Сега БСП като че ли се пази, затваря се, капсулира се, търси поводи да не комуникира, да не партнира с другите в лявото. Виждаме всеки ден плодовете на тази политика, твърди лидерът на столичната червена организация

– Казвате, че БСП ще преживее възход през следващите 10 – 15 години. Кое ви дава основание за такова твърдение, г-н Паргов?
– Самата БСП усеща, че има нужда от вътрешна промяна, която да доведе до нов имидж. В момента за младите хора това е партията на баба и дядо. Вътрешната промяна и смяната на поколенията в БСП вече се осъществява чрез мандатността, която бе въведена. Това налага нови лица, които не са задължително млади хора на 35 години, а хора, които по една или друга причина досега са били на втори план.

– Какво ще стане на 49-я конгрес на БСП?
– Този конгрес е ключов. На този конгрес БСП трябва да покаже не само, че е лява партия, която говори за леви стандарти, а да обясни какво означават те. БСП трябва да се превърне в националноотговорна патриотична партия, каквато беше, каквато я помнят хората от времето, когато границите се охраняваха добре, имахме силна армия и българското беше на почит. Днес задачата на БСП е да формулира националните интереси в рамките на евроатлантическото членство. Миналата седмица сръбският премиер Александър Вучич каза нещо, което много ми се иска да стане част и от нашата линия на поведение, макар и с някои разлики. Той каза: „Ние уважаваме НАТО, стремим се да станем член на ЕС, обичаме Русия, но по-обичаме Сърбия“. Ето това трябва да е мантрата на всяка политическа партия и мисля, че на БСП й приляга да даде тон в тази посока.

– На този конгрес БСП не трябва ли да реши по-простия въпрос за отношението си към ГЕРБ? Например, дали след следващите избори би управлявала заедно с ГЕРБ или не?
– Рано е да се решава този въпрос. Преди да решаваме с кого ще управляваме, преди да решим въпроса кой да бъде нашият стратегически партньор, трябва да решим въпроса как ставаме националноотговорна партия, кои са каузите, които защитаваме. Какво  практическо значение имат те за хората, което означава, че трябва да покажем, че БСП наистина е онази лява партия, която може да въздаде социална справедливост. Не справедливостта на Бойко Борисов – „Ръцете отпред!“, „Ръцете отзад!“, налагана с барети, ще накажа „лошите“, но няма да пипна тези около мен, която „справедливост“ победи БСП през 2009 г. след най-успешният мандат на правителство за целия преход, завършило с 25 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции на фона на единия милиард за 2015 г. Справедливост, която ще даде нова формула на разпределение на благата в държавата. Основният проблем на хората е липсата на справедливост в достойното заплащане на труда, което би позволило на човек да гради перспективата за живота си.

– Докато БСП се отвлича в този философски разговор, опозиционните й прояви потъват. Много повече се чуват опозиционните тези на ДСБ. Излиза, че това е формулата на опозиционния успех – хем да си във властта, хем да я критикуваш. Да заемаш позицията – ако не сме ние, знаете ли какви поразии ще направят онези там.
– Ние говорим за това, че България има нужда от силна лява алтернатива.

