На 18 март 2014, поне де факто, Крим се присъедини към Русия. До днес политици, анализатори и юристи са разделени по въпроса дали анексията на Крим представлява акт на агресия и военна инвазия над суверенна държава или е въпрос на национална сигурност и юридически акт на обединение.

Ще проследя и ще изследвам събитието през призмата на тези, които не са съгласни с действията, предприети от Русия, както и през погледа на онези, които одобряват и подкрепят руската реакция. Ще изложа и собствената си гледна точка, подплатена със сответните аргументи.

Украинската революция се провежда в Киев  в периода 18-23 февруари 2014 година. Тя е кулминация на непрекъснати протести, които започват на 24 ноември 2013 година и чийто повод става решението на президента Янукович, взето на 21 ноември 2013 година, да суспендира, но не и да отмени приготовленията на Украйна за подписване на търговско споразумение с Европейския съюз в полза на изграждането на по-тясно сътрудничество с Русия.

Русия има свой обединителен политически и икономически проект, включващ Русия, Казахстан, Беларус, и разбира се Украйна – Евразийският икономически съюз. Западът съзира във възникването на едно такова политическо и икономическо формирование свой бъдещ съперник.

В началото на декември 2013 г. протестиращи окупират кметството в Киев и площад Независимост, известен като Майдан Незалежності, който е превърнат в палатков град.

На 17 декември  2013 г. Русия обявява, че ще купи $15 милиарда от украинския дълг и ще намали с 30% цената на газа за Украйна. САЩ и ЕС обвиняват Русия за оказване на натиск върху Украйна, докато Русия обвинява Запада в изнудване на Украйна.

На 22 януари 2014 г. двама души от протестиращите загиват от огнестрелни рани по време на сблъсъци със службите за сигурност. Протестиращите щурмуват множество правителствени сгради в Западна Украйна. Няколко дни по-късно премиерът Азаров подава оставка. Междувременно, Върховната Рада(Украинският парламент) заявява, че никой не би бил преследван, ако протестиращите напуснат окупираните правителствени сгради, но те отхвърлят предложението.

Независимо от това,  между 14-16 февруари 2014 г. 234 граждани, арестувани по време на протестите, са освободени, а протестиращите напускат кметството на Киев. Два дни по-късно, на 18 февруари 2014 г., протестите започват отново, а насилието достига своя връх. 18 души загиват, включително 7 полицаи. Стотици са ранени. През следващите два дни загиват още 88 души. Неидентифицирани снайперисти стрелят както по протестиращите, така и по служителите на реда.

На 21 февруари 2014 г. се подписва споразумение за разрешаване на кризата в Украйна между президента Янукович и лидерите на опозицията в присъствието на външните министри на Франция, Германия, Полша, както и на специалния представител на Руската федерация, призоваващи за „незабавно прекратяване на всички форми на насилие и конфронтация.“ Споразумението призова за възстановяване на Конституцията от 2004 г., както и за  конституционни реформи. Също така, президентските избори следва да се състоят не по-късно от декември 2014 година. Предвидено е да се проведе и разследване на насилието по време на протестите. Двете страни следва да се въздържат от агресия и да положат усилия за нормализиране на живота в цялата страна. Незаконните оръжия да бъдат предадени на Министерството на вътрешните работи в рамките на 24 часа.

На 22 февруари президентът Янукович лети за югоизточна Украйна. Междувременно, въоръжените демонстранти нахлуват в сградите на президентската администрация. Два часа по-късно парламентът отстранява Янукович от власт, който след преврата, с помощта на руските служби и специалните части, бяга в Русия. Насрочват се нови президентските избори за 25 май 2014 година. Радата назначава председателя на парламентаОлександър Турчинов за временен президент, а Арсений Яценюк за министър-председател. Издава се заповед за арестуването на Янукович. САЩ и ЕС признават новите власти в Украйна, докато Русия осъжда преврата и счита правителството за нелегитимно. Временният президент предупреждава за опасност от сепаратизъм поради факта, че етническите руснаци в Югоизточна Украйна са против преврата и отказват да признаят новата власт.

