Атанас Зафиров е депутат от БСП и член на парламентарната комисия по отбрана. Ексклузивно пред ПИК той отговори за неуспешня преврат в Турция, за чистката на Ердоган, позицията на НАТО, България и ЕС по отношение на южната ни съседка. Очаква ли ни война и какво е бъдещето на страната ни в тази трудна ситуация, както и за поредните скандали около военния министър Николай Ненчев. 

Интервю на Гергана Танева

– Г-н Зафиров, преди дни казахте в едно телевизионно предаване, че от БСП искате правителството да излезе с обща декларация, за това, което се случва в Турция. Какво искахте да пише в нея?

– Първо, не може позицията ни да бъде такава, че нямаме позиция. България е единствената страна в региона, която остана без официална позиция или поне не чухме такава. Напълно нормално и резонно беше Народното събрание да излезе с обща декларация от всички политически сили, в която да изрази загриженост от случващото се в съседна Турция. БСП имаше готовност да предложи самостоятелна такава декларация, но преценихме, че ще бъде много по-национално отговорно, ако тя бъде изготвена от работна група от всички политически сили и тя да носи съответната тежест от цялото Народно събрание. Въпреки предварителните разговори и изявената готовност на по-голяма част от партиите не застанаха зад нея.

– Може ли да кажем за кои партии става въпрос?

– Не мога да конкретизирам, защото не съм водил аз преговорите, но във въпросното телевизионно предаване, голяма част от колегите, които бяхме там и от ДПС, Патриотичния фронт, донякъде и Реформаторския блок, без ГЕРБ, защото те имат позиция, че не трябва такава декларация, изразиха едно становище, че при определени условия биха подкрепили един такъв ход.

За съжаление на другия ден се оказа, че всички партии не споделят нуждата от такава декларация. Според нас в нея трябваше да се каже, че България не приема насилственото сваляне на една редовно избрана власт, че не може в 21-ви век това да бъде решаване на каквито и да било противоречия, но в същото време изразяваме безпокойство и загриженост от развитието и ситуацията в Турция по отношение на човешките права, запазването на конституционния ред и очакват турското правителство да гарантира на своите граждани техните права по Конституция.

– Това становище не беше ли изказано от редица други държави, включително и Европейския съюз?

– Точно така. И забележете, тази декларация щеше да бъде приета преди обявяването на извънредно положение в Турция, което от друга страна е едно логично следствие след всички тези стъпки, които предприе турското правителство след опита за преврат. За съжаление това е една крайна мярка. Моето лично мнение, е, че това извънредно положение може да доведе до много тежки проблеми в Турция, да генерира несигурност, редица проблеми, което няма как да не рефлектира върху България. Защото нашата страна заема ролята на някакъв страничен наблюдател, което няма как да кореспондира с националните ни интереси. Ние трябва да сме ясни, категорични и да настояваме за обща европейска позиция, като пълноправен член на ЕС. А Турция в качеството си на член на НАТО, като кандидат-член на ЕС, би трябвало най-малкото да чуе тези наши съображения. Като пак казвам, ние трябва да бъдем много внимателни, премерени в тези послания и в никакъв начин да не предизвикваме някаква ответна реакция срещу България.

– Всеки ден чуваме за нови арести, не се знае каква е съдбата на тези хора. Чуваме за връщане на смъртното наказание, ЕС реагира на това искане от Ердоган, а НАТО заяви, че ако се случи ще има някакъв ответен отговор, но какъв не стана ясно. Възможно ли е, ако върнат смъртното наказание, да бъдат отцепени от НАТО и какво ще се случи тогава?

