Леонид Решетников е генерал-лейтенант, кандидат на историческите науки. Роден е на 6 февруари 1947 година в Потсдам (ГДР) в семейство на военнослужещ

Завършил е Харковския държавен университет и Софийския университет. От 1974-а до 1976-а работи в Института по икономика на световната социалистическа система на Академията на науките на СССР. От април 1976 до април 2009-а е във външното разузнаване. Последната му длъжност е началник на информационно-анализаторското управление на Службата за външно разузнаване. С президентски указ от 29 април 2009 година е назначен за директор на РИСИ.

Леонид Петрович, преди три месеца, през последния ден на отминаваща година Владимир Путин подписа указ № 683 „За стратегията на националната сигурност на Руската федерация“. С дози документ бе отменен указът с аналогично име от 12 май 2009 година. Оттогава мина не толкова много време. От какво бе наложена необходимостта от нов указ?

Той излезе в съответствие със законите „За сигурността“ и „За стратегическото планиране в Руската федерация“. А вторият постановява, че „Стратегията на националната сигурност“ се коригира на всеки шест години. От 2009 година минаха точно толкова.

Мисля, че президентският указ свидетелства и за това, че разработването на основополагащите документи, засягащи пътищата на развитие на страната и гарантирането на националната ѝ сигурност, придобива ясно изразен планов характер. По този начин ние започваме (по-скоро дори продължаваме) да формираме система на стратегическо планиране и управление в Руската федерация.

От друга страна корекцията бе предизвикана от изключително съществените промени, станали след 2009 година – и вътрешни, и външни. Нашият институт направи изследване, посветено на анализа на събитията от последните години, оказали и оказващи влияние на националната сигурност на Русия. Да си припомним: връщането на Крим, превратът в Киев и идването на власт в Украйна на антируски сили, а като последица от това – конфликтът в Новорусия. Ситуацията в Сирия. Подписването на договора за създаване на Евразийския икономически съюз.

Или например такова уж не особено важно събитие, като откриването на петролното находище „Победа“ в Арктика. А това, според мнението на анализаторите, е равнозначно на откриването на находището Самотлор през 60-те години на миналия век (най-голямото в Русия и шестото в света със запаси, оценявани на 7,1 милиарда тона – бел. ред.). Приведох като примери само „фрагмент“ от случилото се само през 2014-а. А колко неща станаха през изминалите шест години!

Естествено толкова динамично променяща се ситуация в света изисква да се приемат съответните управленчески решения, включително и стратегически, така да се каже фундаментални. Именно това направи президентът на Русия.

Какво е участието на РИСИ в разработката на „Стратегията …“ и свързаните с нея документи? Какви бяха принципните предложения, включени или пък невлезли в окончателния вариант по някакви причини?

Нашият институт участва активно в подготовката на документи от стратегически характер. Та нали и името ни такова. Самият аз съм член на научния съвет при Съвета за сигурност на Руската федерация, ако трябва да бъдем точни – в секцията по проблемите на стратегическото планиране. Нейната работа включва решаването на задачи в областта на прогнозирането, например на военното-политическата ситуация в света, както и обезпечаването на стратегическото целево планиране, а също и анализ на показателите на състоянието на националната сигурност на страната.

Специалистите от нашия институт дават своя принос. Тъй като ние сме добре запознати с опита на стратегическото планиране и управлението в другите страни, и по-специално в САЩ, нашите анализатори са подготвяли и са предавали на Съвета за сигурност материали по дадени въпроси. Ние продължаваме да работим по създаването на система от показатели за националната сигурност. Това е много сложна задача. За целта е необходимо да се изберат най-значимите показатели и то без „да потънем“ в броя им, да се реши задачата на агрегирането и да се получат интегрални оценки за състоянието на националната сигурност на Русия.

А що се отнася до конкретните предложения, включени или не в документите, за които говорим сега, то е много трудно, а може би и е невъзможно да се даде „счетоводителски“ отговор на този въпрос. И „Стратегията за националната сигурност“ и други документи от такъв характер са комплексни решения, над които работят много колективи от специалисти. А крайният резултат винаги е синтез от общи усилия.

Какво, според вас, е пропуснато в сегашната редакция на „Стратегията за националната сигурност“? Какво ново се появи?

Идеални варианти няма. Затова в сегашната редакция на „Стратегията за националната сигурност“ могат да бъдат посочени недостатъци. Ако внимателно я прочетете, то ще видите, че шестият пункт от общите положения определя основни понятия. Към тях се отнася националната сигурност на Руската федерация, националните интереси, заплахата за националната сигурност, гарантирането на националната сигурност, стратегическите национални приоритети и системата за гарантиране на националната сигурност.

Ключовото понятие се конкретизира в „Стратегията …“ по следния начин: „Националната сигурност включва отбраната на страната и всички видове сигурност, предвидени от Конституцията на Руската федерация и законодателството на Руската федерация, преди всичко държавната, обществената, информационната, екологичната, икономическата, транспортната, енергийната сигурност, сигурността на личността“. Забележете, че тук не са изброени всички, а в известен смисъл основните видове.

Отсъства например толкова важно понятие като духовната сигурност. Тя не се отрича, просто се снижава приоритетът ѝ. Вероятно това е свързано с гарантирането на съответствието на „Стратегията …“ на действащата Конституция и на други законодателни актове.

От друга страна, обърнете внимание на пункт 78, където ясно е казано, че към традиционните руски ценности се отнася и приоритетът на духовното над материалното. В предишната редакция на „Стратегията …“ този момент не бе отбелязан. А той е много важен. Както е важно и това, че като стратегически цели за гарантиране на националната сигурност са посочени съхранението и множенето на традиционните руски духовно-нравствени ценности като основа на нашето общество.
Като цяло според мен в сегашната „Стратегия за национална сигурност“ е направена стъпка напред в определянето на истинските ценности и приоритети на нашата страната.

Как се е променила вътрешна сигурност на страната? От какво, според вас, е предизвикано това?

Отговорът е лесен: от тероризма. Вземете например зверското убийство на дете от така наречената детегледачка. Психически болна? Може би. Само че тя, както се изясни, е била подложена на възможно най-силната идеологическа обработка от „идейните“ терористи. Това е тревожен сигнал. При достатъчно големи миграционни потоци, идващи към нас от средноазиатските републики, и пропагандистката работа на представителите на радикалния ислям сред пристигащите, последствията могат да се окажат твърде сериозни. Затова правоохранителните органи трябва да обърнат особено внимание на този проблем.

Вашата прогноза за бъдещето в светлината на обсъжданата стратегия.

Ще ви приведа резултатите от едно солидно изследване. На въпроса „Как оценявате динамиката на заплахите за националната сигурност на Русия през идните пет години“ 74% от експертите са отговорили, че трябва да се очаква засилване, при това повече от половината (56%) са на мнение, че то ще бъде значително. Сегашните заплахи и заплахите в най-близка перспектива са свързани с дейността на САЩ по изолирането на Русия, разширяването на НАТО, борбата на Америка и Китай за влияние в азиатско-тихоокеанския район, опитите за проникване на забранената в нашата страна „Ислямска държава“ в Поволжието и Кавказ, влошаването на общата икономическа ситуация в света. Само че ние трябва да се справим с всичко това.
Източник: bg.rbth.com/