Какво се случва между Русия и НАТО?
Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Бридлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.
1. Какво се случи?
В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.
2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?
Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.
3. Това е нова позиция на Москва или не?
Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.
4. С какво Москва вече отговори?
В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.
Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.
През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.
5. Какво планира Русия?
Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.
Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.
Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)
6. До какво може да доведе това?
Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.
В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.
Източник: blitz.bg/
