Денчо Бояджиев: БСП е съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел
Декларация от името на ПГ на „БСП за България“
Днес ние отбелязване 27-та годишнина от приемането на новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възстановяването на българската държавност. Аз имах честта да бъда един от тези 313 депутати, които преди 27 години гласуваха за нейното приемане и положих подписа си под този исторически документ.
Този ден винаги ще бъде свързан с равносметка за нейната ефективност. Ние отново и отново ще осмисляме основните правила, разписани в Конституцията. Днес, от разстоянието на времето, можем да кажем със сигурност следното:
На първо място – с приемането на Основния закон бе възстановена парламентарната система на управление в България. Смяната на обществената система бе поставена на конституционни и законни основи.
Второ – избрано със специализираните задачи и функции на учредително събрание т.е. да изработи и приеме Конституция, 7-то ВНС, по волята на представените политически сили и на доминиращото разбиране за важността на историческия момент, се превърна в реално народно представителство. В него бяха представени не само основни идейни течения, но и най-значимите обществени сили, както и популярни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл, може да се каже, че 7-мо ВНС беше най-близко до идеала за парламента, като „форум на нацията“, като отражение на доминиращите в обществото дух и стремления. За съжаление, това повече не се случи в последвалите 27 години.
Трето – разделението на властите е едно от най-сериозните достойнства на Конституцията – законодателна, изпълнителна и съдебна. Основният закон създаде нова институция – президент на републиката, определен като държавен глава, който олицетворява единството на нацията. В качеството си на държавен глава, той е надпартийна фигура, която трябва да гарантира държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институциите.
Четвърто – новата ни Конституция е първата от действащите до сега конституции, която въведе и нова за България институция – Конституционният съд, като орган, независим от парламента, президента и Министерски съвет.
Изминалите 27 години доказаха стабилизиращата роля на нашата Конституция. Доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни кризи. И още нещо, което не винаги се осмисля добре днес: на практика Конституцията даде път на интеграцията на България в Европейския съюз. Присъединяването ни стана възможно поради безусловната съвместимост на нашата конституционна рамка с тази, на останалите членове на ЕС.
Добре е, в днешния ден, да си припомним още веднъж, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната демокрация. Тя гарантира мирния преход, основните свободи и социални права на българските граждани. Конституцията постановява, че България трябва да се развива като социална и правова държава. За съжаление, тези добри и справедливи постановки в Основния ни закон днес се разминават драстично с българските реалности.
Искам още веднъж да припомня, че там бе разписано гарантирано право на труд; безплатно здравеопазване, достъпност до качествено медицинско обслужване и качествено образование. И още много правилни и добри неща, които не бяха реализирани.
В Конституцията е заложен социален модел на обществени отношения, който трябваше да се изгради и развива от съответстващата нормативна база, гарантираща права на българските граждани, включително правото им на труд и достойно заплащане. Този модел съответства в пълна степен на българската народопсихология, на острото чувство за справедливост, традиционно за българската общност.
Като пряк участник в събитията преди 27 години, ще ми позволите и нещо лично. Четвъртата българска Конституция бе изработена и приета в съдбоносен за България период. Острата политическа конфронтация разпалваше страстите както на улицата, така и в парламента. Ние водихме люти спорове в залата, в комисиите, в кулоарите на Народното събрание.
Бяхме опоненти, но не бяхме врагове. Ние, по-младите, се отнасяхме с огромно уважение и респект към възрастните народни представители, към тяхната изстрадана житейска мъдрост и благородство. Работата във Великото народно събрание за всички нас бе безценна школа. В пленарната зала звучаха истински образци на ораторското изкуство. Ярката полемика в него е много далеч от днешната словесна парламентарна реалност.
Преди 27 години, всички ние – представители на различни поколения, имахме волята и мъдростта да преодолеем своите идеологически различия и тесни партийни интереси, за да изпълним възложената от народа историческа мисия. Дори тези, които до края отричаха новата Конституция и протестираха срещу нейното приемане, по-късно се наложи да положат клетва пред нея, за да заемат важни държавни и дипломатически постове. Такива са парадоксите на времето!
ПГ на „БСП за България“ декларира отново, че е изцяло съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел на обществени отношения. Ние сме готови да работим с всички парламентарни групи при изработването и приемането на качествени и адекватни закони, гарантиращи конституционните права на българските граждани.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
