Крум Зарков: Управляващите законодателстват на принципа „джаста- праста“
България е наказана от ЕС не, защото не изпълнява ултимативни условия, а защото не е спазила правилата
„България е наказана от ЕС не, защото не изпълнява ултимативни условия, а защото не е спазила правилата“. Това заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков в сутрешния блок на Бтв по повод глобата от 77млн.евро в енергетиката. Според него задължително трябва да обжалваме и трябва да направим всичко възможно да защитим правата си в съда. „Европейският съд постанови, че страната ни е нарушила европейското законодателство, както и нашето, защото законът за енергетика, транспонира европейското“, допълни той. Зарков обясни, че става дума за правилата за правото на конкуренция на ЕС.
„Обяснението, че не е нещо страшно и тези средства ще ги платят дружествата, а не хората – това може да е така, но въобще не означава, че не е страшно. 77 млн. евро за всяко едно дружество и за трите ЕРП-та ще е голямо натоварване“, каза още зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“.
По повод президентското вето, наложено върху промените в Наказателния кодекс, Зарков коментира, че държавният глава е прав. „Много от доводите бяха изказани в правна комисия и на специална работна група, но не бяха чути“, каза още той. Според него между двете теми – енергетика и НК, има нещо общо – явната неспособност на българското правителство да разчита и разговаря с европейските институции.
„В случая става дума за транспониране на директива, както и в енергетиката. Тази директива има за цел да гарантира правата на задържаните, но превеждайки я, ние ги нарушаваме или поне създаваме предпоставки за това. Мисля, че не трябва много да разсъждаваме какъв е проблемът в това, че може да бъде задържан непълнолетен, без да са уведомени родителите му или директорът на училището, ако е ученик“, посочи народният представител. Той изрази учудване- защо се правят тези промени, като нашият НПК, преди тях, гарантира в по- голяма степен правата на задържаните, отколкото го прави въпросната директива. Според него трябва да се опише за кои престъпления може да се прилага и за кои случаи, защото само престъплението не е достатъчно.
„Директивата предвижда, че това е възможно за държавата да го направи, но това не е задължение. Защо Министерството на правосъдието реши да прави тези текстове, които събудиха основателни съмнения, опасения и тревога, нямам отговор“, коментира Зарков. Той подчерта, че това е много деликатна материя и трябва много внимателно да се говори и променя.
„Управляващите законодателстват на принципа „джаста- праста“ и когато ги попитате защо нещо се прави, отговорът е – защото го иска ЕС. А това не е вярно“, категоричен е народният представител. Зарков обясни как се случват законите в България и даде пример с антикорупционния закон – в понеделник се вкарва законопроектът, в сряда той е в правна комисия, а в петък е в парламента.
„Състои се от четири параграфа и се обяснява, че който не го подкрепи, подкрепя олигархията. Същите хора, които го внасят, три дни по-късно оттеглят три от четирите параграфа. Това нормален законодателен процес ли е?“, попита Крум Зарков.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
