В отговор Нинова разкрила пред целия пленум, че още когато взела решението да назначи Мичев за и.д. главен редактор на „Дума“, е съобщила на Овчаров, а когато фактът станал официален, той й звъннал да каже, че e против. Нинова дала да се разбере, че заяждането на бившия лидер на софийската организация е лично, тъй като навремето Йордан Мичев е писал статии срещу Овчаров. Тя съобщила, че Мичев е писал стаии и срещу нея самата, но тя не е позволила личните неща да надделяват над решенията й.

В отговор на критиките за паралелната държава Нинова заявила, че много членове на НС са ѝ казвали да спре да говори по тази тема, защото отваря много фронтове. „Много се говори за разединение, но партията не е разединена, разединен е елитът, лобитата“, казала Нинова. И скастрира хората си, че докато те заседават на „Позитано“ 20, държавата е блокирана. „Хората искат да се присъединим към тях, а не да се занимаваме със себе си“, допълнила соцлидерката.

Ето словото на Румен Овчаров, което вече се появи в публичното пространство:

На Националния съвет на БСП много ясно и категорично беше заявено не само от мен, но и в останалите изказвания, че не искаме оставката на Корнелия Нинова. Безумие е в ситуация, в която ГЕРБ се свалят от власт, БСП да се дестабилизира и да сваля лидера си. И второ – защото в партията така или иначе е все още жива илюзията, че ако има нови избори, БСП ще ги спечели. Жива е и надеждата, че тези предсрочни избори едва ли не чукат на вратата – така или иначе това твърдение е все по-активно разпространявано.

Заедно с това обаче трябва много ясно и категорично да кажа, че съм се присъединил към подписката срещу назначаването на главния редактор на вестник „Дума“, защото първо в нея са казани много верни констатации за състоянието на партията и второ – защото самото назначение е изключително погрешен ход.

Тук ще използвам една фраза на генерал Макартър, който е главнокомандващ на американските въоръжени сили по време на Втората световна война в Тихия океан. Та той казва за Корейската война – грешна война, на грешна теритоиря в сгрешен момент с грешен противник. Та и изборът на този главен редактор е грешен избор в грешен момент на грешен човек.

Грешен избор, защото обясненията, че видите ли така били правили и други председатели и че така са избрани и Таня Джаджева, и Юри Борисов, а някои от тях казват и Ивелин Николов, значи трябва да си продължим по този начин. Има една фраза на Виктор Юго, която съм използвал, когато децата ми бяха по-малки. Нали знаете как говорят децата – той, батко, направи така, затова и аз, ама тя, кака, направи така, затова и аз. Та аз съм им казвал често думите на Виктор Юго – да се оправдаваш с лошите постъпки на другите е все едно да се миеш с кал.

Та това не е оправдание за действията им още повече, че ситуациите са коренно различни – и Ивелин Николов, и Юри Борисов, и Таня Джаджева са фигури много добре известни в партията. Единият беше заместник-председател, а другият беше председател на парламентарна комисия, велик депутат, а за Таня няма и да казвам каква е била. Докато това лице, което решиха да сложат за главен редактор, е човек, който в последните 5 години не е написал нищо.

В грешен момент, защото очевидно Бойко Борисов вече тръпне от новата опозиционност на вестника. Нова опозиционност в смисъл, че тръпне да види дали той ще има снимка на първа страница на „Дума“ или няма да има снимка на първа страница на „Дума“. А пък дискусията за дрогата, за марихуаната и нейното легализиране очевидно тотално го е дестабилизирала. Да попитам тогава – защо само за дрогата и защо даваме за пример Македония при положение, че можем да говорим за САЩ и за Колорадо, където преди 6 години легализираха марихуаната, а сега преди 2-3 дни си избраха джендър човек за губернатор. Така че можем да си направим дискусията и за едното, и за другото и ще бъдем изключително модерни.

И ако по отношение на опозиционноста може да се шегуваме, то дискусията, която започна на страниците на вестник „Дума“ за това, че БСП трябва да се откаже от антифашизма, да се откаже от русофилството и от социализма, е много по-сериозен. Защото той очевидно не е случайна хрумка на новия идеолог от Благоевград, нито на главния редактор, а е поръчан от „Позитано“. Той този диспут може да се проведе.

