Къде крие Русия златните си запаси?
Темата за запасите от злато не веднъж е изплувала на страниците на световните медии. Доналд Тръмп, например, дори предложи да бъде направен одит на американските златни резерви, за да се повери дали САЩ все още имат злато.
На този фон мнозина се интересуват както става със златните запаси на Русия и къде ги крият.
Злато за всеки случай
Русия отделя огромно внимание на собствените си запаси от злато и заема шесто място в света по обем на златните резерви. Според данни на Руската централна банка (РЦБ), днес те са 1614,27 тона, или с 15% повече в сравнение с миналата година.
РЦБ продължава да бъде един от водещите купувачи на злато в света. През февруари миналата година самостоятелно тя е придобила над 10 тона злато: „Когато цените са ниски, властите увеличават запасите от злато в резервите заради традициите и по исторически причини – в триадата „надеждност, ликвидност, доходност“ златото е ликвидно, но цените му се движат в широк диапазон“, казва икономистът и професор във Висшата школа по икономика Антон Табах.
Експертите оценяват положително стремежа на Русия да увеличава златните си запаси през период на нестабилност в световната икономика. Константин Сахаровски, който дълги години е работил като директор по иновациите на голямата руска компания за продажба на дребно на ювелирни изделия „Адамас“, посочва, че във връзка с победата на Тръмп златото придобива още по-голямо значение: „Увеличението на дела на златото в резервите – при сегашните икономически и политически условия – е много правилно решение“, разсъждава бизнесменът.
Той свързва увеличението на златните запаси и с политическите рискове от идването на новия президент на САЩ: „Тръмп, откровено казано, е непредсказуем, може да се стигне до нова вълна от санкции и замразяване на активи. Златото ще позволи да се запазят активите на Русия.
Разбира се, има и проблеми, свързани с вероятен спад на цената на златото, но всичко това може да се управлява“, казва той.
Златният форт на улица „Правда“
Русия не използва услуги за съхранение на златото си извън граница, както това правят някои други държави, и цялото ѝ злато е страната. Русия, между другото, си няма свой Форт Нокс и около 67% от запасите се съхраняват от РЦБ в Москва, останалото количество е в Санкт Петербург и Екатеринбург. Златото е в кюлчета от 100 грама до 14 килограма.
Данните за местата, където то се пази, не са обществено достояние, но адресът на едно от тях мълвата трайно свързва с улица „Правда“ в Москва, наречена така в чест на някогашния централен съветски вестник, на която и до ден днешен се намират много руски медии.
През 2011 година хранилището с площ 17 000 квадратни метра бе посетено от Владимир Путин, който тогава бе премиер и активно вникваше в ситуацията с икономиката. Именно Путин е сочен за главен инициатор на попълването на златните запаси. Някои експерти казват, че Путин вижда в златото и валутните резерви гаранция за руската финансова независимост.
В Русия винаги са трупали запаси от злато
Корените на историята на съхраняване на руските запаси от злато тръгват от времената на руските царе, които са се осланяли на скъпоценния метал за укрепването на националната валута. Максимума в попълването на златните запаси страната достига през 1894 година, когато те са на стойност 800 милиона имперски рубли.
Голямото количество злато в руските резерви позволило на министъра на финансите Сергей Витте, известен икономист, да направи паричната реформа и в резултат през 1897 година е въведен златният стандарт.
Златните запаси на Руската империя до 1914 година са най-големите в света и са били 1400 тона.
Разрушителната война с кайзерова Германия и последвалата я революция се отразяват на обема на златните запаси. Голяма част от тях е похарчена, за да бъдат получени кредити от чуждестранни банки.
След болшевишкия преврат през октомври 1917 година, част от царското злато е изнесена в Сибир от силите на адмирал Александър Колчак, командващ силите на Бялото движение.
Част от златото останало в Русия, но за друга не се знае нищо, твърди докторът на историческите науки, професор на Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) Владлен Сироткин, който посветил не малко трудове на „златото на Колчак“. Адмиралът изпратил не малка част от златните запаси в Япония за закупуване на оръжие, но нито получил оръжия, нито му върнали златото. Според данни на руски изследователи става дума за над 60 тона злато.
И царска Русия, и съветска Русия винаги са съхранявали златото си у дома. В същото време Русия отказвала услуги за съхраняване на злато и на други страни като Румъния например. По време на Първата световна война Румънското кралство, съюзник на царска Русия, взело решение да изпрати златните си активи в Русия, опасявайки се от германска окупация. Общо в Русия били изпратени до 95 тона злато.
Въпреки че Съветският съюз обещал да върне златото на „народа на Румъния“, съветските лидери не бързали, нямали особено голямо доверие на румънския лидер Николае Чаушеску, който поддържал твърде напрегнати отношения с Москва. Последната част от румънското злато била върната в Букурещ едва през 2008 година.
Болшевишкото правителство активно харчило златните запаси, за да купува храна и необходимо оборудване, и през 1928 година в хазната останали само 150 тона. Само че златните запаси на страната силно нараснали по времето на Сталин, който виждал в тях важен резерв за стремителната индустриализация на икономиката.
След смъртта си Сталин оставя на своя приемник 2500 тона държавно злато. След Хрушчов остават 1600 тона, след Брежнев – 437 тона, а Андропов и Черненко донякъде увеличават „наследството“ до 719 тона. Последен удар по „сталинското тайно съкровище“ нанася Горбачов. През октомври 1991 година златните запаси са едва 290 тона.
Където добиват злато на Русия?
Повечето руски златни мини са разположени в Магадан, в Далечния Изток, на места, известни със суровите си лагери, където са загинали хиляди хора по време на управлението на Сталин. На Магадан било отредено да изиграе и положителна роля в развитието на златодобивната промишленост на страната.
През 2005 година именно в Магадан имало среща на правителството по въпросите на златото под председателството на президента Путин. Целта на срещата била да се реши критичната ситуация със състоянието на златните резерви на страната. По това време в хранилищата имало само 387 тона злато и положението в отрасъла било катастрофално.
Оттогава бяха взети нови мерки, за да се подобри положението в отрасъла, който се е крепял на остарелите правила от съветската епоха. Срещата се оказала революционна за промишлеността – били взети решения за геоложките изследвания да бъдат привлечени частни инвестиции.
Главното обаче било повишаването на прозрачността, след като в съветските време златодобивът бил един от най-корумпираните отрасли: „Председателите на обединенията и директорите на държавните златодобивни предприятия, заемащи принципни позиции, обикновено не оставаха на работа дълго“, написа известният съветски геолог Александър Сурков в книгата си „Тихите труженици и пиратите от Карибско море“.
Днес, когато пиратите отидоха вече в небитието, „тихите труженици“ работят с всички сили, така че запасите от злато в страната постоянно да се увеличават.
Източник: „Руски дневник„
