Този път на мушката на специалиста по сеизмична устойчивост на сгради и съоръжения, ексцентричния Живко Попов, е царицата на българските градове, според собственото му определение – бъдещата културна столица на Европа – Града под тепетата (Пловдив).

– Г-н Попов, какво заплашва Пловдив? 
– Сам по себе си Пловдив и региона нищо не би трябвало да ги заплашва. Вярно, там има доста разломи, но те не са страшни, техният потенциал е до шеста степен по Рихтер. Би могло да се каже, че в сравнение с други зони от земетръсната карта на България, където потенциалът е 8,5, Пловдивско е обетована земя. Но на практика не е така.

– Как така?
– Проблемът е, че Пловдив не е много далеч от Чирпан. През 1928 г. сеизмичните вълни от чирпанското земетръсно огнище така удариха на юг, че сринаха Пловдив и едва ли не половин Тракия. Най-опустошителното земетресение в историята на България. Има все още живи очевидци на ужаса. 114 жертви, над 500 ранени, 73 200 разрушени сгради.

– Това е било преди повече от 88 години, какво заплашва Пловдив днес? Какво ви тревожи?
– Ами това, че апокалипсисът на чирпанското земетресение от 1928 г. може да се повтори. И че не остава много време. Лично аз съм убеден, че периодиката на силните земетресения за Балканския полуостров е около сто години. Сметнете коя година е било чирпанското земетресение, коя година сме сега и какво наближава. Иначе Пловдив като регион е сравнително благоприятен от гледна точка на сеизмистиката. Вярно, под него има доста разломи, но потенциалът там е 6 по Рихтер за разлика от други зони, където теоретично може да стигне до 8,5, макар и повече в сферата на фантастиката. Проблемът е, че Пловдив е близо до чирпанското земетръсно огнище и сеизмичните вълни ще ударят и Пловдив.

– Проблемът на Пловдив е като този на София, която оплакахте в последното си интервю?
– Точно така. Макар че в Пловдив безобразията започнаха с няколко години закъснение. Но и там разни „бизнесмени строители”, строителни инженери и проектанти, знайни и незнайни „отговорни” общински чиновници така се развихриха, че започнаха да се подписват и реализират безумни проекти за реконструкции и нови сгради. Разбира се, много хора понапълниха торбите с пари. Бил съм свидетел как се маха цяла носеща колона, за да се освободи място за още… една маса в заведението. Това е символ на безумието. Представете си какво се случва и на други места, които някои искат да превърнат в печатници за пари.

– Нека погадаем при каква степен по Рихтер сеизмичните вълни от евентуален бъдещ силен трус, не дай Боже, в района на Чирпан може да се окаже фатален за всички тези безумно конструирани и реконструирани сгради?
– Какво има да гадаем! Ако чирпанското сеизмично огнище се раздруса яко, то при 6,7 до 6,8, даже при 6,6 по Рихтер всичките тези сгради ще се сринат.

– Къде точно би могъл да бъде епицентърът тогава, откъдето ще пропълзят сеизмичните вълни до Пловдив?
– Това е задачка за докторска дисертация. Нека не гадаем. Както ви казах миналия път, най-хубавите сгради в София и Пловдив, разбира се, говорим за проблемните, със сигурност ще се сринат. Това е трагичното. Говоря за старите хубави и красиви сгради, които вместо да бъдат укрепени, днес представляват просто пясъчни кули с красиви фасади. Не търся реклама. Просто искам собствениците, наемателите, които имат съмнение за устойчивостта на сградата, защото те много добре знаят какви компромиси са направени в името на парите, да се обърнат към специализираните екипи инженери, конструктори, сеизмолози. При това колкото може по-скоро.

– Значи София и Пловдив, общо взето, са на едно дередже, ако подземните стихии се събудят?
– Общо взето да, но не съвсем. Градът на тепетата има някои свои специфики. Една от тях са именно знаменитите тепета и там нещата са по-сложни, защото те могат да предизвикат при земетресение така наречените „случайни свлачища”, които са съвсем различни от свлачищата в другите райони на България. Те могат да се предизвикат не от пороища или наводнения, а от земен трус. Вероятно почти никой не говори за тази потенциална опасност, защото този разговор е доста сложен.

– Каква е разликата между „случайните” и „нормалните” свлачища и защо този проблем е толкова сложен?
– При „случайните”, предизикани от трус, става въпрос за наслагване на надлъжни и напречни сеизмични вълни и ефектът от това са т. нар. Вълни на Рейли, т.е. повърхностни вълни. При тяхното наслагване в земната основа се получава ужасяваща история от гледна точка на физико-механиката и повърхността на земята започва да играе във всички посоки. Това е един неконтролируем процес и даже Господ не може да го контролира, ако се случи. Най-лошият вариант е когато вертикалната компонента е много по-голяма и тогава сградата почва да подскача. Тук отърване няма. Хубавият вариант е, когато сградата е добре изчислена. Толкова добре, колкото в Япония и Калифорния. Тогава проблем няма.