– НАТО показва една странна колебливост и пасивност по казуса. Факт е, че сега се режат глави на натовски войници. И аз лично съм безкрайно притеснен и учуден от тази пасивност. Не ми се иска да вярвам, че подобно би било поведението при една евентуална заплаха срещу нашата граница. Но тази пасивност в момента е факт. По отношение на това, което казахте, в Турция ситуацията в момента е толкова динамична, всеки ден се менят цифрите на арестуваните, че едва ли някой може да даде разумен и логичен отговор на това къде ще бъдат затворени всички тези хора. Това ми напомня едни много неприятни ситуации с Чили, когато хора бяха затваряни по стадиони и не искам да стигаме до това, какво се случваше по-нататък с тях. Последните събития също, уволнението на над 20 хиляди учители, ректорите, над 30 губернатори, тук дори не става дума за 8 хиляди полицаи, 6 хиляди военнослужещи и всички военни съдии и прокурори. Всичко това подсказва за нещо, което е било организирано далеч преди преврата и за работа по списък. За това казвам, че ние трябва да бъдем внимателни в нашата позиция.

Тези, които сега са арестувани обаче не става ясно към кое крило точно принадлежат. Защото в Турция има няколко крила. Едно е на поддръжниците на светската държава на Кемал Ататюрк, другото е това на Ердоган, това на Фетхуллах Гюлен-ислямистко, крайно националистка и четвъртото крило е на елевитите, които са религиозно малцинствена общност, за която има данни, че може да бъде ударена от Ердоган. И ако приемем, че поддържиниците на Ердоган представляват 50 процента от турското общество, то големият въпрос е какво се случва с останалите 50 процента. И ние не можем да знаем и да гадаем кое точно от тези четири крила в момента се удря. Разбира се, тук въобще не слагаме кюрдския фактор.

Сама казахте и за смъртното наказание, което е изключително притеснително. За съжаление ставаме свидетели и на парламентарна подкрепа, защото Ердоган няма пълно мнозинство и без подкрепа няма как да стане.

– А дали не се страхуват от тази чистка, която прави Ердоган?

– Сигурно има и такава логика. Но ако приемем, че може да е така, това означава, че най-страшното в Турция вече е станало. Значи демокрацията там е тотално прекършена. Никога в Турция, въпреки богатата им история, страхът не е бил водещ мотив в поведението на политическите партии. Единствено от партията на Кемал Ататюрк заявиха ясно становище, че не биха подкрепили смъртното наказание в парламента. Но си мисля, че другите гласове ще са достатъчни, за да се въведе. Ако това стане, Турция окончателно ще си затвори вратата към ЕС и ще е очевидно, че нямат никакво намерение да продължават по пътя, който бяха поели.

Това ще промени изцяло погледа на света към Турция. Защото до този момент тя беше една стабилна и демократична страна, което предполага определен тип поведение и нашите и чуждите служби. Ако Турция тръгне по този път, това би довело до преоценка на ролята й като фактор за стабилността на Балканите и света.

– Другият много страшен сценарий, който се върти в пространството, е, че ако САЩ не одобрят екстрадицията на Гюлен, Турция по някакъв начин ще ги удари. Възможно ли е това?

– Това би било прекалено смел и апокалиптичен сценарий. Но все пак ние говорим за втората по големина армия в НАТО, за една армия от 600 хиляди души, за един солиден ядрен арсенал, складиран в базата Инджирлик и за една много добре обучена и смазана военна машина. Освен всичко друго и воюва, защото в Турция се води гражданска война с кюрдите. Турските военни са много добре обучени, минали през война. Това е изключително опасно, ако ислямизмът овладее армията. Ако този краен ислям и тези гледки, на които ставаме свидетели през последните дни, на хора, които режат глави, ако това се пренесе в армията, ще бъде много страшно. Тогава никоя държава, в това число и САЩ, не биха могли да са спокойни. Защото имаме достатъчно примери и в новата история, как се държат едни войни на Аллах. На този етап аз все още смятам, че подобен сценарий е твърде краен, тъй като въпреки арестите и чистката, тя е една солидна институция, пазител на светския характер на държавата, това беше и конституционно закрепено, въпреки че Ердоган го премахна. Но е трудно да се изкорени една такава насоченост в армията с традиции.

– Казахте, че НАТО е пасивен по отношение на Турция, но пък са доста остри към Русия?

