Изкуфели феодали произведоха пед@ли! Забравили заветите на Тато -всяка жаба да си кряка в гьола. И така събират се по ресторанти и тайни вечеринки да кроят пъклени комбинки, но в преврата не успели и къде ли ще се спасяват, къде ли?

Когато Егото по-силно е от разумът, когато алчността по-силна е от спомена се получава нещо като разстройство на личността – иска и не може, а злобата и гнева са лоши съюзници на ума.

И така затова ги наричаме изкуфели феодали.

Изкуфели са и искат тази власт да я стискат до гроба, но тя ще ги вкара там на два метра под земята където на всеки играч му свършва играта. Никой нищо не е занесъл на онзи свят, но е оставил тук дела и документи, оставил е споменът за него в сърцата и душите на хората, които са се докоснали до него. Старци изкуфели, какво оставихте след вас се замислете?

Цял живот политически вендета, партийни машинации, алчност, корупция и милиони съсипани съдби. Погледнете назад цял живот със страх и компромати управлявали сте зависими духовни бедняци. Ще се намери ли един поне свещ да ви запали и дума добра за вас да каже след смъртта?

Защо не си почивате на тези години?

Ходете на лов и риболов, ходете на почивка в чужбина като има толкова санаториуми в страната да си лекувате кой краката, кой главата.

Но властта е наркотик от който всеки полудява един млад, друг пък изкуфява. Властта да си над другите и да командваш, да става на твоето винаги на всякаква цена, нищо че други я плащат за беда. Властта е преходна господа другарки и другари, тя идва и както е дошла един ден си отива .

Важна е мярата да намерите и времето когато да се оттеглите с чест и да си почивате на старини, но загубили представата за времето пространството и реалността мярата е тази дето с нея сте платили за властта и алчността и така вместо да имате достойни старини ви чакат тежки и трудни старини изпълнени със спомени за „аз“ и „кой бях“ и много дерзания да се върнете в играта, но приключила е с вас съдбата . Затова и когато вълкът остарее става за подигравка на помиярите .

Забравили сте, че не сте там горе на върха където пак ви хапеха бълхите, но бяхте млади и лесно носехте тегла. И вместо да сте уважавани господа другарки и другари, оставили сте зад вас много скръб и омрази като ще жънете това, което сте посели и нали сте изкуфели не ще ме разберете, едва ли!