На 27 и 28 февруари проруските въоръжени групи завземат ключови сгради в Симферопол, Крим. Руски части без отличителни знаци превземат основното летище на Крим.

На 1 март президентът на Руската Федерация Владимир Путин иска от руския парламент разрешение за използване на руски войски в Украйна „във връзка с извънредната ситуация“ в Украйна“ до нейното нормализиране.

На 16 март 2014 г. се провежда референдум относно статута на Крим и град Севастопол. Въпросите са два: 1. Дали Крим отново да се обедини с Русия, или 2. Да се възстанови Кримската Конституцията от 1992 г., осигуряваща по-широка автономия на републиката в състава на Украйна. 96,77% от избирателите гласуват за  обединението с Русия, а избирателната активност е 83,1%.

Крим в Русия

На 18 март 2014 г. Владимир Путин отправя искане до Федералното събрание  за разглеждане на Конституционния закон за създаването на два нови федерални субекта в рамките на Руската федерация: Република Крим и град Севастопол, както и за ратифициране на договора за присъединяване на Крим и Севастопол към Руската федерация.

На 21 март руският президент подписва федерален конституциоанен закон „за приемането на Република Крим в Руската федерация и създаването на нови федерални структури“ – Република Крим и град от федерално значение Севастопол. Едновременно с това Путин утвърждава ратификацията на Договора за приемане на Крим в Руската Федерация.

На 2 април Владимир Путин подписва указ, съглосно който Република Крим е включена в състава на Южния военен окръг.

Според украинското правителство, САЩ, ЕС и по-голямата част от страните в ООН, Руската федерация нарушава международното право, игнорирайки териториалната цялост и политическата независимост на Украйна, основаваща се на Устава на ООН, член 2 (3): „Всички членове уреждат международните спорове с мирни средства по такъв начин, че световният мир и справедливостта да не бъдат заплашени“, както и на член 2(4): „В международните си отношения всички членове се отказват от всякаква употреба на насилие, насочена срещу дадена държава или несъвместима с целите на Обединените Нации“.

Освен нарушението на Устава на ООН, Русия нарушава и Меморандума за гарантиране на сигурност във връзка с присъединяването на Украйна къмДоговора за неразспространяване на ядреното оръжие(Будапещенски Меморандум), подписан от Украйна, Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и САЩ през 1994 година.

Според Будапещенския Меморандум, “Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават ангажимента си към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа, да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“.

В допълнение, Русия нарушава и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация, подписан през 1997 г. В съответствие с член 3 от Договора, двете държави следва да изградят своите отношения „на основата на принципите на взаимно уважение, суверенно равенство, териториална цялост, неприкосновеност на границите, мирно уреждане на спорове, неупотреба на сила или заплаха със сила, в това число икономически и други начини за оказване на натиск, право на хората свободно да се разпореждат със съдбата си, ненамеса във вътрешните работи, спазване на правата на човека и основните свободи, сътрудничество между държавите, честно изпълнение на поетите международни задължения, а също и другите общопризнати норми на международното право“.

Съгласно член 6 от същия договор, „всяка една от Високодоговарящите се страни да се въздържа от участие в или подкрепа на каквито и да е действия, насочени срещу другата Високодоговаряща се страна, като се задължава да не сключва с трети страни каквито и да е договори, насочени срещу другата страна. Също така, никоя от страните не трябва да позволява нейната територия да бъде използвана в ущърб на сигурността на другата страна“.

Споразумението за Черноморския флот между Русия и Украйна от 1997 г. също се разглежда като нарушено. В съответствие с параграф 1, член 6 от споразумението, „Военните формирования следва да осъществяват своята дейност в местата на постоянна дислокация в съответствие със законодателството на Руската федерация, да зачитат суверенитета на Украйна, да спазват украинското законодателство и да не допускат намеса във вътрешните работи на Украйна“.