– Да, но ние говорим за Пловдив. Фаталното чирпанско земетресение всъщност е чирпанско-пловдивско. И при първото, и при второто епицентровете са на броени километри от Чирпан и Пловдив. Кой от тях днес би могъл да генерира фатални сеизмични вълни и доколко степени по Рихтер те биха били, ако не трагични, то поне драматични за Пловдив?
– О, не, не. Би трябвало да получа Нобелова награда, за да ви отговоря на този въпрос. А и да мога, цензът и статутът ми не позволяват да отговоря. Само глупак би се наел с отговори на подобни питания.

– Значи за обитателите на пловдивските тепета и подножието им отърване няма?
– Такова нещо не съм казал. Има хубав вариант и за Пловдив, но трябва да се направят някои неотложни неща. В момента България е в състояние да приложи три вида технологии, с които може да се предотврати трагедията, като сградите се укрепят в основите с къси пилоти, за да не тръгне „изкуственото свлачище”. Само не бъркайте пилоти с пилони и не мислете, че укрепването е нещо като укрепване на калпава ограда с яки циментови колци. Пардон за поучението, но има ваши колеги, които бъркат и едното, и другото. Пилотите се вграждат вътре в сградата. Отделно трябва да се изградят еласто-пластични подпорни стени. Това също не са външни дувари, а специални вътрешни стомано-бетонни конструкции. Целта е цялата конструкция да бъде гъвкава и като такава да елиминира въпросния свлачищен ефект. Защото в нашата наука има едно златно правило: никога не се съпротивлявай на земетръсната сила, прави обратното – опитай се да си гъвкав и да поемеш тези огромни напрежения. Все едно да пратим Кубрат Пулев да става световен шампион и ако оня отсреща се опита да му фрасне едно кроше или десен прав, нашият да стои прав като дърво, за да поеме удара, защото е много як. Естествено, че ще направи точно обратното – ще се огъне във всички възможни посоки, а тупаникът на противника му да има ефекта на нежна милувка. Образно казано, нашите технологии се развиват в същата посока, така че проблемът с пловдивските тепета не е кауза пердута. Иска ми се да вярвам, че сградите около тях са паспортизирани, направени са всички необходими констатации и предписания. Искам да вярвам, че тези предписания се изпълняват или ще започнат да се изпълняват и на практика. При това час по-скоро.

– Вие казахтече Пловдив има „някои” специфики. в сравнение със София. Кои са другите освен тепетата?
– Имам предвид строителството около коритото на Марица. Там има едно леко потъване на пластовете. Това е от 150 години. Тревогата ми е за старите сгради, които са построени край реката. Не казвам, че съм най-умният, но смятам, че там вече е сериозно…

– Да не би да твърдите, че къщите около Марица потъват?
– Става въпрос за друго. Много хора си мислят, че водата винаги слиза надолу, но в случая не е така. При тези къщи водата тръгва по капилярен път от основите на тези къщи нагоре, бавно, лека-полека и в един един момент отиваш на кино, ако си до река, а Марица не е малка река. Защо? Защото не е предвиден дренаж, който да събере водата и тя може да стигне ей тука, до темето ти и тогава какво става?

– Искате да кажете, че се намалява устойчивостта на сградата?
– Разбира се. Говорим за капилярен натиск, при който водата пълзи нагоре по бетона.

– Вече решихме проблема с тепетата и градежите покрай река Марица поне на теория, но май забравихме гордостта на Пловдив – Стария град?
– Той пръв ще се срине при един силен трус, което означава над 6 по Рихтер.

– Доколкото знам, през 1928 г. се е сринал почти цял Пловдив. Почти непокътнат е останал само Стария град?
– Така е. Но то е защото къщите там са майсторени от дърво и се е получил онзи пластико-еластичен ефект, за който ви говорих, но в ново време безобразията с разни реконструкции са вършени и там. Освен това от 1928 г. досега са минали доста години. Вече ще станат почти 90. Наближаваме фаталните сто години, а аз държа на своите представи за периодиката на силните балкански земетресения. Засега се разминаваме само с уплах, но тектониката на земните недра явно се изменя. Трусовете на Апенините по необясним за сеизмолозите феномен резонираха паралелно в ден и час чак до България.

– А междувременно какво ни очаква?
– Лично аз очаквам тези с торбите пари да ги поизтръскат час по-скоро и да се изръсят колкото трябва, за да свършат онова, което не са направили навремето. Ще остане достатъчно и за тях. В противен случай утре в торбите си може да не намерят и пукнат грош. Дано Бог е пловдивчанин.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, в. „ШОУ“
Източник: blitz.bg