„Днес, заедно с наследниците му, уважихме един голям българин, който произнасяше с благоговение четири свети думи: Родина, вера, хлеб и любов. За България той написа:

„Сега си ми близка,

по-близка от майка дори.“

За вярата:

„Тя е бронирана здраво в гърдите.“

За хляба:

„Ще имаме хлеб.

и радост в очите ще имате мънички мои.“

И за любовта,

във време, което той сам казва, че не е за поезия, пише най-поетичните стихове, които съм чела.

„Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.“

Поклон пред Никола Вапцаров!”