– НАТО продължава да сочи грешния враг и да градира неправилно опасностите. На последната среща във Варшава, Русия беше обявена за враг номер 1 и агресори. Каква политическа недалновидност и колко гротестно звучат призивите в НАТО.

– Ние така и не разбрахме каква точно е заплахата от Русия, с какво точно заплашиха НАТО, за да се получи тази остра реакция от тяхна страна?

– Те го свързват със събитията в Крим.

– По същия начин пък в Турция се воюва с кюрдите?

– Тук се мери с двоен аршин. Турция е виновна и за войната в Сирия до голяма степен, но пък независимо от всичко тя като награда получи милиарди за бежанците. Макар, че там също е спорно, че тези пари отиват по предназначение. По моя информация голяма част от тези бежанци много успешно са се интегрирали в икономиката на Турция. И ако помислим малко, това е един нескончаем приток на свежа и евтина работна ръка за Турция. Тези бежанци според мен до голяма степен бяха една имагинерна заплаха, която се ползваше за извиване на ръце, за извоюване на определени права, в това число и политически и по отношение на премахване на визите и членство в ЕС, като в същото време нямаше никаква гаранция, че Турция би се лишила от тях. Защото те са развити като един двигател на турската икономика, евтина работна ръка, хора без всякакви претенции. В голямата си част те са образовани, с професии и успешно могат да се интегрират във всяка една икономика. За това мисля, че тази заплаха до голяма степен беше преувеличена. Голямата заплаха тук е ислямизацията, радикалния ислям, който чука на нашата граница.

В същото време на фона на всичко това ти да сочиш като враг Русия е признак за едно късогледство и недалновидност. Сега виждате как Турция и Русия затоплят отношенията.

– Путин дали би подкрепил Ердоган?

– Прекалено амбициозно е да коментирам намеренията на президента Путин, но все си мисля, че макар и със стратегическо мислене Русия трудно забравя раните. Рано или късно там ще се потърси сметка за случилото се. Но не мога да се наемам, с каквито и да е прогнози.

– Казахте за ислямизацията в България, а само преди няколко дни главния прокурор Сотир Цацаров заяви, че тези, които си мислят, че у нас няма радикален ислям живеят в заблуда.

– Аз се учудвам, че на българското общество трябваше да му го каже главния прокурор, за да чуе нещо, което ние политици, партии и анализатори го повтаряме от много време. Аз самият сигурно стократно съм алармирал, задавал съм въпроси за нелегални джамии, за проповедници, за турския дипломат, който го изгониха от Пловдив и развиваше незаконна дейност в русенския край. Някак нямаше достатъчно чуваемост за тези неща. Радвам се сега, че достатъчно авторитетна фигура като главния прокурор буквално слага проблема на масата и трябва да има някаква реакция. Най-малкото, което трябва да се направи е да се прекрати тази практика турският Дианет да плаща заплатите на българските мюсюлмански духовници. Това, което се знае от много време, но трябва да се вземат някакви мерки. Дали ще бъдат законодателни, дали някакви други, но те трябва да са много спешни.

Ако до момента приемахме, че турският ислям е светски, това, което виждаме в момента трябва да ни тревожи. Самият аз съм от бургаския избирателен район, където все по-често започва да придобива характеристиките на смесен район. Това безконтролно строене на джамии, тази инвазия на проповедници, които са учили в разни източни държави, незнайно по каква методика и как са финансиране. Сега научаваме, че въпросният Гюлен има училища и в България, това беше голяма изненада за мен. Научаваме, че той финансира медии у нас, той издава вестник в България. Такъв е „Заман” – оказва се, че е финансиран от Гюлен, вестник, който излиза на български. Това са факти, които сега започват да излизат и трябва да ни тревожат.

– Службите ни проспали ли са тези факти?

– За момента казват, че няма конкретна заплаха, въпреки че визират най-вече миграционния поток. Но според мен е време да се види, кой в момента е най-големия враг. Нашите служби трябва да спрат да се занимават само с руската заплаха, с хибридната война и с всички тези догми, които ни се наслагват от известно време. В същото време на мой директен въпрос към министъра на отбраната Николай Ненчев, „с какво точно ни заплашва Русия нас като държава, за да се присъединяваме и ние в този хор и да сме нещо като най-активни говорители”, на мен не може да ми се даде отговор.

