Не приемам за естествено разрвихрилите се русофобски страсти и налагащото се противопоставяне между България и Русия. Време е да се опомним!

Та ние, българите, сме в основата на същата тази цивилизация, която опази и доразви руският народ – на славянско-православната духовност, която разкрива себе си в очовечения идеал. Та нали нашите възрожденци откриваха върховете на хуманизма в руската култура, за да ги пренесат отново на българска почва!

Та нали свободата на България бе идеал на нашите предци, който те опазиха пет столетия. Този идеал, за който загиваха българските хайдути и герои, за който народът ни създаде най-хубавите си песни, за който дадоха живота си Левски и Ботев, героите от Априлското въстание…

Този идеал за свободна България нямаше да се сбъдне без пролятата кръв на хилядите руски войни във война, която именно нашите прародители нарекоха Освободителна! Защо се оставяме да заличават националната ни памет, да ни налагат чужди представи и нагласи?

Какво не разбираме в случилото се през Втората световна война? Или днес конюнктурата изисква да забравим, че без саможертвата на милионите руски и съветски граждани, без победата, която извоюва Червената армия в защитата на Сталиндград – от решаващо значение за изхода на войната, Хитлер и нацизмът нямаше да бъдат сразени. Че лагерите на смъртта не са някаква произволна метафора на злото, а са самият ад, който щеше да поема все повече и повече жертви – евреи, славяни, комунисти…

Това в никакъв случай не омаловажава приноса на българския народ, саможертвата на българските антифашисти. Напротив, и това е исторически факт, България има в лицето на хилядите честни комунисти и безпартийни своите безсмъртни герои, вложили своето дело за спасението на човечеството в борбата срещу хитлерофашизма.

Решителната фаза в тяхната борба, възможностите да бъдат осъществени редица позитивни акции за разгрома на фашизма у нас, се благоприятстваха от решаващия победен ход на Червената армия, подпомогнат и от действията на съюзниците – САЩ и Великобритания.

Нека сме наясно, че именно настъпването на Червената армия спаси хиляди осъдени на смърт заради своите леви убеждения хора, по-голямата част в младежка възраст.Ще спомена само името на големия български сценарист, писател, публицист и общественик Анжел Вагенщайн…

Твърдо съм убедена, че днес нашето всенародно възмущение трябва да бъде насочено срещу онези прояви на неофашизъм, на които сме свидетели тези дни: оскверняването на паметника на Съветската армия и поругаването на паметника на Альоша. Неофашистките свастики, развихрянето на неонацистките страсти трябва да бъдат навреме заглушени.

Те ни излагат пред света, правят ни недостойни пред паметта на предците ни. Време е българската общественост да призове народните представители, независимо от партийната си принадлежност, да въведат строги мерки в законодателството ни срещу всяко посегателство на антифашистки паметник, срещу използването на фашистките свастики, срещу гаврата с паметта на милионите войни, дали живота си за свободата на човечеството.

И нека отдадем своето дълбоко признание и благодарност към подвига на руските войни, нека сведем ниско глави пред саможертвата на милионите знайни и незнайни герои от непобедимата Червена армия!

България и Русия винаги ще бъдат свързани: чрез невидимите връзки на кръвта и културната принадлежност.. Независимо от опитите да ни противопоставят едни на други! Независимо от изливащите се чуждестранни субсидии да бъде заличаван спомена за нашата духовна връзка.

Преди време големият българофил академик Дмитрий Лихачов, разкривайки пред света величието на българската култура, нарече България Държава на духа. Написа, че страната ни тепърва ще играе онази важна роля в Европа и света, която е имала през далечните средновековни векове – на образец и спойка на славянско-православната ни идентичност и културна същина. Дано бъдем достойни! / pogled.info