ИЗКАЗВАНЕ НА ДМИТРИЙ МЕДВЕДЕВ НА МЮНХЕНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СИГУРНОСТТА
От края на „първата студена война” измина четвърт век. За историята това не е много, но за отделния човек и дори за поколенията е съществен срок. Той е достатъчен, за да можем заедно да оценим победите и пораженията, да набележим целите и разбира се, да не повторим грешките. За съжаление днес картината е още по-сериозна. Развитието на събитията от 2007 г. се оказа много по-драматично. Както нямаше единна голяма Европа, така и досега я няма. Всички икономики бележат слаб растеж. Изостриха се конфликтите в страните на Близкия изток и Северна Африка. Настъпи миграционен колапс. Влошени са отношенията между Евросъюза и Русия. В Украйна се води гражданска война.

В този смисъл нашият диалог за бъдещата архитектура на евроатлантическата сигурност, за глобалната стабилност, за регионалните заплахи сега е особено необходим. Смятам за ненормално, че по много направления той е напълно прекъснат. Парализирани са механизмите, които даваха възможност навреме да се отстраняват взаимните тревоги. Нещо повече, загубихме културата на взаимен контрол над въоръжаването. Макар, че дълго време именно тя служеше за основа на укрепване на доверието. Една след друга умират партньорските инициативи, които ни струваха много сили. Проектодоговорът за европейска сигурност фактически е замразен. Идеята за създаване на комисия по въпросите на външната политика и сигурността, която лично обсъждах навремето с канцлера Ангела Меркел, не беше реализирана.
Политиката на НАТО към Русия според нас остава неприятелска и затворена. Може да се каже и по-рязко: всъщност се сринахме в нова студена война. Почти всекидневно ни обявяват за най-страшната опасност ту за НАТО, ту за Европа, ту за Америка и други страни. Снимат заплашителни филми, в които Русия уж започва ядрена война. Понякога си мисля: ние в 2016 г. ли сме или в 1962-а.

Понятието европейска сигурност днес е много по-широко, отколкото сме свикнали да мислим. Преди 40 години ставаше дума преди всичко за военно-политическите отношения. Сега на преден план излизат други проблеми — на устойчивото икономическо развитие, на неравенството, преодоляването на бедността, безпрецедентната миграция, новите форми на тероризма, регионалните конфликти, включително и вътрешно европейските. Имам предвид Украйна, все още неспокойните Балкани и стоящата на ръба на национална криза Молдова.
Трансграничните заплахи, които ни изглеждаха вече преодолени, се проявиха с нова сила. А заплахите като тероризъм и екстремизъм, вече не са абстрактни, каквито бяха за повечето от нас. Сега те са реалност за милиони хора в различни страни и всекидневна заплаха. Всеки ден може да прозвучи взрив в самолет или изстрел в кафене. По-рано така беше само в Близкия изток. Сега — в целия свят. Днес икономическите, социалните и военните предизвикателства взаимно се усилват. А ние действаме разпокъсано и вяло, като се ръководим изключително само от националните си интереси и бързаме да назначим другите за виновни.

Ще изложа пет тезиса за същността на сигурността.
Първо, ще започна с икономиката. Изправени сме пред промяна на парадигмата на международните икономически отношения. Традиционните схеми не работят, политическата целесъобразност надделява над икономическата. Правилата се нагаждат или въобще се пренебрегват. Нека припомним как МВФ преправи фундаменталните правила за кредитиране на страни с просрочен суверенен дълг, когато стана дума за дълга на Украйна към Русия. Преговорите за създаване на икономически мегаблокове заплашват с разрушаване на системата от общи правила в световното икономическо пространство.
Съжаление предизвиква разширяващата се практика на едностранен икономически натиск, имам предвид всякакъв вид санкции. Това става произволно, а често в нарушение на международното право. Така се разклащат основите на международните икономически организации, включително и на СТО. Санкциите нанасят удар на всички — и върху онези срещу които са насочени, и срещу тези, които ги използват. Този път не води наникъде.

