Реч на председателят на БСП Корнелия Нинова по време на провелата се дискусия „Европа отново на път“

Уважаеми г-н председател на Народното събрание, господа премиери, г-жо вицепрезидент, уважаеми министри, народни представители, ваши превъзходителства, дами и господа. И аз бих искала да поздравя организаторите на днешната среща. Фактът, че събраха днес, тук, политически опоненти, хора с различно виждане за развитието на България, хора с принос към европейското развитие през годините назад, е показателен, че когато говорим за бъдещето на България, можем да бъдем единни. Благодаря Сергей за това. То обаче е и подсказка към нас г-н Борисов, как оттук нататък ще продължим този диалог в България. Провеждаме го 10 г. след приемането на страната ни в ЕС. За тези 10 г. Европа преживя кризи- финансова, икономическа, социална, сега мигрантска. Тези кризи породиха евроскептицизъм, популизъм, национализъм и поставиха евролидерите пред изпитания и пред въпроса: „Европа на път, но накъде, днес и сега?”

На нашето внимание са представени пет сценария за развитие. Вероятно не са единствените. Сигурно има и шести. Сигурно може от петте да се вземе най-доброто и да се направи един нов. Но аз бих иска да изразя принципна позиция – да не допускаме Европа на различни скорости, групи от държави-членки в ЕС, които да се развиват с различна бързина. Смятаме, че това не е решение на проблемите.

Вижте как се развива днес дискусията за разлчинтото качество на храните. Ако поставим всички спорни теми на такава основа, на групи, които да се развиват с различна бързина, това би задълбочило противоречията.

В този момент, България ще председателства съвета. Изключително важно, на фона на общоевропейските проблеми, да поставим национални приоритети. За нас те са следните – кохезионната политика да продължи след 2020 г.- за преодоляване на регионалните различия и за преодоляване на неравенствата. На базата на тази голяма тема, да поставим следните няколко други – икономика, производство, с особенно внимание към малкия, средния, семейния, иновативния бизнес, включително с различен начин на финансиране, с данъчни облекчения, с нов подход, който да осигури производство и икономика в Европа.

На втото място социалната тема, с всичките големи въпроси които стоят- за социалната държава, безработицата, бедността, увеличаващите се неравенства, но и обвързана с образование. Изключително странно е, че днес безработицата в някои европейски държави стига до над 30-40% и в същото време се поставя въпросът за внос на работна ръка от трети страни.

Образованието и икономиката трябва да поставим като акцент в разговорите за бъдещето на Европа и да ги обвържем.

Като трета тема, поставена от България, ние предлагаме да бъде външна и вътрешна и сигурност и то обща европесйка политика по тема „Сигурност”, в частност приемането ни в Шенген заради изпълнението на критериите, които се изискват към България.

Извън тези по-глобални теми, бих искала да поставя въпроса за Черноморския регион и Западните Балкани.

Но, моля да обърнем внимание на предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, не само с оглед на финансовата рамка на бъдещия бюджет и за това, че ще бъдат по-малко средствата и как ще се разпределят те, но с оглед на съдбата на българските граждани, които живеят, работят и учат във Великобритания. Моля помислете в бъдещите такива преговори, твърде екзотично ли е да поставим въпроса т. нар. заварено положение, което означава българите, които в момента са там, да продължат своето правоотношения по сегашния ред, а в бъдеще – това което се реши, да важи за тези, които ще отидат тепърва. Сигурно на някой ще прозвучи наистина екзотично, но нека поставим и в този конкретен случай, а и в цялата си грижа за бъдещето на ЕС, в центъра грижата за човека и европейския гражданин, защото пренебрегването на тази грижа е една от причините, да се стигне до въпроса: „А сега накъде?”, да има евроскептицизъм,  популизум и национализъм.

Накрая, има няколко конкретни предложения. Те са към г-н Борисов. Г-н Борисов, предлагам правителството да направи оценка на 10 годишното членство на България в ЕС. Тази оценка със сигурност ще покаже ползите от това членство за България и ще бъде един добър повод, едно добро условие, да преодолеем евроскептицизма, който го има и в част от нашите сънародници. Трява да си го признаем.

На второ място предлагам, да се направи една оценка на петте сценария, които ни се предлагат, с плюсове и минуси за България.

И на трето – Сергей наистина хвърля ръкавицата към нас. Нека започне в България национална дискусия по тези въпроси. Ние до днес не сме я водили. Нека да бъде секторна, нека да бъде институционална. Г-жо Павлова, внесете в парламента вашата визия за приоритетите на България, на председателството, на бъдещето на Европа. Ние ще дадем своитре аргименти и заедно, в парламента на парламентарната република да постигнем национално съгласие за това бъдеще. Имате нашата готовност, имате нашите професионалисти на разположение, имате нашата воля в името на това, Европа да остане единна и по-силна, и в името на това- да гарантираме на нейните граждани сигурност, спокойствие и перспектива за развитие.

Благодаря ви! / bsp.bg