Но за да не се оставим да бъдем пленени от поредната манипулация, като че ли най-важното е да си даваме сметка, че отвъд двойката Тръмп – Путин, или ако предпочитате – пред нея, е един непознат и непредвидим свят. В този непознат и непредвидим свят ще се вложат и техните успешни или не чак толкова действия.

Нека имаме непрестанно в ума си поне главните елементи на тази непознатост и непредвидимост. На първо място – Китай. Кръгло половин век вече, без крещяща арогантност, но с непреодолима последователност Китай се изкачва към върха. И сега, когато Путин и Тръмп, навярно се виждат в мислите си един срещу друг – двамата, всъщност, Си Цзинпин е неизменно до тях. Със заплахата или надеждата – зависи от гледната точка – да подкрепи единия за сметка на другия. Стойността и значението на всяко решение на Тръмп и Путин ще може да бъдат повлияни и дори подменени от евентуална позиция, „за” или „против”, на Китай. И надали и всеки от тях тримата може отсега да бъде сигурен в кой момент и по кой проблем кои двама биха си подали ръка и кой би останал сам.

А Индия? Която след броени години ще заеме първото място в света по броя на жителите си. И с нея още редица други азиатски и африкански страни, които олицетворяват небивалия демографски скок на човечеството. Колко време и с какви средства може да бъде още поддържана досегашната политика спрямо миграцията и по отношение неравенството – политика, формулирана и изгодна най-първо за богатите страни, пред настъплението на все по-многобройното население на планетата?

Новите технологии – видя се през последните три-четири десетилетия – ускоряват не само до небивала, но и никога преди невъобразявана степен, развитието на цивилизацията. И станалото досега, предполага се, е само предверие на бъдещи неизвестни. Това развитие донесе възможности за решаване на редица трудни и нерешими досега проблеми в най-различни области на живота. Но в същото време тази бързина на цивилизационното ни развитие създава предпоставка в даден момент, в определена област мнозина от нас да се окажат фатално изостанали – по образование, по жизнен опит, по потенциал за участие в социалните процеси. И ако тези изостанали се намерят на места с отговорности в социалните структури, какви могат да бъдат последиците за обществото в най-широкия смисъл на тези понятия?

От страна и на Путин, и на Тръмп, особено в последните седмици, се забелязаха прояви, които говорят, че и двамата оценяват отговорността си за използване на възможностите, които предлага новата реалност. Но заедно с това думи и действия на антуража им, а и на тях двамата, подсказват, че съзнанието им борави в много голяма степен с понятия и категории, наложили се и използвани в проточилите се десетилетия на студена, и почти до гореща, война. Искат ли и в състояние ли са най-първо в мислите си да минат на терена на други понятия? Ако – да, способни ли са този стремеж да го превърнат в политика и да отворят тази политика и към останалия свят? Не само ние не знаем отговорите на тези въпроси. Не могат да ги знаят и те самите. Защото в сложния и изключително бързо развиващ се наш свят все повече се ограничава възможността някой, бил той и лидер на велика и мощна държава, да определя сам пътя на всички ни.

И именно елементите на непознатост и непредвидимост, които характеризират света, пред който са Тръмп и Путин, определят терена на една нова динамика и активност за нациите, за държавите от втория, че и третия ешелон на съвременната геополитика. Зад фасадите на монолитните „блокове”, изградени в десетилетията на студената война, като Атлантическия пакт или Европейския съюз, текат все по-неудържими процеси на критика, анализ и обмисляне от всяка страна член на собствения й интерес и перспективи. Великобритания с референдума за Брекзита отвори пътя за оценка от отделните страни в ЕС. Сам лидерът на Атлантическия пакт – Съединените щати, с избора за президент на Доналд Тръмп дадоха знак за преосмисляне на взаимните отношения и отговорности в НАТО.

Докъде ще се отиде по този път? Ще се разпаднат ли на свой ред и тези „блокове”, така както стана преди две десетилетия и нещо с „монументи” на бюрократичния социализъм като СИВ и Варшавския договор? Разбираемо е, че прегърналата изгодните й идеи бюрокрация и в ЕС, и в НАТО води ожесточена борба за запазване на статуквото, обявявайки всяка независима национална позиция за враждебен и реакционен популизъм. Но не „воюваше” ли по същия начин и партийната бюрокрация в съветските блокови обединения, „громейки” разлагащото влияние на „идеите на империализма”?
Източник: blitz.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!