За всички ще бъде лошо. Не се съмнявайте. Вместо това трябва да се хвърлят сили за укрепване на нова глобална система, която би съчетала принципите на ефективност със справедливостта, на пазарната откритост със социалната защита.
Второ, кризата в модела за световно икономическо развитие създава предпоставки за различни конфликти, включително регионални. На европейските политици им се струваше, че създаването на т.нар. приятелски пояс по външния контур на ЕС ще бъде гаранция за сигурност. Какъв е резултатът? Не „приятелски пояс”, а „зона на отчуждение”. Поредица от локални конфликти и икономически безпорядък и на южния, и на източния фланг на „европейското съседство” — Украйна, Молдова, Близкия изток и Северна Африка. Резултатът: тези региони днес са общ проблем.
Нормандският формат сложи началото на преговорния процес за Украйна. Сигурни сме, че днес няма друг по-сигурен инструмент за мирно регулиране на конфликта. Безусловно, Минските договорености трябва да се спазват от всички страни, но на първо място тяхното изпълнение зависи от киевските власти. Ще кажа директно: ние проявяваме и ще проявяваме разумна гъвкавост в изпълнението на Минските споразумения там, където това не засята тяхната същност. Но ние не можем да изпълним за киевските власти техните политически и юридически задължения. Това е от пряката компетенция на президента, правителството и парламента на Украйна. За съжаление там в момента няма нито воля, нито желание да работят в тази посока. И това вече е очевидно.

Що се отнася до Сирия, ние сме работили и ще работим за реализацията на съвместните мирни инициативи. Важното е да се запази целостта на сирийската държава, да не се допусне разпадането й на верска основа. Още една Либия, Йемен и Афганистан светът няма да понесе. Последиците от такъв сценарий ще бъдат катастрофални за целия Близък изток. Определена надежда дава работата на международната група за подкрепа на Сирия. Нейните участници съгласуваха редица практически мерки по изпълнение на резолюция 2254, включително по доставка на хуманитарна помощ и определяне условията за примирие с изключение на терористичните групировки. Ключово значение ще има редовната всекидневна работа на руските и американските военни. Недопустими са каквито и да било предварителни условия за началото на преговори за политическо уреждане между правителството на Сирия и опозицията. И няма нужда никой да бъде плашен с наземна операция.
Трето, ако не нормализираме ситуацията в Сирия и други горещи точки, тероризмът ще стане нов вид война, способ за решаване на конфликти и на квазидържавно управление. Представете си верига от държави, управлявани от терористи. Нима това е XXI век? Тероризмът е проблем на цивилизацията: или ние, или те. Време е всички да осъзнаят без нюанси и полутонове, без оправдаване на техните действия, без делене на свои и чужди, на крайни и уж умерени.

Терористите разпространяват своето влияние навсякъде и за съжаление това им се удава. Включително и заради това, че ние не можем да загърбим разногласията си и реално да се обединим. Мисля, че в ДАИШ трябва да са много благодарни на лидерите на редица западни страни, които прекъснаха нашето сътрудничество.
Четвърто — безпрецедентната и неконтролируема миграция. Неуспешните опити да се пресадят западни образци на демокрация в съвършено неподготвена социална среда превърнаха огромни територии в зони на военни действия. Помня как мои колеги се радваха на т.нар. арабска пролет. И къде е тази съвременна демокрация в тези страни? Изглежда тя се пръкна под формата на ИДИЛ. Сегашната криза вече се приближава към хуманитарна катастрофа дори в някои европейски региони. Изострят се социалните проблеми, расте взаимната нетърпимост, ксенофобията. Да не говорим, че под формата на бежанци проникват хиляди екстремисти. Появи се опасност от разрушаване на единното икономическо пространство, след него и на културното, а и на самата европейска идентичност.
И накрая — пето. Нека бъдем максимално честни. Повечето от тези предизвикателства не са от вчера. И със сигурност не са измислени в Русия. Ние така и не се научихме да реагираме правилно на тях и да ги предотвратяваме. Хабим сили в борба с последиците, без да стигаме до първопричините. Не насочваме енергията си срещу истинското зло, а към сдържане на съседите. Днес Западът активно прилага към Русия доктрината на сдържане. Опасността от подобни методи е в това, че и след 10, и след 20 години ние с вас ще обсъждаме все същите теми. Ако тогава въобще остане нещо за обсъждане. В условията на световен халифат дискусиите са неуместни.

Съвременната архитектура на европейската сигурност бе издигната върху руините на Втората световна война и ни позволи 70 години да живеем без глобални конфликти. Тя се основаваше на принципи, които бяха понятни на всички — принципите за ценността на човешкия живот. Но за това разбиране платихме огромна цена. Именно общата трагедия ни застави да се издигнем над политическите и идеологическите разногласия в името на мира. Днес тази система има определени проблеми. Но нима ни е нужно още едно — трето световно сътресение, за да разберем, че ни е необходимо сътрудничество, а не конфронтация? Вярвам, че днес сме по-мъдри, опитни и отговорни. Вече не ни разделят такива идеологически фантоми и стереотипи. А предизвикателствата може да станат база не за конфликти, а за справедливо и равноправно обединение, което ще ни осигури спокоен живот поне още 70 години.

Източник:rusiadnes.bg