В съответствие с параграф 2, член 8 от същото споразумение, „Военните формирования провеждат учения и други мероприятия по бойна и оперативна подготовки в пределите на учебните центрове, полигони, позиционни райони и райони за разсредоточаване, стрелбища и, с изключение на забранените зони, в рамките на определените зони на въздушното пространство, както е договорено с компетентните органи на Украйна“.

Въпреки споразумението от 21 февруари, Русия започва придвижване на голям брой бойна техника, включително 30 бронетранспортьора, като ги разполага в различни райони на Крим и Севастопол.

Придвижването на бронираната техника се извършва без разрешението на украинските власти. 16 броя БТР-80 от състава на 810-та бригада oт морската пехота на Черноморския флот на Руската федерация (Севастопол) се придвижват в посока населените места Кача (Северно от Севастопол), Гвардейское (Симферополски район), както и в самия град Севастопол. Руските войски от базите в Крим се разполагат  в Севастопол.

Споразумението между Кабинета на министрите на Украйна и Правителството на Руската Федерация относно използването от силите и средствата на Черноморския флот на РФ на въздушното пространство на Украйна и въздушното пространство над акваторията на Черно море, подписано през 1999, също се разглежда като нарушено. Съгласно член 2 „Обучения и проверки на дежурните сили за противовъздушна отбрана (ПВО) на Черноморския флот, свързани с използването на въздушното пространство, намиращо се под отговорността на Украйна, се провеждат без да се затварят летищата на Украйна, съгласувано с Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и в съответствие с режима и условията, установени от украинския център за планиране и използване на въздушното пространство на Украйна и управление на въздушното движение на Украйна“. Съгластно член 3 “Гарантирането на безопасността на полетите във въздушното пространство, за което е отговорна Украйна, се осъществява чрез взаимодействие между органите, отговорни за организацията на обслужването на въздушното движение на Украйна и командните пунктове (пунктове за управления) на Черноморския флот“.

Нарушавайки споразумението и държавната границата на Украйна, на 28 февруари на летище Гвардейское (Украйна), от базите си в Псков и Таганрог (Русия), се приземяват и разтоварват 4 военнотраспортни самолета ИЛ-76МД, без каквото и да е координиране с украинските служби за граничен контрол. Допълнително, още 10 самолета ИЛ-76МД,излетели от територията на РФ, се приземяват на летище Гвардейское. Също така, на летището Кача (Украйна) на Въоръжените сили на РФ, както и на летище Гвардейское кацат 10 хеликоптера на ВС на РФ, които незаконно пресичат държавната граница на Украйна, избягвайки граничния контрол.

Референдумът в Крим се счита за нелегитимен. На 14 март 2014 г. Конституционният съд на Украйна обявява за противоконституционна резолюцията на парламента на Автономна република Крим „За провеждане на всекримски референдум“ от 6 март 2014 година.

Според Конституцията на Украйна, „суверенитетът на Украйна се простира над цялата нейна територия; неразделна част от суверенитета е целостта и неприкосновеността на територията на Украйна в рамките на сегашните й граници“.

Съгласно член 73 от Конституцията на Украйна, „всички промени на територията на Украйна трябва да бъде разрешени единствено чрез всеукраински референдум“. В допълнение се твърди, че референдумът не е бил необходим поради факта, че украинското правителство е изразило готовността си да се срещне с Кримската власти, за да обсъдят исканията им за по-голяма автономия. Освен това, на 25 май 2014 г. в Украйна са нарочени президентски избори, на които всеки гражданин на Украйна ще има възможност да изрази своята воля.

Русия твърди, че етническите руснаци в Крим са в опасност. Поради тази причина САЩ, ЕС, ОССЕ и ООН настояват за изпращане на международни представители в Крим, за да се наблюдава ситуацията там. Въпреки това, Русия не подкрепя инициативата: руското министерство на отбраната започва мащабно военно учение в непосредствена близост до източната граница на Украйна, допълнително дестабилизирайки ситуацията.

