Обикновен дом в северната част на Москва, просторна стая с приглушена светлина. Смугли мъже, донякъде със суров вид, с напрегнати лица, се вглеждат в екрана на телевизора. Водещата разказва на арабски за придвижването на войските в Сирия. Мъжете разговарят помежду си тихо, обсъждайки новостите. До телевизора е окачен огромен портрет на Абдула Йоджалан, основателя на Работническата партия на Кюрдистан (РПК)

В Турция, САЩ и страните от ЕС тази партия е забранена като терористична. Самият Йоджалан от 1999 година излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ. За много кюрди обаче той продължава да бъде символ на борбата за свобода.

До портрета на Йоджалан има две големи знамена: знамето на Кюрдистан и руският трикольор. Това е символично: ние сме в Кюрдския дом, място за среща на кюрдската диаспора в Москва.

„Моите предци са живели в Северен Кюрдистан, а сега това е турска територия“, разказва пред „Руски дневник“ Вазир Кашахи, главен редактор на сайта „Кюрдистански новини“. „През 1915 година, спасявайки се от гонения, те пристигнали в Русия и останали тук. Аз съм се родил, учил и живея тук и аз, разбира се, съм руснак. Но съм и кюрд“. Вазир работел в банка, но постепенно се увлякъл по делата на диаспората и започнал да работи само в Кюрдския дом.

Разделен народ

Според официалното преброяване на населението от 2010 година, в Русия живеят над 60 000 кюрди. Самите представители на диаспората, между другото, не вярват на преброяването. По думите на Кашахи много етнически кюрди, живеещи в Русия, носят арменски или грузински фамилии, затова действителната цифра може да бъде много по-голяма.

Исторически кюрдите са се преселили в Русия от Турция, а след разпадането на СССР и от Армения и Азербайджан, където имало война през периода 1992-1994 година. Поради тази причина кюрдите живеят основно в южната част на Русия. Най-много кюрди, според същото преброяване, живеят в Краснодарския край (1345 км южно от Москва).

Не само разстоянието, но и религията разделя кюрдите. Част от руските кюрди са мюсюлмани, а част – езиди (уникална кюрдска религия). На езидите е забранено да се женят за друговерци, затова те никак не се асимилират от руснаците. Мюсюлманите понякога създават смесени семейства, но правят това също с неохота. Вазир Кашахи разказва, че „кюрдите се женят най-вече за кюрдки, за да запазят националното си огнище“.

Руските кюрди вземат присърце събитията, които стават в Близкия Изток. „Макар да сме се преселели в Русия, мнозинството наши роднини са останали там“, казва Кашахи. „Всичко, което става с кюрдите в Близкия Изток, нас също ни засяга“, допълва той. Кашахи е убеден, че неговият народ играе важна роля в борбата срещу тероризма: „Кюрдите са барикадата, която защитава света, включително и Русия, от нахлуването на ислямистите“.

Култура, език, успехи

Диаспората отделя голямо внимание на културата. „Стараем се да организираме колкото е възможно по-често сбирки и културни срещи, на които каним музиканти от всички региони“, разказа пред изданието „Болшой город“ Фархат Патиев, председател на Съвета на национално-културната автономия на кюрдите. В Кюрдския дом се отбелязват и мюсюлманските, и езидските празници, организират се и конференции.

Особено важно за кюрдската диаспора в Русия е запазването на езика. „Помежду си кюрдите, независимо къде живеят и каква вяра изповядват, говорят на кюрдски“, подчертава Кашахи. Патиев говори за необходимостта да се развива преподаването на националния език: „За образованието [на кюрдските деца] са необходими книги на кюрдски, но в Русия засега всичко се ограничава до букварите“.

Въпреки близостта си с Близкия Изток и неговите проблеми, кюрдската диаспора е напълно приобщена към руското общество. „Има кюрдски бизнесмени, депутати, учени“, казва Вазир Кашахи. „Затова сме народ, за да успяваме във всичко, за да намира всеки своя път“, допълва той.

Източник: bg.rbth.com/