Но въпросът е, че ако приемем тези три неща, вече става дума за друга партия, а не за БСП. Нека всички тези, които подкрепят подобни идеи, да видят какво стана с партията, която беше създадена с подобни идеи преди почти 30 години. Говоря за СДС, която беше изградена върху това, че антифашисти в България няма, че русофилството е вредно, че България трябва да се откъсне и да се бори с руския империализъм и че никакъв социализъм не е имало и нищо добро тогава не се е случвало на България. Защо не погледнат къде искат да пратят партията и какво бъдеще определят и за БСП. Защото всичките СДС-та, ДСБ-та, Бъдеще за България или какви бяха там, всичко отиде в канала.

И накрая – защо грешен човек? Изпълнителното бюро смята, че вестник „Дума“ е непрофесионален, некачествен и не опозиционен вестник. И очевидно разчита, че това лице ще направи вестника по професионален, по-качествен и по-опозиционен. Според мен това няма как да се случи, защото този човек в журналистическото си поприще е изпълнявал главно мръсни поръчки. И той самият се е хвалел. Извинявам се, че съм лично засегнат, имам конфликт на интереси в този случай. Защото основният му успех като журналист е участието му в сканлада „Р.Овч.“ преди 11 години.

А що за скандал е „Р.Овч.“? На едни бивши ченгета им бяха спрени парите от държавните фирми и те решиха със съдействието на мои, така наречени, „другари“ от „Позитано“ да си разчистят сметките с мен. Та там същото това лице беше основният изпълнител и писател на мръсните поръчки и на клеветенето по страниците на вестник „Земя“.

Очевидно той нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил, защото си позволи да раздава оценки кой е минало, кой е бъдеще на нашата партия, кой има право да говори, кой няма право да говори, кой разбира от вестници и т.н. Вярно, аз не разбирам от журналистика, обаче разбирам от четене на вестници. Не разбирам от правене, но разбирам от четене. И когато четох материала на Велислава Дърева за ВМРО и техните зверства, на мен ми настръхна косата. Когато четях някога неговите простотии по скандала „Р.Овч.“ също ми настръхваше косата, но от погнуса и не заради себе си, а заради децата ми, близките ми и другарите ми от Градския съвет.

Затова смятам, че от този човек не може да се очаква нищо качествено, нищо професионално още по-малко опозиционно. От един човек, който само е слугувал на различните си издатели и е вършел мръсните им поръчки, никаква опозиционност не може да се случи. Както казва Максим Горки: „Роденият да пълзи няма да литне“. Така че да не разчитат на това назначение да им реши някои от проблемите.

Колкото до писмото на 50-те – неговата адекватност се потвърди от неадекватността на отговора на Корнелия и на Изпълнителното бюро, където са вкарани на едно място тежки олигарси, крайни левичари и вечни кариеристи. Всеки разумен човек разбира, че за да са на едно място всички те или тежките олигарси не са истински олигарси, или крайните левичари не са крайни левичари. А вечните кариеристи обикновено стоят около власт имащите, а не около опозицията.

Така че би следвало ръководството на партията да се огледа за вечни кариеристи и около себе си.
Но самото това обединение на необединими личности, които обикновено не биха стояли в една стая заедно, е диагноза за тежкото разделение, което съществува в партията. И нима не е ясно за всеки, че не може да победиш врага си, ако воюваш непрекъснато със съюзниците и другарите си. На колко години трябва да бъде едно дете, за да знае, че когато майката и бащата се карат всеки ден, а и когато към тях се присъединяват и бабите и дядовците, семейството не става по-добро, не става по-щастливо и най-често на следващия ден сутринта няма да има кой да заведе детето на детска градина.

Не е нужно да си голям историк или политик, за да откриеш очевидното – че гражданските войни и конфликти не правят държавите по-силни и хората по-богати. И защо някои си мислят, че вътрешнопартийните разпри, битките срещу врага с партиен билет правят партията ни по-силна?

Какво ни донесоха разправите с наши другари през 2007-а, 2008-а и 2009 година, изключванията през 2014-а, организационните мерки през 2015-а, а и сегашните организационни мерки срещу определени партийни структури, решаването на организационни и кадрови проблеми чрез силата на демократическия централизъм не е израз на висока политическа и организационна култура.