– Но БСП не се припознава като тази алтернатива, защо?
– Тази лява алтернатива не минава през сегашния егоистичен подход на БСП – ние сме единствените и никой друг около нас. Очевидно е, че в лявото БСП не е сама. Има АБВ, каквото и да е отношението ни към тази партия, има Д 21, скоро и партията на Георги Кадиев „Нормална държава“. Има редица коалиционни партньори и политически субекти, които не са ни партньори, но които смятат себе си за част от лявото. Ние трябва да осъзнаем това и да формулираме своето отношение към тях. То не минава през обидното – ние няма да си говорим с вас, защото не сте автентични, вие сте псевдоляво. То минава през един по-прагматичен подход, който на президентските избори може да намери своето проявление. На местните избори това го нямаше и допринесе за  резултата, който получихме.
– Вие предлагате да има ляв блок, така ли?
– Предлагам да има предварителни избори с участието на всички онези, които претендират, че са леви. Всички да издигнат своите кандидати за президент, те да преминат през предварителни избори.  Кампанията около тях ще предизвика медийно внимание, ще събуди интереса на обществото към лявото. До сега как е – приемете моя кандидат, подкрепете го, ще имате вицепрезидент в замяна. Този подход винаги скарва потенциалните партньори. Докато един предварителен избор би бил битка и съответно, би породил желание да спечелиш тази битка. Какъв е стандартният начин, по който досега постъпваше БСП? На заседание на Националния съвет се посочваха три – четири кандидатури. Ръководството явно или тайно заставаше зад една от тях и след няколко часа излизаше новината – това е кандидат-президентската двойка на БСП.
– Ура!
– Да, ура! Но какво от това, когато липсва подемът, желанието за победа. В минали години, когато партията е била по-боеспособна, този подход е вършил работа. Но в момента – не. Сега ни е нужно точно такова събитие – и организационно, и медийно, в което различни кандидати ще се борят за подкрепа. Разбира се, БСП е най-голямата партия в това състезание.
– Която рискува утре да се превърне в донор на гласове за по-агресивния в тази битка. Защото много от разпознаваемите „леви“ лица са извън БСП – Георги Първанов, Румен Петков, Татяна Дончева. При вас са Румен Овчаров, Сергей Станишев, Михаил Миков…
– Корнелия Нинова, други имена. Президентските избори предполагат мажоритарен ефект. Този избор ще даде възможност на БСП да покаже отвореност и лидерство в лявото пространство. Сега БСП като че ли се пази, затваря се, капсулира се, търси поводи да не комуникира, да не партнира с другите в лявото. Виждаме всеки ден плодовете на тази политика. Какво се случи в Народното събрание, например, когато БСП предложи да се вдигнат майчинските? АБВ си намери повод да не ни подкрепи с аргумента, че тези пари могат да се дадат за други политики, които да доведат до същия ефект. Една президентска кампания може да бъде катализатор за обединяване около личности и търсене на алтернатива на сегашния президент, който очевидно не се справя със задълженията си.

– Коя е фигурата, която ще обедини левицата.
– Ще видим. Първичните избори ще покажат.
– Няма ли да покажат и как надделява партийният егоизъм?
– Ако кандидатурите са не просто изявени партийци, а имат и надпартиен характер, едно такова мероприятие би имало много положителен характер. Ще събуди дискусия, около въпросите – кой, защо, на каква база.
– Съотношението в доверието между БСП и ГЕРБ е две към едно в полза на ГЕРБ. Как се топи такава разлика? Възможно ли е въобще да се стопи?
– В политиката всичко е възможно, стига на този конгрес БСП да покаже какво иска, за какво се бори и това да бъде ясно артикулирано.

– И какво иска БСП?
– Прогресивно подоходно облагане, намаляване на ставките на ДДС за лекарства, книги, стоки от първа нобходимост, по-висок процент на преразпределение на брутния вътрешен продукт. Сега то е 37%, най-ниското в Европа, въпросът е да стане 42%, а защо не и на 45%. Ние говорим за връщане на държавата в икономиката, нещо, което го имаше в програмата на Орешарски, която така и не видя бял свят.  Искаме държавата да стане пазарен играч.

