Йотова първа обясни, че законът за образованието, приет от Върховната рада на Украйна, е атака срещу малцинствата, защото нарушава правото им да изучават майчин език. Не се поколеба да заяви, че правителството изостава с реакцията си по одобрения от парламента закон. Както и да подскаже каква би трябвало да бъде реакцията на кабинета. „Знаете, че ако една държава от ЕС наложи вето за приемането на една от страните, тя не може да стане пълноправен член на ЕС. Много се надявам да не стигаме до там“, каза Йотова пред журналисти на 17 септември.

Е, правителството закъсня. Президентът Петро Порошенко не се трогна от призивите на редица страни, в това число България, Румъния и Унгария, да наложи вето на законодателните текстове и ги подписа. И острата реакция не закъсня. Но не дойде от София, а от Будапеща. Унгарският външен министър заяви, че с този ход Киев си отрязва шансовете за членство в Европейския съюз дойде.

Втората тема, по която Йотова каза ясно мнението си, бе Русия и по-точно начинът, по който тя присъства в доклада за състоянието на националната сигурност.

„Темата за Русия наистина присъства в този доклад, но мога да ви кажа, че и в качеството си на евродепутат много пъти съм чела това становище за Русия, което влиза в официалните комюникета от срещите на върха на НАТО. Това е буквално преписан и преведен текст. Той не е съобразен с условията в България, това го гарантирам“, изрече Илияна Йотова това, което мнозина бяха забелязали. Без да се притеснява какво ще кажат в Брюксел или какво ще помислят в посолствата в София.

Два наглед обикновени примери. Но те показват класа. И става ясно защо Илияна Йотова е от малкото политици след 1989 г., който показва непрекъснато развитие. И който уплътнява с присъствие всеки нов пост, който заема.
В началото на прехода Илияна е журналист в БНТ, след това стана шеф на пресцентъра на БСП и то в години, когато на тази длъжност се гледаше като на „Бог да прости“, защото очакванията бяха БСП да се смалява, смалява и за година – две да изчезне. Това не се случи и един от „виновниците“ е Йотова, която успя да придаде „модерно“ лице на столетницата. Но като истинска столетница, БСП не забеляза веднага това и не ѝ отвърна с депутатско кресло.

Йотова си го извоюва. Както и мястото в Европейския парламент по-късно. За разлика от други български евродепутати, навлизането в брюкселските коридори на властта не унифицира нито жестовете ѝ, нито езика ѝ, нито начина, по който общува с хората. Гардеробът ѝ не включва еднакви костюми в тъмносиньо-черно-сивата гама и бели ризи. На екрана ръцете ѝ не застават в този толкова изкуствен жест, наподобяващ емблемата на рено, издаващ завършения евробюрократ.
Йотова умее да общува с хората. И не умее да каканиже политкоректни клишета.

Иначе как щеше да извоюва президентския пост за ген. Румен Радев и вицепрезидентския за себе си?!
Без нейното партийно присъствие червената бабичка нямаше да припознае Радев, генерали с мераци в политиката бол. Но за гласоподавателите на БСП, на левицата, на разочарованите от модела „Плевнелиев“, Радев стана „нашият генерал“ благодарение и на Илияна Йотова.
Тя обра доста критика, заради думите, произнесени на Националното съвещание на БСП на 10 септември 2016 г. „Няма как да не почувствате, г-н Радев, как трепти във въздуха на тази зала едно огромно доверие към вас. Днес в тази зала вие трябва да почувствате и да знаете цената на всеки глас, застанал зад вас. Пред себе си имате най-старата партия в България и може би в цяла Европа! Тук имате достойни хора, които през последните години са гонени, мачкани, обиждани, само защото са верни на Българската социалистическа партия. И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“, изрече тогава Йотова.

Тези думи са в сила и днес и сигурно в отношението, което червените симпатизанти усещат от страна на Радев, се крие и част от отговора на въпроса защо рейтингът на президента пада. Макар и малко. Все пак левите хора не разлюбват бързо.

В победата на изборите е вплетено умението на Йотова да почувства аудиторията. Нейният патриотизъм, социалната чувствителност не са „функция на заемания пост“.
И затова, откакто е вицепрезидент, няма грешен ход. Когато се яви на публично събитие, медите обсъждат не с какво е облечена, а какво е казала.
Тя звучи авторитетно когато говори за българското председателство на ЕС, когато говори за каналджийството и за мигрантската криза, защото говори по тези теми не от днес, когато е вицепрезидент. Вчера, когато бе евродепутат и зам.-председател на комисията по въпросите на сигурността на Европарламента, също поставяше остро подобни въпроси.

От президентските избори измина почти една година, те се проведоха на 6 и на 13 ноември 2016 г. И през тази година Йотова показа, че може да се показват грешките в управлението по друг начин – без високодецибелна критика, но с точна диагноза на проблемите.
Показа на дело как изглежда истинската градивна критика.

Когато всички, например, се прехласваха по френския президент Еманюел Макрон и се радваха, че „ни е дошъл да гости“, че едва ли не ни е приел в Шенген, единствено Йотова внесе трезвост в оценките. „Малко съм озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на посещението му в България относно Шенген. Той не даде еднозначната си подкрепа за Шенген, а каза, че България трябва да участва тепърва в променящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е тайна, че Шенген от няколко години не работи във вида, в който е измислен, тоест от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица държави затвориха частично границите си, има гранични проверки. Така че, да, редно е да се променя Шенген, но като че ли хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава все повече“, обърна внимание Илияна Йотова. Тогава медиите преливаха от възторжени коментари как френският държавен глава подкрепя членството на България не само в Шенген, а и в еврозоната.

Сега, когато представи вижданията си за бъдещето на ЕС в Сорбоната, Макрон охлади този възторг и задочно даде доказателство, че Йотова познава добре европейската политика. Защото какво, ако не предложение за „Европа на много скорости“, е предложението еврозоната да има свое правителство и свой бюджет?

С всичко това Илияна Йотова стана вицепрезидент, какъвто досега България не е имала.Вицепрезидент, от когото има нужда, пост, в който има хляб. Как изглеждаха всички вицепрезиденти или досега? Или скучно, или скандално. Влизаха в медиите, когато рязко се противопоставяха на държавния глава.
Сега вицепрезидентът придаде плътност на поста с позициите, които заема. Обикновено вицето поема „скучните“ протоколни събития, които не се радват на медийно внимание. Даже в думата „вицето“, с която журналистите съкращават названието на поста, личи пренебрежително снизхождение.

Днес това не е така.
Йотова се обръща към журналистите с „колеги“. И колегите чувстват, че това е човекът, „който ще им свърши работа“, няма да избяга, ще спре и ще говори, какъвто и „ужас“ за овластените да е настъпил междувременно, какъвто и въпрос да му изстрелят в упор. При това вицепрезидентът Илияна Йотова умее да даде образен и запомнящ се отговор, който сам да си пробие път в емисиите. Затова „колегите“ са доволни.

С присъствието си на „Дондуков“ 2 досега Илияна Йотова показа, че вицепрезидентският пост е нужен, защото и чрез него може да се прави политика, да се общува с хората, да се отправят послания. Каквато в широк смисъл е и ролята на президентската институция.
Автор:Красина Кръстева
Източник: epicenter.bg