Валерия Велева: Голямото изпитание на Балканите – да забравим, че сме барутния погреб на Европа

Валерия Велева: Голямото изпитание на Балканите – да забравим, че сме барутния погреб на Европа


Валерия Велева„Върнем ли се в историята, приключваме с бъдещето!“
Европерспективата, която кара балканските лидери да се вкопчат един в друг, съзнавайки, че единството ги прави по-силни и по-привлекателни за онази богата, аристократична Европа, която гледа с презрение на крамолите и междуособиците.
Борисов е прав, когато каза днес на брифинга в Струмица в присъствието на македонското правителство и македониските медии: „Върнем ли се в историята, приключваме с бъдещето!“. Реагира правилно и когато прати наперения македонски колега да пита езиковедите и историците за „македонския“ език, а не политиците. Премиерът отдавна иска политиците да чертаят коридори и трасета, по които да вървят стоки и бизнес, а не да се влачат митове и легенди. И винаги се дразни, когато ни навират в очите това, което ни разделя, а не това, което може да ни събира. Свалените слушалки за симултантен превод в залата в Стумица му дадоха удобен пример да онагледи тезата си.

Очевидно някой днес на Балканите трябва непрекъснато да повтаря, че ни е нужен мир, че е важен погледът в бъдещето, защото там, в миналото има черни дни и кървави нощи, които винаги ще ни дърпат назад. Първата световна война ни лепна прозвището „Балканите – барутният погреб на Еворпа“ и оттогава четири-пет поколения живеят с пожарищата или със спомена за тях. А политиката бе проекция на това минало – въртиш се в едни въпроси, за които или няма отговор или отговорът те кара да гледаш на съседа като на враг. Грехът на редица балкански лидери към собствените им народи роди омразата и отчуждението, създаде капсулирането и икономическата изолация. Драматичните държавни обединения и разделения отдавна превърнаха тази „красива земя“ в нарицателно понятие за разпокъсаност и противопоставяне.
Каква бе ползата от това, попита днес Борисов.
Големите държави и до днес да гледат на Балканите като на задния двор на Европа. И докато ние спорим за езика и за историята, богатите европейци продължават да не ни поставят наравно със себе си. Въпреки желанието за приобщаване.

Борисов и Заев искат да сложат кръст на това. Динамичните процеси в Македония с провала на политиката на Груевски отвориха нова писта, по която двамата много внимателно и умело стъпват. Знаят, че имат противници. В Сфия – по-малко, в Скопие – повече. И внимават във всяка дума и всеки жест.
Борисов улови мига и превърна темата за Балканите в тема на Европа. Няма да се връщам на положителните оценки за подписания на 1 август исторически Договор междудвете страни, който отлежаваше близо 18 години.

Прави впечатление обаче последователността на посланията и това трябва да се отчете.
На 1 август 2017 година в Скопие Борисов заяви: “Гледайки назад ще се спънеш и ще паднеш, затова ние решихме да гледаме напред и съм убеден, че след 10 години резултатите от тази среща ще бъдат видни за двете държави“.
На 23 ноември в Струмица допълни: „Колкото по-бързо забравим, че сме велики, толкова , по-бързо инфраструктурата и доходите ще се изравнят със Западна Европа“. Същото го каза през септември и в Кавала пред гръцкия премиер Ципрас. Повтори го и по-късно на четиристранната балканска среща в Евксиноград.

Скептиците ще кажат – хубави приказки, ама дека са проектите? И кога, аджеба, ще дойде времето, в което „Балканите от барутен погреб ще се превърнат в процъфтяващ регион“? И ще бъдат прави. Много са ни лъгали и затова все по-малко вярваме.

Други пък ще опонират – тук, на Балканите историята така ни е подредила, че всички сме „велики“. Забравяйки, че в същото време носим клеймото на „диви балканци“, които Европа и до днес не може да разбере. Не случайно шефът на Европарламента Антонио Таяни сподели преди два дни в София, че чувства Борисов като учител по проблемите на Балканите и ще се съветва с него.

Има още нещо, което предпоставя новия поглед на Европа към нашия регион, който Борисов иска да наложи. Преди 22 години на Балканите заглъхна последната война. Започна дългото чакане за членство в ЕС. България, Румъния, Хърватия и Словения го постигнаха.
Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Косово и Албания стоят на опашката. Времето минава и те започват да показват признаци на умора. Целта се отдалечава и мнозина започват да се чудят дали не трябва да отидат някъде другаде. А предложения не липсват.
София иска Брюксел ясно да каже на „балканците“: Принадлежите към нас и ние ще направим всичко, което е възможно, така че да може да имате по-добър, по-безопасен, по-проспериращ живот. Трябва да бъде ясно посланието на Съюза: Няма да се откажем от този регион, защото той е неотделима част от Европа.

Българското европредседателство става инструментът за активирането на този процес. Ципрас го каза в Кавала: „Българското председателство е нашето, балканско председателство“. Това ще е и последният шанс за Балканите. Това е перспективата, която кара балканските лидери да се вкопчат един в друг, съзнавайки, че единството ги прави по-силни и по-привлекателни за онази богата, аристократична Европа, която гледа с презрение на крамолите и междуособиците.
Смисълът на тези усилия е Балканският полуостров, представян доскоро като “анти-Европа”, да стане необходимата, задължителната част на цивилизована Европа. И се чертаят коридори по осите Север-Юг и Изток-Запад, та да се свържат три морета със сърцето на Стария континент.

В тази мащабна проевропейска Балканска операция няма малки и големи. За първи път държавниците се опитват да преодолеят балканския фройдистки “нарцисизъм на малките разлики”, където всеки се опитва да мисли, че по някакъв начин е по-добър от съседите си на запад и изток. „Винаги може да се намери нещо, което да ни скара. Народите на България и Македония не заслужават това“, посочи Борисов. И подчерта, че със Заев са си дали дума да говорят само за прагматични неща, защото в сложната действителност на Балканите един политик не намери ли път към другите, следва кръв…

Много път имаме още да извървим един към друг. Най-вече в мисленето си. Но началото е поставено – Борисов и Заев започнаха да пишат новата история на Балканите. Казвам го с усещането за целия скепсис, който може да породи тази оценка. И най-големите им противници ще признаят, че новата страница е написана именно от тях двамата. За този процес работиха и други преди тях – съдбата посочи Борисов и Заев да го скрепят с подписите си.
Сега остават проектите, пътищата, коридорите, промените в образованието, в книгите, в науката.
Дано там да не се спънем.
Дано по-скоро да забравим за барутния погреб и да мислим за мостове.
С поклон и уважение към миналото да приближим бъдещето.
Източник: epicenter.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

 

 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Стани член на БСП

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!