– Как може да стане това?
– ГЕРБ се бори с монополите и картелите чрез заплахи, арести, с търсене на задкулистно споразумение, което да ги уличи, че правят картел. Защо държавата да не участва на пазара с държавна компания, която да окаже ценови натиск и да прекрати тези споразумения, които държат високи цените на горивата, например. Същото важи и за хранителния сектор. Едни държавни супермаркети с достатъчно висок пазарен дял – 20 – 25%, които да работят приоритетно с българските производители и да поддържат ниски ценови маржове, могат да окажат ценови натиск върху големите вериги, които не са български и които изнасят капитал.
– Като ви слушам, си мисля, че БСП просто се старае да повиши цената си в едно бъдещо общо управление с ГЕРБ.
– Не, това ще е цената за участието ни в каквото и да е коалиционно управление оттук нататък. Голямата грешка на БСП бе, че оставяше обществото да си мисли, че влизаме в двойно или тройно коалиционно управление, за да уредим някои партийни другари с постове. Не става дума за това. А за политиката, която искаме да водим.
– Вие и досега чертаехте червени линии, които уж нямаше да преминавате, пък после влизахте в управлението и правехте точно обратното на това, което обещавахте.
– И два пъти уцелихме гредата с тази политика. Трябва въобще да не сме осъзнали тази грешка, за да правим за трети път същото.
– Този човек, който ще изберете за лидер на БСП ли ще прави тази политика?
– Да. Той трябва първо да направи от БСП национално отговорна партия и второ, да формулира тези четири или пет каузи, от които ние няма да отстъпим. Този, който успее да създаде такива предпоставки, че БСП да се превърне в боеспособна партия. Новият лидер на БСП трябва да поеме ясния ангажимент, че до две години ще я върне в управлението.

– Този човек няма ли си име?
– От всички кандидати очакваме мислене в тази посока. В края на април в градската организация ще имаме дискусия, на която ще поканим всички кандидати за председател, за да изложат своето виждане по тези въпроси, своята платформа.

– По традиция софийската организация създава модите в БСП. Но в това, за което говорите, не виждам мода. За да има мода, трябва да има лице. Нима не е ясно зад кого всъщност застава БСП-София? Или не искате да кажете?
– Отговарям. Разликата между лявото и дясното е, че дясното търси отговора на въпроса кой. Лявото първо търси отговора на въпроса какво, а после – с кого. И този процес върви паралелно на издигането на кандидатите. Предстоят ни районни конференции, първите са тази неделя. Те приключват в средата на април, след това ще бъде градската ни конференция. После имаме един месец за обсъждане на различните кандидатури. Рефлексът, който БСП си създаде през последните 10 – 12 години, търсейки отговор на въпроса кой, видяхме, че е пагубен. През 2014 г. предишният ни лидер Сергей Станишев се оттегли, избрахме Михаил Миков. Но една птичка пролет не прави. БСП не е лидерска партия, БСП има нужда от вътрешно обединение, за да бъде обединител на лявото пространство.
– Вие имате ли номинации за председател на БСП?
– Още не са се провели районните конференции.  Камъкът си тежи на мястото, а аз съм човек, известен със своето постоянство. Концентриран съм върху това градската организация да създаде модел на промяна, който да се пренесе в страната. Сега в градската организация създаваме новите ядра, които ще работят за партията.
– Разговорът в организациите на БСП в момента не търси ли отговорът на въпроса кой? Михаил Миков? Корнелия Нинова? Кирил Добрев? Красимир Янков?
– Опитваме се да насочим разговора към бъдещето. Ние в БСП много обичаме да се критикуваме за това, което сме направили или не сме направили в миналото, а политиката е разговор за бъдещето. Разбира се, част от вътрешнопартийният дебат е и това кой ще бъде новият председател. Но дебатите трябва да се водят около това какво ще предложи една или друга личност.
– Символ на какво е Миков и на какво –?
– Миков е по-скоро символ на автентичното ляво, той се опита да направи едно връщане към ценностите на левицата. Докато Корнелия Нинова е символ на категоричната опозиционност и на женското начало, което може да обединява. Стана модерно жените да бъдат предпочитани за водещи позиции в държавата, включително и за президентската институция. Ще видим коя от тези две линии ще бъде в основата на преодоляване на проблемите в БСП, а оттам и в левицата – защото със своето поведение БСП влияе върху цялото ляво.
– Т.е. по-добре Миков да остане лидер на партията, а Корнелия Нинова да бъде кандидатът за президент на левицата, така ли?
– Не съм казал такова нещо. И Миков, и Нинова са потенциални кандидати за президент.
Автор: Красина Кръстева
Източник: epicenter.bg/