Руски и западни експерти обсъдиха в Москва наболели въпроси на международната политика, по които Русия не може да намери общ език със САЩ и Европа: разширяването на НАТО, войната в Сирия и конфликтът в източна Украйна.

На 5 декември в Москва се проведе конференцията „Лицемерието срещу дипломацията“, на която присъстваха руски и западни експерти по международни отношения. „В света се разкъсва тъканта на разговора“, отбеляза един от организаторите на конференцията Фьодор Лукянов, председател на руския Съвет по външна и отбранителна политика.

Според експертите, участвали в срещата, липсата на диалог между Русия и Запада може да бъде фатална. От друга страна, при отговорно обсъждане и на най-острите проблеми може да се намери компромис.

Разширяването на НАТО на Изток

Въпросът за разширяването на НАТО е едно от най-продължителните противоречия в отношенията между Русия и Запада. „Беше ни обещано, че НАТО никога няма да се разширява. Искахa да се молим на нашите западни приятели. И ние бяхме измамени“, изказа руската гледна точка Сергей Караганов, декан на факултета по световна икономика и световна политика във Висшата школа по икономика.

От друга страна, от НАТО подчертават: няма нито един документ, който да потвърждава руските претенции, напомня британския дипломат Робърт Купър, бивш съветник на Европейската служба по външна дейност. По думите на Купър НАТО е изиграло позитивна роля, позволявайки на източноевропейските страни „да се почувстват по-сигурно“.

Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни дела, отбеляза в разговор за „Руски дневник“: „Русия очевидно не може да бъде част от западната система за сигурност, тя е базирана на НАТО, но сега това не е и наложително. По-скоро ще съществуват две системи за безопасност: евроатлантическа и евразийска (каквато се опитват да изградят Русия и Китай)“.

„Вероятно ще се наложи „двуетажен“ ред – разказва експертът. – Всяка система ще си има своя сфера на отговорност, но при това ще има „горно“ ниво, на което всички заедно ще се борят с глобалните заплахи – тероризъм, екологични проблеми и т.н.“.

Близкият Изток и войната в Сирия

Сирия е зона на остро неразбирателство между Запада и Русия. САЩ обвиняват Москва в подкрепата на Башар Асад, когото те смятат за убиец, в отговор звучат обвинения в заиграване с терористите от „Джабхат ан-Нусра“. Дипломатът-арабист Александър Аксеньонок, член на РСМД, смята, че в Близкия Изток Русия и Западните страни се занимават с едно и също – защитават интересите си.

„Русия се почувства измамена след приемането на резолюцията за Либия [Резолюция на СС на ООН №1973, санкционирала хуманитарната интервенция и свалянето на Кадафи] и реши да плати на Запада със същата монета“, казва Аксеньонок, имайки предвид, че в момента и Русия, и Западът се опитват да реализират в Близкия Изток дневния си ред.

Що се касае до сирийския въпрос, Аксеньонок смята, че е много висока вероятността Сирия да бъде разделена на райони, контролирани съответно от правителството и опозицията. С него е съгласен Соли Озел, професор по международни отношения в Университета Кадир Хас (Истанбул). „Мисля, че Асад ще задържи западната част на страната, където живее 85% от населението“, каза Озел за „Руски дневник“. Останалата част от Сирия, според него, ще остане за въстаниците.

При това експертът смята, че западните страни, уморени от сирийския конфликт, са готови да направят крачка към Асад и Москва и няма да настояват на подкрепа за опозицията, особено след влизането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Украинската задънена улица

Процесът на мирно урегулиране на конфликта в Донбас, стартирал през 2014 г. в Минск, навлезе в задънена улица. Русия, Украйна, Франция и Германия продължават преговорите на ниво министри на външните работи, но срещите в Минск не водят до никакви резултати. Русия и Украйна, подкрепяна от Запада, се обвиняват взаимно в подкопаване на мирния процес.

„Никой не вярва, че Минск ще даде резултат – заяви Алексей Милер, професср от Европейския университет в Санкт Петербург. – И е абсолютно неясно как ще се излезе от това положение“. Томас Багер, ръководител на Службата за външнополитическо планиране към МВнР на Германия, е съгласен, че Минският процес е в застой, но счита, че този вариант е единствено възможният за излизане от кризата.

„Сега, след тринадесетия кръг на министерски срещи и досадни дискусии, основният аргумент да се държи на Минск е да се попречи на стойностните неща да се случат“, казва Багер. Дипломатът е на мнение, че засега недоверието блокира мирния процес, но опитите да се поддържа диалог си струват, в очакване на промени към по-добро.
Източник: Руски дневник