– Имаме вече кандидатурата на БСП – ген.Радев и Илияна Йотова. Какво да очакваме от тях и това ли е най-добрата кандидатура, която можеше да излъчи левицата?

– Аз очаквам една много силна кампания, още повече, че ген.Радев е сравнително непознат. Ще трябва в тази кампания освен политическите тези и посланията, освен сблъсъкът на идеи, трябва да бъде експониран и той персонално. Разбира се, добър елемент е, че вицепрезидент е Илияна Йотова – един познат политик на хората, така че тук няма нужда от представяне. Смятам, че тук ще има една силна кампания.

– Казахте непознат на хората. Това всъщност е мнението на всички. Крие ли подводни камъни подобна кандидатура или смятате, че тръгването от кота нула и необременеността в политиката на България е плюс?

– Има плюсове, има и минуси. Знаете нагласите към действащите политици. В последните десетина – петнайсет години се създаде една тежка нагласа срещу политиците, срещу партиите и в този смисъл един човек, който не е бил в това, има своите предимства. От друга страната, политиката е част от демокрацията, участието в политиката дава възможност на един човек да покаже и знанията си, и характера си, последователността си и това да бъде оценявано от хората, а това най-често се случва на изборите.

Така че и едното, и другото е вярно.

Няма предрешена кампания,

оттук насетне всичко зависи от усилията

и от начина, по който кандидат-президентската двойка ще спечели доверие в хората.

– Зависи от кандидата на ГЕРБ най-вече.

– Кампанията фактически още не е започнала. ГЕРБ създаде обстановка, в която тя да бъде къса, за да разчитат на концентрирания ресурс, с който разполага – властови, финансов, поради по-доброто положение на ГЕРБ, организационната кондиция, в която се намира, и това е един дефицит за нас, но аз смятам, че с една силна кампания може да бъде преодолян.

– Справедливо ли беше решението за излъчването на ген.Румен Радев? Преди около месец излезе информация с една таблица, в която се вижда как Мая Манолова е на второ място след лидера Корнелия Нинова, а ген. Радев е на 12-то място. Как се взима това решение? Политически анализатори веднага казаха – ето еднолично решение се взима в БСП.

– Това вече е минало. Факт са всичките тези въпроси, които вие поставяте, но сега не е време за техния коментар. Имаше много сериозна дискусия и в Националния съвет, и вътре в партията по отношение излъчването на кандидатурата, включително и по отношение на формулата – кандидатура, издигната от политическа партия, респективно коалиция или кандидатура от Инициативен комитет. Имаше гласуване в Националния съвет, всеки е заявил позицията си, включително с мотивите и аргументите си. Това вече е факт. Оттук насетне след изборите анализът трябва да покаже кое е било правилното решение и доколко всеки ще поеме своята собствена отговорност.

– Виждаме таблицата – ето Мая Манолова е на второ място, ген. Румен Радев е на 12-то. Не случайно ви питаме, просто е любопитно да чуем Вашето мнение като бивш лидер на левицата.

– Виждате, че на първо място е Корнелия Нинова. Тук ставаше въпрос за концепция – партиен кандидат, който ясно заявява позициите на партията, или кандидат, който разчита на една по-широка подкрепа в обществото.

– Вие самият сте на девета позиция тук.

– Да, това са резултатите от номинациите. Разбира се, към тези факти могат да се прибавят и фактите от вътрешнопартийното допитване, което очертаваше формулата на явяване, очертаваше възможностите за евентуална широка лява коалиция, която не се случи.

Другото изпитание на тези избори е,

че левицата отива разединена на тях.

Ще има поне 4-5 кандидатури, които ще дефинират себе си като леви и произтичащи от лявото пространство.

– Усещали ли сте този проблем като лидер на левицата доскоро? Питам неслучайно, защото знам Вашата позиция тогава към коалиране с АБВ – Вие бяхте непреклонен и така се случи на местните избори БСП не игра с АБВ.

– Не, имаше места, където игра, но това беше споразумение на място. Аз съм против безпринципните коалиции само заради едни или други избори и само заради печелене на власт. Аз не съм против широките коалиции.

– Случи ли се сега така, че Вие сте в позиция да заявите на Вашите колеги – аз ви казах, защото видяхте какво се случи АБВ – ще играе с отделна кандидатура?

– Все още не се е случило. Този разговор тепърва предстои. Но големият въпрос е за политическата последователност , за това, че политиката трябва да се прави на идейна основа и всякакви коалиции, съюзи, сдружения, които имат за цел едни или други избори, трябва да са на ясни принципи – принципите на политиката и на политическата идентичност.

И президентските избори, макар че всички говорят за обединител на нацията, за широко представителство, и те са също политически избори. Няма друг механизъм в света освен изборите да са нещо силно политическо, въпреки опитите да се внушава, поради отношението и недоверието към политиците, че това е едва ли не нещо неполитическо. Не, избира се президент – той после трябва да бъде обединител, той после като бъде избран трябва да мисли за интересите на всички, но дотогава той е политически представител на интересите на тези, които му дават доверие.

– Вие казахте за разединение в ляво, но днес конкретизираме – има ли разединение в БСП? За съжаление, в медийното пространство по време на избора на кандидатурите, излязоха едни съобщения между Мая Манолова и Стефан Данаилов,  други разменени изказвания и категорични позиции.

– Има различни позиции, има дискусии, но, разбира се, има и  гласуване, което дефинира ясно отговорността.

– Влияе ли това върху стабилността на партията?

