, които са против мисленето на българина?

Приемем ли термина “социален пол” като доброволен избор на индивида, това означава, че ще се третира като дискриминация, а това ще води и до наказание за всеки, дръзнал да го постави под съмнение.

Фактически това е джендър-терор – или ме приемаш такъв, какъвто аз се виждам, или ще те съдя! Терор на едно малцинство над мнозинството.
В нашето законодателство „социален пол” не съществува, но Цачева вече обяви, че вече се подготвят законодателни актове за синхронизиране на законите ни с Конвенцията. Преди парламентът да се е произнесъл!

Това може да влезе в противоречие с Конституцията, която по отношение на половете признава само биологичното понятие за мъж и жена, и няма предвид пола като „социална роля“.

Превръщането на „социалния пол“ в норма в името на европейските ценности означава да приемем, че сме безполови и да се съобразим с джендър-законодателството, което ще доведе до посегателство срещу хората и съществуващите обществени норми и ще предизвика сериозни обществени колизии.

Истанбулската конвенция е първата стъпка към еднополовите бракове, защото ще поиска от нашето законодателство да разреши например на една жена, определила се като „мъж“, да сключи брак с друга жена на базата само на личното ѝ самоопределение. Така фактически ще се стигне и до промяна на Конституцията, макар в момента Захариева да отрича това.

Българинът няма да приеме това безумие!

Българското общество не е готово да се подчини на лесбийската философия и ще накаже всеки, който се опитва да му я пробутва.
Ами ако утре определилата се като социален „мъж“ жена, реши да си върне биологичния пол, какво правим?

Ако в един еднополов брак „майката“ и „бащата“ си менкат, както им дойде „половата социална роля“, как ще реагират институциите? Ами децата? Как ще се раждат? С технически средства?

Ще може ли със съдът да отнема пола на даден индивид, ако той не изпълнява „социалната си роля“?

Може ли по същия начин индивидът да определя не само пола си, но и възрастта си?  Ами расата? Може ли бял да реши, че „социално“ е чернокож и ние да го приемем?
Тези въпроси Борисов и министрите дали са си ги задавали, когато приеха решението на МС да се ратифицира Конвенцията?
Депутатите от ГЕРБ бягат като ужилени от тези въпроси. И се чудят как ще гласуват в залата.

Има две базисни неща, които българинът никога няма да допусне – да посегнат на земята му и да бръкнат под юргана му!

Симеон Сакскобургготски загуби властта не заради 800-те дни, а защото посегна на горите и на връх „Мусала“.

Сега Борисов посяга на юргана на българина.

Преценил ли е какво го чака?

Готов ли е да плати високата цена?

В САЩ вече има искания от организации, откъдето идва и джендър доктрината – като се родят децата да не се пише пола им, а те да си го решат като пораснат. Уродство, наистина!

И така стигаме до възпитанието на децата в „социален пол“.

Истанбулската конвенция вменява в дълг на страните, които са я ратифицирали, да внедрят нейните постулати на всички нива в образователната система. Ако в българските училища децата започнат да се обучават по джендър-доктрината как момиченца могат да станат момченца и обратното, нормалните хора ще започнат да изтеглят децата си от училище. Това не е ли дискриминация? Това ще е взрив!

Ами в детските градини? Има примери в САЩ, където при най-малките отиват транссексуални, облечени като феи, и обясняват на малчуганите, че мама може да е татко и обратното.

Как ще реагира премиерът Борисов, ако неговият внук го попита един ден: Дядо, ти можеш ли да ми бъдеш баба!
Абсурдно е, нали!
Но е възможно.
В сградата на ЕС в центъра на София на вратата на тоалетната има рисунка на три човечета. Къде да влезе жената, къде мъжът? И кой ще контролира този процес?

Конвенцията е пропита от духа за защита правата на жената. Но българското законодателство е защитило равноправието между половете и жертвите на домашно насилие в Наказателния кодекс, в Закона за защита от домашно насилие и в Закона за закрила на детето. Нормите на Конвенцията ги има в нашите закони. Тогава какво ни налагат?

Да, в българското законодателство няма следните норми.

Ако в една дамска тоалетна или в съблекалня нахлуе мъж, който се е самоопределил като жена, това ще се третира ли като насилие върху нормалните жени? Този „социален мъж“ може ли да бъде изгонен от женската тоалетна? Не, ако приемем Конвенцията.

Нещо повече, ако върху „социалния мъж“ бъде упражнено насилие от нормалните хора, той може да потърси защита от съда. Ето защо се променят законите  ни сега.

Това е чудовищно извращение!
И искат от нас да го приемем.

Как може да реагираме?
Първо, правителството да отложи внасянето на Конвенцията в парламента като се обясни на европосланиците, че българското обществото не е готово да приеме тези норми. Вече седмица след решението на кабинета, Конвенцията още не е пристигнала в парламента, което означава, че може би върви някакъв процес на вразумяване. Или пък на измисляне на хватки, с които да приспят вниманието.

Второ, ако Конвенцията влезе в парламента, депутатите да я отхвърлят. БСП, ОП и вероятно „Воля“ ще гласуват „против“, но това не е достатъчно. С подкрепата на ГЕРБ и ДПС Конвенцията може да бъде ратифицирана. И тук всеки парламентарист трябва да се изправи пред съвестта си, а не пред партийната повеля и да избере – християнските норми или лесбийската философия за пола като фантазия. И да помисли как ще го приемат избирателите му в региона.

Представям си и нивото на дебатите!?!

Трето, Конвенцията да бъде ратифицирана от парламента със съпровождаща Декларация за резерви. Тук обаче има една уловка. Според чл.79,79 резервите важат за пет години. Ако след пет години начело на българското Министерство на правосъдието, застане например министър от „социалния пол“ и той „забрави“ да изпрати декларация за резерви, Конвенцията влиза в абсолютната ѝ пълнота. И тогава промяната на Конституцията става задължителна.

Четвърто, ако все пак Конвенцията бъде приета, тя ще отиде в Конституционния съд. Ако той каже, че българската конституционна идентичност не ни позволява да я приемем, въпросът приключва. Европейското право не може да се поставя над конституционното право на страните. Това е последната спирачка пред безумието.

И накрая.

Връщам се пак на началото.
Защо ни е всичко това?

Защо ни налагат нещо „отгоре“ без широк и информиран дебат в обществото? И защо безропотно се съгласяваме да променяме „чипа“ на българина? Защо посягаме на ценности?

Защо ни налагат норми, които дълбаят разделителни линии?

„Социалният пол“ ли ни е проблемът сега – наред с бедността, демографията, корупцията, стрелбите по улиците?

Проучили ли сме как хората ще реагират?

Наистина ли правителството е готово да жертва социалната стабилност в името на „социалния пол“?
Борисов трябва да знае, че може да построи магистрали оттук до края на света, до докара газ от недрата на окена, но ако въведе третия или четвъртия пол – с това ще остане в историята! Подчинил се на лесбийската идеология!
Изборът е негов.

И няма как да обясни, че не е искал, но са го задължили.

Историята не прощава. /  epicenter.bg

Тази новина достига до Вас благодарение на информационна агенция Bulpress!