Цял месец всички гледахме тревожните стонове на „Да, България“ как мафията е пуснала снайперисти, за да ги следи, а те били самоотвержени бойци, които настоявали за правила и за правото на мъжете да носят рокли, дори и в кварталните кръчми. Мисля, че се досещате, че второто си го измислих, но пъшканията бяха именно в този калибър. В течение на протяжни 30 дни гледахме как Радан Кънев шества по екраните на телевизиите и със стържещия глас на ранния Кашпировски убеждава народонаселението, че те били дясната алтернатива, която още от утре ще вдигне минималната пенсия до 700 лева, а една крава в Швейцария вместо мляко директно ще дава шоколад за угощение на реститутките от идеалния център на София.

А какво да кажем за песента на Венци Мицов и на Гетомен, измислена за прослава на остатъчния Реформаторски блок и стъклените отблясъци в погледа на Петър Москов. Всеки, който я е чул вероятно е поиска да си отреже ушите с електрически трион, за да ги спаси от терора на музиката, но най-вече на текста. Песента, кръстена палаво „Я, у десно“ представлява разтърсваща какафония, в която можем да доловим лирични оттенъци, които биха разтърсили дори и член на Ку-Клукс-Клан – “ не си грамотен, нанайси помощ ти“. Великолепно. Десницата в своето могъщество. Неграмотните не са хора и нанайси кинти за тях. А какво да кажем за прозрението „Добре ни виж – не сме като БеСеПе-то да вдигаме данъците до небето“. Това можеше да се приеме за поетично въображение, но в политическа песен е сериозно изкривяване на реалността. БСП няма за какво да се гордее с това, но точно тя е партията при чието управление бе въведен плоския данък. Но в реформаторския свят е така – всичко е в името на римата и заради това резултатът на РБ-Глас Народен твърдо се закотви на 3, 06 процента. Странно, май се оказа, че една песен не е достатъчна, за да плениш народа и да го накараш да те вкара в парламента.
Но да се върнем на медиите. Цели 30 дни медиите ни свръхизтощаваха с новини за партии за които беше ясно, че ще катастрофират на вота. И това е тотален дисбаланс. Всяка от тези формации взе смешни проценти, а ни занимаваха с тях все едно те наистина са щели да управляват. Пълна пародия и тотална подмяна на дневния ред. Но дори и това не помогна. Не помогна и удивително скучното интервю на св. Христо Иванов великомъченик ПарламентарноНепредставен, в което твърдеше на някакъв варварски език: „“Да, България!” е политическият стартъп, който вече обръща играта“. Стартъп? Стар и тъп? Това, разбира се, е злобен бъзик, но само си представете какво трябва да мислим за излъскан лидер, който представя партията си с езика с който се представят начинаещите фирми. Човекът се изживява като политически предприемач, а феновете му чакат да бори корупцията. И как точно се бори корупцията от центъра на София, от въздушната кула на жълтите павета, всичко това остана без отговор. По-точно отговорът го дадоха избирателите, които наградиха стартъпа с 2,88 на сто. Цял ден в нета се виеха жалните вопли на кадрите на фирмата богатите сноби да излизат и да гласуват, но май бяха пропуснали, че гласуващите понякога имат и други занимания освен да четат статуси във фейсбук.

Другото градско дясно, което прилича на човек с толкова силна шизофрения, че хапчета за нея още не са измислени „Нова република“ катастрофира на нива от 2,48 на сто. По време на официално разрешения опит за купуване на души, в нета вървеше едно култово клипче. В него ген. Атанас Атанасов целеше някакви мишени в десетката с пистолет. В началото дори изпитах усещането за сюрреализъм, защото ми се стори, че гнома се опитва да рекламира БСП с тази фиксация върху десетките. После се усетих, че това е опит да се имитира политически героизъм, но пред специална публика от хора с остра амнезия. Защото останалите, които помним политическото житие на ген. Наско по време на прехода, на това клипче се заливахме от смях и кикот. Новите „десни“ проекти не разбраха едно-единствено важно нещо. Днес вече не са важни само програмите. По време на прехода бяха произведени прекрасни програми – извисяващи, поетични, пълни със светло бъдеще и продуктивни реформи, но всички до една без изключение бяха захвърлени на бунището неразопаковани. Днес вече е важно и кои са лицата, които твърдят, че ще изпълняват програмите и какво стои зад тях. Вероятно 50 хиляди души могат да си повярвят, че ген. Атанасов или Радан Кънев са носители на новото, ама всички останали ги обхваща тежък махмурлук щом ги видят. Лицата са от значение, защото те са носителите на автентичност. При инфлацията на политическите послания лицата стават основната смислена валута. А какви лица има „Нова република“. Трайчо Трайков? Хаха, сигурно се шегувате? Мартин Димитров? Хахаха, ама вие наистина сте брутални шегаджии. Дани Каназирева? Абе, я, бегайте от тука, тъпи идиоти такива!