– Разговорът , дискусията стават проблеми на партията, когато излизат в публичното пространство. Когато се провеждат в органите на партията, е част от онзи диалог, който води до правилни решения.

Времето и резултатите от изборите са тези,

които ще покажат кои решения са били правилни.

Така че тази дискусия, в която се опитвате да ме вкарате сега, е малко подранила. Тя ще се състои след изборите.

– Забелязахме леки трусове в Изпълнителното бюро – Костадин Паскалев, един много стар член на партията, Юлий Асланов подадоха оставки, те не бяха приети. Имате ли опасения, че има друга политическа намеса в структурите на БСП? Има ли подводни течения, които да обслужват един или друг интерес в БСП?

– Винаги може да се зададе въпросът чий е интересът. Съвременният политически живот направи така, че много често бизнес структури или политически опоненти търсят предимства като се намесват във вътрешнопартийни решения. Но не смятам, че случаят е такъв. Специално аргументите на Костадин Паскалев бяха изключително сериозни и мотивите му да напусне Изпълнителното бюро аз ги уважавам, защото пак казвам – мотивите му бяха изключително сериозни и почтено обосновани пред Националния съвет.

– Смятате ли, че БСП се явява стабилна на президентските избори?

– БСП има нужда от още мотивация. Провеждането на допитването, очакването за широка коалиция, която не се сбъдна, създава една вътрешна демотивация и разколебаност у партийните членове и аз мисля, че това се призна и от много членове на Изпълнителното бюро. Ръководството също е наясно. Така че, ако в този смисъл ми задавате въпроса за стабилност, в тази кампания е необходимо да се постигне това равнище на мотивация, което да мотивира всеки отделен партиен член, симпатизантите на партията да участват активно в кампанията. Това е тежката задача.

– Понеже говорим за фрагментиране на лявото, не че в дясното всичко е наред, в лявото нещата като че ли имат и лица – от едната страна е Ивайло Калфин, от другата – Татяна Дончева.

– Въпреки че изборите са президентски, очевидно се очертава надпревара, в която политическата идентификация и перспективата за след президентските избори се оказва изключително важна и смятам, че тези кандидатури в ляво, включително и на г-н Калфин, на г-жа Татяна Дончева, на г-н Александър Каракачанов, кандидатурата на Българска левица, те са въпрос на политическа идентификация и заявка за политическо участие за след президентските избори.

– Излиза, че президентските избори са машата, с която някой ще се опита да разчисти пътя си напред. Така ли излиза?

– Не, не бих го определил така. При всички избори имаме премерване на политическо влияние и на доверие у избирателите. И това, че една или друга политическа партия не ги печели, е едно, а това, че в тези избори тя прави някаква заявка за бъдещето, е нещо съвсем различно.

Така че другият голям въпрос от тези президентски избори, освен това кой ще ги спечели, е как политическите партии ще се позиционират след изборите. От това ще произтече въпросът за стабилността на управлението. Несъмнено

при една загуба на ГЕРБ

предсрочни избори и

разпад на ГЕРБ е съвсем обективна опция.

– Дори разпад?

– Дори разпад, защото годините, в които ГЕРБ консумира власт на централно и на местно равнище, претоварването с власт, очертава вече следващата перспектива, когато ГЕРБ ще започне да слиза от сцената. Няма вечно управляващи партии в условията на демокрация. Ако има такива, то това не е демокрация.

– 2 октомври е датата, на която ГЕРБ ще направят своята номинация.

– Чисто тактически те искат къса кампания, доколкото владеят всички лостове – властови, медийни, финансови. За тях е удобно да има една къса кампания, в която доминира политиката, генерирана от Министерски съвет, кампания, в която няма сблъсък на политически идеи, а по-скоро експониране на персонални качества на кандидатите и затова такъв подход се вписва в тяхната концепция за спечелване на президентските избори.

– БСП ще стигне ли до балотаж според Вас и с кого ще мерят сили?

– Смятам, че

БСП ще стигне до балотаж с ГЕРБ.

Въпросът е с какъв резултат ще се влезе в балотажа.

Смятам, че един убедителен резултат, една убедителна подкрепа на първи тур е предпоставка за отваряне на възможност и генериране на подкрепа за втори тур.

Голямата разлика може още на първи тур да предопредели печелившия кандидат на втори тур.

– Тогава няма ли да разчитате на една несъстояла се коалиция в лявото? Всички тези партии да ви подкрепят?

– Коалициите са въпрос, който се решава от политиците, които ръководят партиите, а подкрепата на гражданите на изборите е един втори въпрос, който не винаги съответства на това, което им казват политиците.

Има още един въпрос на тези избори, който е изключително важен и това е референдумът. Той някак си остана встрани от големите въпроси. Аз смятам, че е изключително важно

как ще се развива политическата система

на България след този референдум.

Въпросът за мажоритарните мандати, за намаляване драстично на субсидиите за политическите партии, ако бъде подкрепен, защото има такава обществена нагласа и не усещам засега храбри политици в България, които да обяснят какви проблеми ще възникнат при мажоритарните мандати – много по-ниско представителство, непредставяне на големи групи от населението и хората с политически убеждения.

– Това означава, че местните модерни ще бъдат избирани в квартала.

– Не, местните богати ще бъдат избирани – модерни и богати или пък красиви и умни.

Или пък въпросът за субсидиите на политическите партии. Когато те бъдат драстично намалени, тогава партиите ще станат още по-зависими от едрия бизнес, който ще купува политическите идеи и политиците, които ги представляват, с етикета партия.

Интервюто в сутрешния блок на

Bulgaria ON AIR можете да видити тук