Според Кремъл решението, взето от Никита Хрушчов през 1954 г., е историческа несправедливост, защото е против интересите на Русия. Въпреки това, търсейки „историческа справедливост“, Русия в буквалния смисъл може да дестабилизира не само региона, а света. Започвайки с Аляска, продадена на САЩ през 1876 г., Русия би могла да реши да преразгледа всички договори и споразумения, подписани до 1991 г., когато Съветският съюз се разпада. В исторически план, нацистка Германия оспорва Версайския договор, въз основа на една и съща историческа несправедливост.

Според противниците на референдума, същият се провежда под чужда военна окупация, а това компрометира легитимността на референдума, както и неговата достоверност пред международната общност.

Накрая, тъй като руснаците не са коренните жители на Крим, те нямат правото на самоопределение и независимост. Според украинското министерство на външните работи, руснаците не са сред коренното население на територията на Украйна днес, а напротив: именно украинците са един от народите, принадлежащи към исторически коренното население на полуострова, докато руснаците са диаспора, т.е. заселват се на полустрова впоследствие, идвайки от чужбина.

„Преди Крим беше придаден на Украйна според съветските закони, по-точно, според законите на [комунистическата] партията, без да се питат хората, и сега хората са решили да поправят тази грешка. Това трябва да бъде приветствано, вместо да се обявяват санкции“ – Михаил Горбачов.

Нахлу ли Русия в Украйна, нарушавайки нейната териториална цялост?

През 2003 г. САЩ провеждат операция „Шок и ужас“ („Shock and awe”) срещу Ирак. Операция на НАТО „Съюзна сила” („Allied Force“) или, както я наричат САЩ, „Благородна наковалня“ („Noble Anvil“) срещу Сърбия е проведена през 1999 година. По същество, и двете операции са инвазия. И в двата случая е има съпратива от страна на нападнатите страни. Има многобройни жертви. Причинени са огромни разрушения . През 2014 г. Русия е обвинена в агресия и инвазия срещу Украйна. Въпреки това, не е представен нито едно доказателство, свидетелстващо бойни действия между украински и руски войски – нямаше въоръжена съпротива, нямаше жертви, нямаше разрушена инфраструктура.

Какви са предпоставките, които определят руската реакция? Това е превратът в Украйна, който бе извършен с подкрепата на САЩ.

Превратът, бидейки по природа противоконституционен, извършен от радикални националисти (неонацисти), не само довежда до юридически вакуум, но и представлява  реална заплаха за живота на онези, които не го подкрепят. По време на протестите, както и след извършването на преврата, ултрадесните, както и извършилите преврата обявяват, че руският език, руските герои, руските празници, включително и 9 Май (Ден на победата над нацизма) ще бъдат забранени. Въоръжени радикали окупират Върховната Рада и изгонват депутатите, които не са съгласни с преврата и новото статукво. В допълнение, неонацистите от „Десен сектор“ започват набирането на бойци, които да сформират така наречения „влак на дружбата“, и да бъдат изпратени в източните региони, включително в Крим, за да смажат онези, които отхвърлят преврата и не приемат новата власт.

Русия няма разрешение от Съвета за сигурност на ООН, за да се намеси в Крим с цел защита на етническите руснаци там. Още в началото на член 12 от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйнаобаче, се казва следното: „Високодоговарящите се страни гарантират защитата на етническата, културната, езиковата и религиозната идентичности на националните малцинства на своя територия и създават условия за насърчаване на тази идентичност. Всяка Високодоговаряща се страна ще гарантира правото на лицата, принадлежащи към националните малцинства, индивидуално или съвместно с други лица, принадлежащи към национални малцинства, да се изразяват свободно, да запазят и развиват своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност и да поддържат и развиват своята култура, без да стават обект на всякакви опити за асимилация против волята им“.

