Очакванията към премиера и състава на кабинета бяха за съществена промяна, още повече, че изразената на изборите подкрепа за Радев беше до голяма степен отхвърляне на политическото статукво. В противовес с очакванията в състава на правителството се оказаха включени политици от предишни правителства, като с някои кадрови решения се реабилитираха познати политически фигури от десни политически партии като НДСВ и СДС, при това политици силно ангажирани с прокарването на дясно-либералната политика през ’90-те години.

Фигурата на служебния министър-председател се оказа силно политически натоварена от управлението на НДСВ. Политическият профил на премиера, както и присъствието на ярки фигури от десницата, зам.-министри от кабинета на Борисов придадоха на служебното правителство дясноцентристка насоченост. От самото му създаване стана ясно, че правителството не е в състояние да коригира тежките демократични дефицити, очертали се през последните няколко избора, както и да обезвреди изборните механизми на управляващите втори мандат десница.
Служебното правителство извърши съществени кадрови промени в различни сфери на държавната администрация, управителните органи на държавните дружества и областните управители. Очаквано промените бяха мотивирани в повечето от случаите с пропуски при изпълнението на служебните задължения, а в някои от тях и с нарушения. Като се отчита подходът за партизация на на държавната администрация през двете правителства на ГЕРБ, а така също изграждането на клиентелистки зависимости, действията на служебното правителство могат да се разглеждат като опит за разкъсване на тежките партийни зависимости. В някои от случаите обаче реализираните кадрови назначения се оказаха не особено успешни и обществено приемливи.

Не може да се направи обобщен извод за успеха или отсъствието на успех на служебното правителство и извършените кадрови промени. Видимо обаче е желанието за по-съществени промени в министерствата, които бяха оглавени от експерти, външни на администрацията, и тези, които се управляваха от кадри от „системата“.
Преодоляха се сериозните забавяния в подготовката на председателството на ЕС 2018, което беше един от основните приоритети на служебното правителство. Постигна се подобряване на планирането на ефективността на работата и взаимодействието между отделните административни звена, ангажирани с това отговорно събитие.

Отмени се постановление 208 на МС от август 2016 г., уреждащо трайното заселване на бежанци в общините.
Запази се финансовата стабилност. По предварителни очаквания бюджетният излишък (по Консолидираната фискална програма – КФП) към април 2017 г. е 1 601,4 млн. лв. при отчетен 1 058,1 млн. лв. към март.
Продължи работата по ритмичното изпълнение на оперативните програми. Сериозни усилия бяха положени за намаляване на риска за Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж (ОПНОИР). При преговорите с ЕК, МОН успя да сведе до минимум риска от загуба на средства, като финансовата корекция ще бъде наложена не на цялата договорена сума от 334 млн. лв., а само на част от нея, възлизаща от 42,6 млн. лв. Успешно е набирането на международни оценители на научните проекти, след анулираната предишна порочна процедура.
Констатираха се сериозни нарушения в Националната програма за енергийна ефективност и е подаден сигнал до прокуратурата.
Констатирани бяха сериозни нарушения в МО по провеждане на обществени поръчки и материалите бяха предадени на прокуратурата.
Изработи се позиция, с дефиниране на българските интереси по делото за злоупотреба на господстващото положение срещу „Газпром“.
Набелязаха се мерки за финансовото заздравяване на дружествата от системата на енергетиката.
Беше прекратена концесията на летище „София“.

Завършиха се проверките на мостовете и тунелите от междуведомствените комисии, като има набелязани за изпълнение краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за подобряване на състоянието им.
Осигуриха се допълнително средства от 51,5 млн. лв. за изплащане на „великденски надбавки“ по 40 лв. за пенсионерите, които са с размер на личната пенсия до линията на бедността от 314 лв.

В заключение трябва да се напомни оценката на премиера за характера на служебния кабинет (което очевидно е и неговото разбиране), а именно, че между едно редовно и едно служебно правителство няма разлика от гледна точка на дейностите и отговорностите им. В този случай следва да се подчертае, че според Конституцията е налице съществена разлика между двата вида правителство от гледна точка на тяхната отговорност и възможностите за контрол на дейността им, в единия случай пред парламента, в другия както показа практиката от последните седмици на служебния кабинет – пред никого. Дискусията за предложените промени в Закона за вероизповеданията и Изборния кодекс показа, че когато служебен кабинет се ангажира с поставяне и решаване на въпроси, за които няма необходимата легитимност, се стига до институционални сътресения.

Институционалното взаимодействие между правителството и президента в няколко случая не беше на необходимата висота.
В края на своя мандат премиерът Герджиков си позволи политически оценки за действията на парламентарни партии и тяхната политика. Тези негови оценки по недопустим начин демонстрираха личните му политически предпочитания в разрез с обществените очаквания към един служебен министър-председател, както и с конституционните му задължения.
Източник: presstv.bg

Коментарът на Булпресс е, че това правителство се управляваше с СМС от Бойко Борисов !

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!