В миговете след като стана ясно, че градското дясно потъва като „Титаник“ и тв-студиата се изпълниха с негови симпатизанти, които натъжени трябваше да играят ролята на обикновени граждани, във фейсбук веднага се появиха язвителни статуси – „Време е за нов десен проект“. С всеки нов проект дясното заприличваше на анорексична манекенка, защото все повече потъваше в собствения си софийски егоизъм, обграждашеше с удивително количество снобария и заприличваше на шантонерка, която си е повярвала, че аристократка. И заради това единствени само те, а и техните фенове май си вярваха, че ще влязат в парламента. Това е естественият път на умните, красивите и богатите. Когато започват да си вярват стават непоносими и народът ги посича. А те всеки път твърдят, че трябва да продължават да бъдат такива. Неведоми са пътищата на политическият шизофреник. Но това пък е причината хвърлената оставка на Кънев да не върши никаква работа, нито пък оставката на ръководството на РБ – тук проблемът е системен, а не лидерски. Всеки десен лидер от 11 години насам е приставал на Бойко Борисов, така че ситуацията е малко холивудска. Като онзи миг в който Нео разбира, че неговата роля е да презареди „Матрицата“ и, че никога не е имало шанс да я разруши.

Но стига сме се занимавали със свръхбутиковото дясно, което скоро ще стане разбираемо единствено за почитателите на квантовата физика, които ще имат желание и възможности да ги разглеждат под микроскоп. Изборите удариха е други градски отломки. В социологическите проучвания на коалицията между АБВ и Татяна Дончева даваха доста положителни прогнози, дори се намекваше, че тя ще попадне в парламента. Това май даде самочувствие на бегълците от БСП и те се разляха по билбордове и плакати из страната. Разбира се, по стара традиция свиха основния си лозунг от БСП – „Модерните в ляво“. Това е стар слоган на младежите на БСП от София-област, но хайде да се направим, че не знаем това. Чухме пресилени възхищения как тази коалиция била автентично лява. Ухаа, направо да полудее човек. Кое е общото между АБВ и Д21, знаете ли? И двете партии са се прегръщали с Бойко Борисов. АБВ го обслужваха политически година и половина, а Татяна Дончева буквално се целуваше с него. Това ли е модерното и автентичното? Тук също виждаме системния проблем – идеите и езикът са важни, но е важно и кой застава с лицето си за тях. Татяна Дончева? Ние какво – малките деца ли сме решили да плашим? Румен Петков? Пазете шадраваните непокътнати!
АБВ се сведе до естествените си стойности. Те винаги са се въртели около процент. През 2014 година им преляха доста гласове, за да влязат в парламента, но сега Преливачът трябваше да пази собствената си крепост и напълно отсвири довчерашните си приятели. „Модерните в ляво“ се оказа също миниатюрни и народът им показа какво мисли за тях. Но гарантирам ви – и тях ще ги виждаме често по екраните. Телевизиите живеят в паралелна реалност и до тях май фактите от действителността достигат със скоростта на охлюв.
И най-накрая да прелетим над партия ДОСТ, инструментът за политическо влияние на Ердоган, който бе привнесен в българското общество като вирус и се опита подобно на раков тумор да пусне разсейки из много области в страната. Въпреки мощните серенади от турски песни и микробуси, въпреки свръхистеризацията около гласуването в Турция, първата част от проектът „Местан“ се провали с гръм и трясък. Да, социолозите не успяха да хванат техния резултат, но ДОСТ така и не отлепи от качествено от дъното. И това е добрата новина – въпреки колосалните финанси, въпреки истеричните изблици на Ердоган, въпреки чудовищната намеса на Турция, съпротивителните сили на българските турци и техният патриотизъм се оказаха достатъчно високи. Заради това ми е чудно дали на Местан му е идвало да се скрие в някое посолство в нощта на изборите. Знаем, че има траен навик да прави точно това в мигове на криза.

И, ако трябва да обобщим, то добрата новина на изборите през 2017 година, бяха това, че поизчисти сцената от натрупания боклук. Сега парламентът може да е кратък, може да е напрегнат, но поне известни санитарни дейности избирателите все пак упражниха.
Така че – да живеят избирателите!
Източник: news-bulgaria.info

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!