На 27 септември лидерът на БСП Корнелия Нинова трябваше да бъде в Ню Йорк по покана на генералния секретар на Социалистическия интернационал Луис Аяла.
Но, оказва се, Нинова отказала снимката с Аяла, заради отдавна насрочена по същото време в София среща с посланиците на страните членки на Европейския съюз.

На пръв поглед постъпката на председателя на социалистическата партия е нелогична – да си остане у дома, вместо да отиде в центъра на света във време, когато там е елитът на планетата – открива се сесията на Общото събрание на ООН, в рамките на която ще има срещи и на двете основни политически семейства.
Вместо да разговаря с лидерите на партиите от Социалистическия интернационал и държавните и правителствени ръководители от „лявото“ политическо семейство, Нинова избира да се види с пратениците на тези държавни и правителствени ръководители в България.

На пръв поглед изглежда нелогично.

Още повече, че по същото време в Ню Йорк за същото събитие – откриването на сесията на ООН, ще бъде и премиерът Бойко Борисов.
А пък лидерът на БСП сама се отказва да изстреля свой фойерверк до фойерверка, който ще гръмне в медиите премиерът. И така да се опита да отнеме от медийното внимание на Борисов, напомняйки му в същото време, че не е просто председател на партията, която диша във врата на ГЕРБ, но е и вицепрезидент на Социалистическия интернационал. Бе избрана на форума на организацията в Колумбия през март 2017 г., когато разговаря и с Аяла.

Ефектът от подобно действие обаче би бил моментен. И то, ако въобще се случи. По-вероятно медиите, заети с Борисов, изобщо да не забележат Нинова. Или да ѝ отредят едно – две изречения в хрониката.

Докато посрещайки посланиците на страните от ЕС на работна закуска, Нинова ще има възможност лично да ги запознае с най-важния политически документ, изработен от БСП в последно време – „Визия за България“. Подобна стъпка от страна на соцлидера е очаквана, тя говори за последователност като се има предвид, че в края на ноември м.г. в навечерието на европредседателството тя запозна дипломатите от ЕС с вижданията на БСП за това събитие.

Единственият начин европейските ни съюзници да възприемат социалистическата партия като следващата управляваща сила в България, е нейните послания и намерения да не са им „тъмна Индия“. Да познават основните ѝ кадри, да знаят какво мислят по един или друг проблем, за да могат да си ги представят като бъдещи министри. И съответно, да предвидят, какво би означавало това за техните страни, ако те дойдат на власт.

А това става с диалог.
Не е тайна, че в отношенията към една страна или дадена партия има инерционност. И независимо, че от демократичните промени в България изминаха 29 години, БСП е пълноправен член на Социалистическия интернационал от 2003 г., а бившият й лидер Сергей Станишев оглавява ПЕС, тя често продължава да бъде възприемана като бивша комунистическа партия. Особено в средите на десницата. Ако към това се прибави и клишето за България като цяло – „най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС“, става ясно защо Нинова предпочете да не оставя срещата с посланиците в ръцете на свой заместник. Допълнителен аргумент в полза на решението на соцлидера е фактът, че всички посланици са изявили желание да присъстват лично на работната закуска, а не да изпратят заместник.

Като бивша комунистическа партия на БСП винаги ѝ е било по-трудно да общува с представителите на Запада. Към това скептично отношение в последно време се прибавят допълнително минуси, свързани с консервативния курс, избран от Нинова и подкрепата за Вишеградската четворка и Виктор Орбан. БСП се оказва притисната в менгеме – за ЕНП е бивша тоталитарна партия, отгоре на всичко и русофилска, за ПЕС – „приятелка“ на Орбан.

Корнелия Нинова има тежката задача да обори тези клишета.
Да докаже, че нишките, свързващи БСП с комунистическото минало на страната, са много по-малко, отколкото са в ГЕРБ. Че в парламентарната група на управляващата партия, по собствените ѝ съобщения така радушно приемана в ЕНП, има много повече бивши комунисти, отколкото в парламентарната група на БСП. Че на България като гранична за ЕС страна със застаряващо население и неспираща емиграция, ѝ е трудно да заеме позицията „Добре дошли!“ към пришълците от Африка и Азия. И затова на фона на доказано липсващата европейска солидарност, подкрепя позицията на тези държавни ръководители, които разбират и споделят страховете ѝ.

Ето защо Нинова избра да остане в София вместо да лети за Ню Йорк.
И е съвсем права.

Но за да бъде възприемана БСП не просто като опозиционна сила, но и като партия, готова да управлява, срещите с дипломатите не бива да са епизодични. А част от непрекъснат процес. За да не остане постигнатото положително впечатление моментно.
Източник: epicenter.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!