Ще присъединим още леви партии към нас, 2025 ще е годината на Обединената левица!

Сблъсъците ни с ГЕРБ са за политики и начини на управление

Солидарността с Украйна не може да бъде по-важна тема от солидарността с нуждите и интересите на българските граждани

Редовно правителство ще има, дали ще участваме в него, ще решат колективните ни органи, казва Атанас Зафиров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

– Г-н Зафиров, за първи път БСП сяда на разговори с ГЕРБ за съвместно управление и то за 4 години. Как се преговаря с ГЕРБ? Труден противник ли са?

– Не е за първи път. Подобни разговори предишния председател на БСП е водил. Разликата сега е, че са напълно публични и с мандат от Националния ни съвет. Срещата с ГЕРБ бе необходим разговор. Подчертавам, това все още не е преговорен процес.

– Каква е разликата?

– В темите. БСП Обединена левица постави темата за политики и реформи, необходими според нас на държавата и хората. Част от такъв кръг разговори за политики бяха и двете ни срещи с министъра на финансите Людмила Петкова. Едната само с нас, втората в по-широк кръг от партии, в т.ч. и ГЕРБ. Съгласихме се на разговор с ГЕРБ по три причини:

Първо, политика и реформи се правят с диалог, бюджет се приема с диалог, а не през улицата и с кордони.

Второ, БСП-Обединена левица в момента е политическата сила с най-голям парламентарен опит в България и – това го подчертавам, БСП е българската партия с най-дълга история като член на голямо европейско политическо семейство. Разбирането на законодателните и управленски механизми и в националния парламент, и в рамките на Европейския съюз са абсолютна необходимост в момента.

Трето – има няколко задължителни решения, които трябва да бъдат взети и това няма как да се случи без разговор: Бюджет 2025 г., договаряне на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, отлагане на либерализацията на цените на електроенергия за домакинствата. Ако те не бъдат решени – партийните агитки по улиците, ще бъдат заменени от истински протестиращи хора и сблъсъкът може да премине в граждански. Ако имаме поне малко разум, нека да действаме така, че хората да не излязат на улицата. Познаваме ГЕРБ добре, вероятно най-добре от всички толкова шумни в момента колеги в парламента. 15 години ние сме политически антагонисти, основни опоненти. Нашите сблъсъци никога не са били „проектни“, а са същностни –
по политики и начин на управление.

– По кои теми намерихте допирни точки?

– След този разговор имаме общи виждания по немалко теми, отлагането на либерализацията на цената на електроенергия за домакинствата е само една от тях.

– Какво казвате на социалистите, които Ви упрекват в „колаборация с идеологическия противник“? Сергей Станишев заяви, че ако БСП влезе в управление с ГЕРБ, ще се изцапа.

– Прави ми впечатление, че най-отявлените критикари на участието на БСП в управление са бивши премиери, министри, областни управители… Помня добре 2005 година. Бях кандидат за народен представител в бургаската листа. Водач беше Станишев. Държавата излизаше от управление на НДСВ, белязано от много скандали и корупционни практики. Хотели, яхти, контрабандисти… През цялата кампания водеща тема беше яростната критика на управлението на НДСВ. После обаче БСП влезе в коалиция с въпросната партия, плюс ДПС, чийто лидер деветдесетте години искаше забрана на БСП. Станишев даже стана премиер. И това беше едно добро управление, в името на държавата и добруването на нейните граждани. Подобни примери не са малко, включително последното ни управление съвместно с десни партии, което обаче роди най-социалния бюджет за последните 30 години, безплатните детски градини, ясли и учебници. Много се говори за партийния егоизъм – за мен, края на партийния егоизъм ще е, когато всеки може да даде, да рискува, малко от своето, за да се постигне общото. А общото е обединение около приоритети на всички отговорни политически сили, в името на доброто на нацията и държавата.

– Постигнахте ли съгласие с ГЕРБ по евроатлантическата ориентация на България и твърдата подкрепа за Украйна?

– Не виждам какво съгласие има да постигаме по членството на България в стратегически съюзи и европейските и перспективи. Не помня по тези въпроси да е имало някакво различие – БСП е проевропейска партия и не знам някой да е поставял под съмнение това. Що се отнася до Украйна – позицията ни е ясна и последователна – хуманитарна помощ да, военна не. Военната помощ ни прави страна в конфликта, застрашава националната ни сигурност и допринася за смъртта на хора. Едно нещо е сигурно – солидарността с Украйна не може да бъде по-важна тема от солидарността с нуждите и интересите на българските граждани. И се надявам това да се разбира добре от всички партии в страната. Ние сме българи, имаме нужда от мир в региона и прагматични интереси в него. БСП и нашите коалиционни партньори от Обединената левица, днес нямаме колебания къде е мястото на България. И твърдата ни позиция, че в конфликта в Украйна трябва да се търси мир, а не въоръжаване и продължаване на войната, не е провъншна. Това е цивилизационен избор – кой би казал тук, че войната е по-добра от мира? И търсенето на мир, не означава, че с мира няма да се търси справедливостта за всички пострадали от военните действия. И тук, много ясно и категорично искам да кажа на всички, особено в дясното и либералното – БСП е партията, която подготви влизането на България в ЕС. Самият акт на присъединяването, колкото и публични сълзи на радостно умиление да предизвика у евроатлантическите политици, е само завършек, церемония, потвърждаваща дълги усилия преди това. Ние, социалистите, положихме тези усилия. И тогава демонстрирахме какво е отказ от партиен егоизъм, защото минахме през тежкия процес да се изправим срещу анти-настроения в собствения си електорат. Ето това е цивилизационен избор. След това получихме най-успешния президент социалист и участие в правителство, което направи много за изграждане на европейския профил на България.