Напротив – израз е на организационна и политическа слабост.
Опитите за налагане на предварително взети в тесни кръгове решения не са израз на политическо доверие и подкрепа от партията, напротив – израз са на липса на такава подкрепа. Заобикалянето на легитимните партийни органи, бягството от сериозна експертна и политическа дискусия не е израз на висока експертност и професионализъм. Напротив – доказателство е за липсата на такава.

Преди година си позволих да кажа на един пленум: „Корнелия, не си ти най-умната“ и да разкажа на пленума за трите неприятеля, които пречат на нормалния човешки живот, според тибетския будизъм. Те са агресивното незнание, омразата и желанията, болните амбиции. Мислех си, че вече няма смисъл да водя този разговор за омразата, която съществува и разделението и болните амбиции вътре в партията, но някои сигнали преди пленума ме накараха отново да повдигна въпроса за това какво и как трябва да правим в партията.

Защо не исках?
Защото виждах около себе си хора, обладани от самочувствието, че са най-умните, всезнаещи, всеможещи, чуващи само собствените си гласове. Днешният пленум ми дава малка надежда, че все още е възможно да заглушим гласа на омразата и да забравим поне временно високомерното невежество. И да чуем преди всичко гласа на разума. Защото, ако преди година казах за трите неприятеля на човека, сега ще кажа и трите приятеля, които според тибетския будизъм му позволяват да върви напред. Те са състраданието, силата и разумът. При това само един от тези трите е въоръжен. И този, въоръженият не е силата, а е разумът.

Така че, ако искаме наистина да управляваме, ние трябва да заложим на разума и във вътрешнопартиен план, и в обществен план.

Това означава поне три неща – първо недвусмислена опозиционност, не подвиквания, не крясъци, не истерии, а сериозна, фактологична и концептуална опозиционност. Не непрекъснато клеймене на паралелната държава, а назоваване на проявленията й с истинските им имена, категорично разграничаване и борба с тях, иначе остава впечатлението, че лозунгът за борба с паралелната държава, май по-скоро прикрива фактическо съглашение с нейни представители.

Ясна алтернативност – визията е крачка в правилната посока, но само първата и то доста далеч от последната. Има един разказ на Уилям Сароян „Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света“. Та и нашата визия е нещо като визия, каквото и да значи това, нещо като предизборна платформа, нещо като управленска програма, но нито едно от трите. Но може да стане. Ако, разбира се, не се твори отново от незнайни визионери, а накрая на партията да се предостави само ролята на ръкопляскащ клакьор.

И третото, което според мен е най-важното – консолидация. Консолидация на партията, консолидация на левицата, консолидация на всички, които искат България да бъде нормална държава, България да се спаси от управлението на ГЕРБ.

Ти, Корнелия, стана лидер на най-разделената партия БСП.
Партия, която се разделяше по времето на Сергей Станишев, партия, която се разделяше по времето на Мишо Миков и партия, която ти спечели на Конгреса през 2016 година на практика разделена на две.

Затова твоята първа и най-важна задача е консолидацията. Без тази консолидация, без събиране на разбитите парчета, амбициите за власт ще останат нереализирани, надеждите на членовете на БСП и на хората отвън по улиците – излъгани. Не мисля, че остава много време, за да тръгнем в правилната посока.

Преди три години казах, че на БСП, ако вървим по правилния път, й предстоят три серии с наименование от култовия сериал „Междузвездни войни“.
Първата серия беше „Нова надежда“, която се случи с избора на Корнелия Нинова на Конгреса през май 2016 година.
Втората беше „Силата се пробужда“, която се случи с избора на Румен Радев през есента на 2016-а.
Третата серия „Завръщането на джедаите“ самите ние провалихме заедно с хора около нас по време на парламентарните избори през 2017 година. Сега най-вероятно скоро ще ни се даде втори шанс, от нас зависи дали ще тръгнем по пътя на консолидацията или отново ще се заровим в междуличностните войни.
Ако направим второто, очевидно вместо завръщането на джедаите ще гледаме „Отмъщението на ситите“.

Източник: epicenter.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!