Грандиозен проект: Русия и Иран копаят канал, конкурент на Босфора и Дарданелите

Грандиозен проект: Русия и Иран копаят канал, конкурент на Босфора и Дарданелите

Русия и Иран изглежда реанимират проекта за строеж на Трансирански канал, обмислян в двете страни още от края на 19-и век. Подтикват ги навярно влошените отношения с Турция, която заедно с НАТО контролира черноморските проливи – Босфора и Дарданелите, пише руското електронно издание Росбалт, цитирано в петък от БТА. Предвижда се между Каспийско море и Персийския залив да бъде прокопан 700-километров канал – изцяло през иранска територия. Проектът дейно се обсъжда, съобщи неотдавна посланикът на Иран в Русия Мехди Санаи. Руската страна още не е правила официални изявления по въпроса.

Замисълът не само доста променя транспортната логистика, а най-малкото засилва геополитическото влияние на Русия и на Иран, намалявайки влиянието на Турция, тъй че буди множество въпроси от най-различно естество, пише руското издание.

Осъществен, проектът би осигурил на Русия и повечето страни в постсъветското пространство и Европа пряк излаз към Индийския океан – при това според експерти пътят ще е двойно по-къс от водния маршрут през Турция. Оптимистични изчисления сочат според защитници на инициативата, че каспийско-персийският канал ще може да се използва още от 2020 г.

Перспективата привлича днес Русия, Иран и още много страни, доколкото става дума за алтернатива на проливите Босфор и Дарданели, контролирани от Турция, която използва привилегированото си положение с политически цели. При това новото трасе между Каспийско море и Залива ще конкурира донякъде и Суецкия канал, продължава Росбалт.

С оглед на всичко това ролята на Русия и на Иран в региона може съществено да нарасне, освен това ще се активизира морската търговия между Руската федерация, държавите от региона, Китай и Индия.

Оценките за стойността на проекта варират от 10 до 30 милиарда долара. Инвестициите вероятно ще се изплатят за пет години, а годишната печалба се очертава да е близо 3 милиарда долара.

Колкото до въпросите към проекта, с особена острота ги поставя примерно KazAnalytics. Изданието е убедено, че строежът на канала ще срещне големи трудности и ще се проточи с десетилетия: „Защото един канал, дълъг стотици километри, няма как да бъде укрепен само с бетон. Нужни са нови материали и челни технологии, също и време, за да бъдат разработени, изпробвани и внедрени“.

Като пречка за изграждане на канала се посочва и фактът, че „характерни белези на региона са сложният географски релеф и различната структура на скалите. Ще трябва да се пробият милиони кубични метри скали, което изисква колосални ресурси и финансови разходи. А един толкова дълъг канал през иранска територия може да причини и наводнения, които на свой ред да предизвикват по-чести земетресения в страната, където те бездруго не са рядко явление“.

„Отделна тема“ нарича KazAnalytics техническите и екологическите проблеми на бъдещата водна артерия. Така например „каналът ще трябва да се запълни с големи количества вода – 10 процента от водния обем на река Волга. Освен това по време на строителството неизбежно ще трябва да бъдат евакуирани селища и да се плащат значителни обезщетения на жителите. Не е изключено също да се зародят социални недоволства в различни слоеве от иранското общество“.

Изданието сочи и други аргументи срещу строежа на канала, като изтъква, че „проект от такъв мащаб още не е имало на нашия континент. Затова все още липсва единно мнение доколко е осъществим този замисъл“.

Същевременно то признава, че начинанието със сигурност е актуално за Иран: „На първо място страната ще се сдобие с невиждана досега национална транспортна мрежа, която ще модернизира, оптимизира, ускори и улесни пътническите и товарните превози по море, сред които най-важно значение ще има транспортирането на енергийни ресурси – петрол и газ. И ако бъде реализирана, новата водна артерия, ще съедини всички каспийски страни с Персийския залив, с Индийския океан, после ще отвори пътища към Африка и Азия. Това на свой ред ще разшири търговско-икономическите и геополитическите възможности на каспийските държави. В крайна сметка се очакват значителни промени в целия регион, засягащи включително световния търговски баланс“.
Източник: blitz.bg/

Стани член на БСП

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!