– А по темата АЕЦ „Белене“?

– Тук също има национални интереси. Развитието на ядрената енергетика е точно такава тема. Поставили сме я на разглеждане, ще защитаваме докрай националния ни интерес.

– ГЕРБ и ДБ обявиха, че са постигнали съгласие и преминават към подготовката на коалиционно споразумение. БСП участва ли в него и на какви приоритети държи?

– Не, в това споразумение не сме страна. Даже не сме го чели. Както сме казвали, нека първата и втората политически сили да зададат тона, да намерят общи приоритети и решения, след това идва и нашето време. И бъдете сигурни, че ще бъдем достатъчно настоятелни и упорити в защитата и на нашите такива.

– Какви са ролята и мястото на ИТН в новото управление?

– ИТН е партия, с която сме имали нормални коалиционни отношения, не виждам причина и сега да не е така, в името на държавата и нейните интереси. В последния месец около избора на председател на Народното събрание се казаха доста тежки думи в парламента и публично, надявам се да са били плод на временна емоция и да намерим отново път един към друг.

– Ще имаме ли редовно правителство и какво ще е участието на БСП в него?

– Редовно правителство ще има, дали БСП- Обединена левица ще участва в него, каква ще е ролята ни и на каква цена, това ще решат нашите ръководни органи.

– БСП е гарантът на социалния вектор в управлението. Ще бъде ли приет нов бюджет за 2025 г. или по-скоро ще се върви към удължаване на сегашния?

– Засега сме гарант в законодателния орган. Дали ще бъдем гарант в управлението, предстои да решим. За бюджета мога да бъда по-подробен след около седмица, при всички положения страната има нужда от нов бюджет, който да гарантира най-вече социалните права и придобивки на българските граждани.

– Как ще гарантиране планираните увеличения в заплати на полицаи и военни, на пенсиите и социалните плащания?

– С разумна фискална политика, оптимизиране на разходната част и реалистична приходна такава. В предложения ни от служебното правителство бюджет има допуснати съществени диспропорции между приходите и разходите. Предложените приходи изглеждат високо рискови и по същество са нереалистични, поради планираните темпове на растеж на БВП от 2,8% през 2025 г. Предложеният бюджет е основан на ниски темпове на растеж за целия период 2025 г. – 2028 г. Изчислени върху ниска база, такива темпове ни водят към по-нататъшно изоставане спрямо другите страни в Европа, включително спрямо нашите съседи. В проекта за съжаление няма никакви съществени реформи, които да стимулират растежа на производство, инвестициите и новите технологии. Налице е явно разминаване между приоритетите в бюджета на Европейската комисия и предложенията в проекта на българския бюджет. Увеличените разходи за здравеопазване и образование не са обвързани с реформи и ясни крайни цели в тези сектори.

– Вие сте един от висшите социалисти с най-много номинации за лидер на БСП. Каква е визията Ви за партията?

– Това е дълъг разговор. Партията за съжаление не се намира в най-добрата си кондиция. В предстоящата кампания кандидатите ще имат възможност подробно да предложат своите виждания пред партийните членове. Ако трябва да резюмирам в едно изречение моите намерения: Социализъм, организационна реформа, адекватна на съвременните реалности, колективно начало и връщане на манталитета на победител!

– Националният съвет на БСП насрочи дата за пряк избор на 23 февруари. Възможно ли е обаче конгресът, който се провежда преди това – на 15 февруари, да промени решението и той да избере новия лидер?

– Конгресът е най-висшият партиен орган и е в правото си да взема всякакви решения. Има много такива гласове в партията, делегатите ще решават!

– Успяхте да постигнете обединение на левицата. Какви са отношенията в коалицията и как ще разширявате лявото пространство?

– Тази коалиция е най-хубавото нещо, което се е случвало в лявото политическо пространство и аз съм особено горд с това. Защото знам през какви трудности минахме, за да стигнем дотук. Затова и няма да пожаля време и труд нашата коалиция да расте и укрепва. Отношенията в момента са отлични, имаме разбира се, спорове, трудни моменти, но накрая се вземат колективни решения и вървим заедно напред. През следващата година имаме готовност да присъединим още леви партии към нас и смятам, че 2025 ще бъде годината на българската Обединена левица!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!