Днес стискам ръка на арх.Дора Иванова, която даде на всички ни урок по българщина, написа лидерът на БСП.
„Днес стискам ръка на арх.Дора Иванова, която даде на всички ни урок по българщина. Когато дойде при мен, преди две години, беше отхвърлена от всички институции. Подадохме си ръка, за да спасим паметника Бузлуджа“, пише във Фейсбук лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Срещнахме се с арх. Георги Стоилов, който се съгласи да отстъпи авторските права. Поискахме от Министерския съвет или собствеността, или ползване за 10 години с една цел – да спасим паметника от разруха и да го съхраним за бъдещето. И се развихри чудовищна кампания на омраза към БСП, и отрицание на културно историческата стойност на Бузлуджа. Естествено, правителството на Борисов отказа“, припомня тя.

Нинова припомня, че остатъците от дясното поискаха да го взривят, бизнесмени го пожелаха, за да правят пари. „Обществото ни се раздели на комунисти и антикомунисти. Дора си тръгна омерзена. Но се върна днес. И същите управляващи, които ни изгониха преди две години, сега се хвърлиха да спасяват паметника. Защо? Защото българската архитектка се върна в Европа“, пише още Корнелия Нинова.

„Поздравяваме водещата организация за културно наследство „Европа Ностра“(„Нашата Европа”), че оцениха стойността на Бузлуджа. Споделяме тяхното мнение за изключително модерната архитектура и разочарованието им от нейното окаяно състояние. Европейските експерти оценяват паметника като част от политическата памет на България и на Европа, поради което нейното опазване е от европейско значение. Показателна история за низшите български политически страсти и висшите исторически културни и духовни ценности. И чудесен урок, който едно крехко момиче даде на всички ни – урок по българщина. Дора, стискам ти ръка“, заключи Корнелия Нинова.

По-рано днес зам.-министърът на културата Румен Димитров потвърди, че процедурата за даване на статут на паметник на културата на монумента Бузлуджа ще бъде ускорена. Това се разбра по време на мисия за Бузлуджа, проведена от 26 до 28 септември от европейски експерти от Европа Ностра, водещата организация за културно наследство в Европа, и Института към Европейската инвестиционна банка (ИЕИБ). Сградата беше включена от Европа Ностра и ИЕИБ сред „7-те най-застрашени“ обекта на културното наследство в Европа за 2018 г.

Епицентър.бг припомня, че преди две години арх. Дора Иманова заяви, че Паметникът Бузлуджа може да получи европейско финансиране за съхранение. Бузлуджа попада в полуфинала в програмата за Седемте най-застрашени паметници в Европа. Той е сред 12-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа. Организатор на програмата „7-те най-застрашени“ е Европа ностра – водещата и най-представителна организация за културно наследство в Европа, а основен партньор на програмата е Институтът на Европейската инвестиционна банка.

Номинацията на „Бузлуджа” направи архитект Дора Иванова, според която паметникът „не е политическа игра, а национално наследство, икономически и туристически потенциал, за страната ни.

През 2015 г. арх. Иванова доведе професор Йорг Хаспел – един от най-големите европейски специалисти по паметници от социализма и президент на Международната организация за опазване на паметниците на културата ИКОМОС за Германия, за да настоява за спасяване на паметника.

„Спящ великан, който може да привлече хиляди туристи от цяла Европа“ – така проф. Йорг Хаспел определя монумента Бузлуджа и предлага България да внесе предложение за вписването му в световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Той одобрява и проекта на арх. Дора Иванова, който може да бъде използван.

Историята на паметника

На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Проектът на мемориала е дело на арх. Георги Стоилов. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб. м скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява – от 1441 метра той става 1432.

Паметникът е изграден с парите на държавата и много доброволен труд. Общо 6000 души са работили по проекта денонощно. Няма официални данни колко е струвал паметникът, но според някои източници става дума за над 14 милиона тогавашни лева.

Тържественото откриване е на 23 август 1981 година. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата бива посетена от общо над 2 милиона души.
След 10 ноември 1989 г. идва краят на щастливите дни за огромния паметник. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата.

През 2011 г., с решение на МС и по искане на БСП паметникът е предложен за безвъзмездно ползване на социалистическата партия, но паметникът продължава да се руши.

През 2015 г. арх. Дора Иванова приема каузата да спаси монумента от безславната гибел.

Тя учредява фондация „Проект Бузлуджа“ с ясната цел – опазване на паметника Бузлуджа. Чрез фондацията се води официалната кореспонденция относно паметника и се организират изложби, кръгли маси и дискусии за неговото бъдеще.

Проектът на арх. Дора Иванова предвижда превръщането на сградата във форум за история и изкуство. Сърцето на сградата е неговата зала, в която могат да се провеждат събития като дискусии, часове по история, презентации, концерти. Концепцията включва и музейна част с историческа насоченост.

В проекта „Бузлуджа – паметта на времето“ става въпрос за представяне на цялата българска история.

В такъв вид сградата може да бъде експлоатирана и да посреща туристи, с които да се самофинансира. Едва след това трябва да се търси консенсус относно бъдещето й. Този диалог може да трае години и няма нищо лошо в това, но важното е разрухата да бъде спряна и сградата да бъде отворена за посетители.

Данъчната оценка на паметника е около 110 000 лв. Средства за възстановяване на „Бузлуджа“ са в размер на няколко милиона – сумаq необходима паметникът да се консервира във вида, в който проектът „Бузлуджа – паметта на времето“ предвижда.

В тази сума не са включени дейностите за конструктивно укрепване на сградата, а те могат да се окажат основно перо в бюджета на проекта.

БСП вече обяви, че ще използва широкомащабна дарителска кампания за ремонта на монумента на Бузлуджа.
Източници: epicenter.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!