Грубото нарушаване на правата и свободите на етническите руснаци, включително и рускоговорящите украински граждани, оправдава от правна гледна точка действията на Русия. Освен това, САЩ използват същата причина, за да предприемат военна интервенция в Панама (1989) и Гренада (1983), а НАТО да нападне Сърбия (1999). Русия има още един аргумент: в съответствие с Конституцията на Украйна, отстраняването на президента Виктор Янукович е незаконно, което де юре означава, че Янукович е все още законният президент на Украйна. Една седмица след преврата, на 1 март 2014 г., той изпраща писмо до президента Путин, в което настоява Русия да се намеси с цел стабилизиране на обстановката и защита на населението: „Призовах президента на Русия, Путин, молейки го да използва въоръжените сили на Руската федерация, за да установи легитимност, мир, законност и ред, стабилност и защита на народа на Украйна“.

Съгласно член 108 от Конституцията на Украйна съществуват четири казуса, при чието наличие президентът на страната може да загуби властта – оставка, медицинска неработоспособност, импийчмънт или смърт. Върховната Рада не отстранява президента Янукович от власт: на 22 февруари 2014 г., парламентът гласува т.нар. „доброволно оттегляне на президента на Украйна от изпълнение на конституционните му задължения и определяне на предсрочни избори за президент на Украйна“. За да се приеме това „доброволно оттегляне“, са необходими 337 гласа от 449, докато в случая гласуват 328.

Относно войната срещу Сърбия през 1999 г. НАТО заявява, че интервенцията в Косово е в резултат на големия брой жертви сред цивилното население преди началото на бомбардировките, докато в Крим няма жертви, които да са предпоставка за интервенция от страна на Русия.Отново през 1999 г. предполагаемите (набедените за) доказателства за етническо прочистване, упражнявани от сърбите над етническите малцинства, са причина за НАТО да започне 78-дневни бомбардировки над Сърбия, убивайки преди всичко цивилни и унищожавайки най-вече невоенни цели, като използва за тази цел забранени от ООН боеприпаси (касетъчни бомби, обеднен уран). Операцията от международна правна гледна точка е незаконна, а обосновката на операцията се базира на фалшифицирани твърдения.

За разлика от гореспомената незаконна военна интервенция, довела до хиляди убити сред мирното население, руските въоръжени сили в Крим без да убиват никого и без да разрушават нищо, изиграват ролята си на възспиращ фактор: именно руските войски предотвратяват събития като масови убийства на мирно население на 2 май 2014 г. в град Одеса, или като въздушните рейдове на 2 юни 2014 г. над град Луганск.Срещу руските войски в Крим няма съпротива, няма нито една престрелка между руски и укрански военнослужещи, няма нито една жертва.

Западът обвинява Русия за нарушаване на задълженията й по силата на Будапещенския меморандум от 1994 година, докато единствено Русия, още от самото начало на протестите в Киев, прави всички възможно да намери мирно решение на обществено-политическата криза в Украйна. В същото време, според Меморандума, задълженията не са само за Русия, но и за другите основни играчи – САЩ и Обединеното кралство. Тези три държави са длъжни да гарантират суверенитета на Украйна. В действителност, по време на протестите както САЩ, така и ЕС нарушават Меморандума, като заплашват няколко пъти властите на Украйна с употреба на санкции – икономически натиск над суверенна държава. Освен това, западните пратеници присъстват по време на събитията на площад „Независимост“ в Киев и открито подкрепят размириците, представени като „мирни протести“.

В допълнение са направени изявления от САЩ и ЕС, че избраният по законен начин президент Янукович не е легитимен държавен глава. Спонсорираните и организирани от САЩ протести, както и превратът в Киев, подкрепян от САЩ и ЕС, са грубо и директно нарушение на Будапещенския  меморандум и погазват независимостта и суверенитета на Украйна.
Източник: memoriabg.com/