На 22 юни се навършват 75 години от нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз и началото на Великата отечествена война. В четири часа сутринта започва операция „Барбароса“.

Името „Велика отечествена война“ се използва в Съветския съюз след обръщението на Сталин към народа по радиото на 3 юли 1941 г. Тогава той заявява: „Започна Великата отечествена война на съветския народ против немско-фашистките завоеватели. Нашето дело е правилно! Врагът ще бъде разбит. Ние ще победим!“

„Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия… Вие разбирате ли това, Паулус?“ Това пък са думите на Адолф Хитлер в деня на завършването на плана „Барбароса“, отправени към неговия главен теоретик Фридрих Паулус.

Според руския историк Олег Будницки терминът „Велика отечествена война“ се налага по аналогия с Отечествената война против Наполеон през 1812 г.

75-годишнината е повод за множество статии не само в руската преса. И много анализи от типа „какво би станало, ако…?“ По темата пише и американското издание „National Interest“. Авторът на изданието Майкъл Пек отбелязва като един от най-големите парадокси на историята факта, че Адолф Хитлер е бил обсебен от идеята да превърне Русия в обширна немска колония, а народите й – в роби, но вместо това Червената армия окупирала половин Германия, а немците станали поданици на руската империя.

„Когато рано сутринта на 22 юни 1941 г. четири милиона немски войници пресичат границата на Съветския съюз, те мечтаят да видят върховете на кремълските кули. Но вместо това полагат началото на верига събития, последиците от които до ден днешен определят характера и състоянието на нашия свят“, пише Майкъл Пек в статия, озаглавена „Как Хитлер превърна Русия в свръхдържава“.

„Би било глупаво да се твърди, че преди Хитлер Русия не е била велика държава. С нейната огромна територия, ресурси и население, тази страна мина в „тежката“ категория още в края на XVIII век. Това е била толкова мощна държава, че е успяла да унищожи армията на Наполеон (който също си мислел, че Русия е лесна плячка). Но три четвърти век след германското нападение над Русия е трудно да се разбере, колко различен е бил тогава балансът на силите“, смята Майкъл Пек. Той припомня, че в края на 30-те години на ХХ век армията на САЩ е била по-малка от румънската, а Британия е владеела една четвърт от земната суша. Всички държави били принудени да се съобразяват с британците, тъй като притежавали най-силния военноморски флот в света. Франция днес може да е повод за вицове на тема: „Предавам се!“, но според преобладаващите мнения тогава, тази държава притежавала най-мощната сухопътна армия в Западна Европа. Самата Германия пък от 1870 г. не спирала да тероризира своите съседи.

„Русия по онова време е загадъчен комунистически гигант, разтърсван от сталинските чистки колос на глинени крака, който през 1939 – 1940 г. едва успял да надвие мъничката Финландия. Не само Хитлер и неговите генерали смятали, че Русия ще рухне като къща от карти. Британските и американски генерали също не смятали, че Москва ще преживее хитлеристкия блицкриг. Но през май 1945 г. Британия е разорена, Франция – опустошена, а немците гледали как руските танкове гърмят по паважа на разрушения Берлин. Русия, също като боксьор, който е целия в кръв, но не иска да се предаде, успяла да се задържи на крака и да стане една от двете световни свръхдържави. И да се задържи на тази позиция повече от четиридесет години“, пише американският журналист. Той припомня, че през 1939 г. светът е многополюсен и много държави си съперничат. През 1945 г. остават само две свръхдържави – Америка и Съветският съюз. Съперниците им са или победени, или окупирани, или изтощени.

„Хитлер остави в Европа вакуум във властта, който Русия запълни. Друг е въпросът дали това струва 20 милиона живота“, е заключението на Майкъл Пек.

Източник: epicenter.bg/