– Само преди няколко дни министър Ненчев заяви пред ГЕРБ „Аз съм вашият министър”, същата реплика заяви и по време на националното събрание на ДСБ. Нормално ли е един министър да се кълне във вярност, където го извикат?

– Аз няма да коментирам действията на министър Ненчев. Имал съм десетки случаи да го правя. Отдавна съм казал, че той трябваше да бъде сменен, той е камък за това управление въпреки, че нямам симпатии към това правителство. Но и малкото хубави неща, които се случват по време на този мандат се обезмислят от действията на политици като Ненчев и Митов. Това даде основание на опозицията с право да твърди, че България няма една външна политика, а няколко. Тази на Митов, на Ненчев, на Плевнелиев и на Борисов.

– До голяма степен Митов, Ненчев и Плевнелиев са в коалиция.

– Общо взето те гледат в една посока, но често имат и самосиндикални действия, като например снимката на Ненчев на един американски самолетоносач. Вчера или онзи ден в сайта на БЗНС излезе разгромяваща статия срещу Ердоган. Той беше наречен диктатор, с много силни характеристики. Сама разбирате, че без добро от министър Ненчев нищо не може да излезе, все пак той е лидер на тази партия. Същият този партиен орган, който описваше Ненчев като най-добрия за борбата срещу Русия. Интересно е тук, кой е поръчал подобен тип говорене, знаем с кои централи се съобразява, в кои кръгове се вслушва. И това е в абсолютна подкрепа на това, което казвам, че в българската политика има зависимост.

– Не е ли опасно това, за което говорите. Все пак той е министър на отбраната, не е просто позиция на една партия, защото Ненчев е министър на отбраната все пак?

– В тази ситуация, която е в Турция ние трябва да бъдем внимателни, а в същото време от партията на военния министър излиза една разгромяваща статия срещу Ердоган, персонално насочена към него. Някой трябва да удари по масата и да въведе ред в този хаос. Ако управляващите не могат и признават своя провал по отношение на сигурността, на външната политика, трябва да бъдат честни пред своите избиратели и да си подадат оставките. Да се отиде на нови избори и да се избере нова политическа конфигурация. Ето ви пример. Онзи ден Радан Кънев казва една фраза, дали умишлено, дали не и това да предизвика едва ли не трус в управляващата коалиция, да се прекъсва пленарно заседание, на което станахме свидетели и да бъде викан спешно от парламентарната група на ГЕРБ да дава обяснение по разкази на очевидци, той е бил по-убеден гербер от самите тях, и само 10 минути след това всичко да си върви както е било.

– Министър Ненчев неведнъж беше на косъм да ни вкара във война, колкото и силно да звучи. Какво още трябва да направи и колко компромати имаше срещу него, за да му поискат оставката?

– Личните симпатии и антипатии са едно, но когато си овластен е съвсем друго и трябва да си мериш приказките. Тази статия не е лично от него, но имам наблюдение от вестник „Българска армия” и мога да кажа, че без добро от него, нищо не може да излезе.

Но сега идва и поредния скандал с него. Той от много време не ни отговаря, какво се случва с ремонта на самолетите, защо ги няма двигателите. Аз предупредих още преди 10 месеца, защото той не може да бъде извършен от Полша. В момента нямаме двигатели, нямаме самолети и кой ще носи отговорност. Шестте месеца по договор изтекоха и няма нищо на лице. И ако сега си мислят, че в цялата тази суматоха някой ще забрави, лъжат се. Още другата седмица ще предизвикам сериозен дебат по този въпрос и в аванс мога да ви кажа какво ще се случи. Няма да има отговор, защото ги няма частите, това, което им казахме от самото начало. Сега ако тръгнат да сглобяват някакви стари двигатели, това ще е много неприятно и опасно. Но няма да оставим така нещата и ще искаме отговор.
Източник: pik.bg/

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!