Регнум: Ядрените влакове на Русия ще обезсмислят „Бързия глобален удар“ на САЩ
Русия започна да разработва елементи от конструкцията на перспективен боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) „Баргузин“. Според източник от руския военнопромишлен комплекс срокът за приключване на проекта и датата, когато ще бъде приет на въоръжение новият „ядрен влак“, ще станат ясни през 2018 г, съобщава Регнум, цитиран от БТА. Още през 2014 г. обаче командващият Ракетните войски със стратегическо предназначение Сергей Каракаев съобщи, че ескизното проектиране е завършило.
Нека видим какво представлява всъщност БЖРК, какво се знае за „Баргузин“ и как ще се отрази постъпването му във войските върху световния стратегически баланс.
Задачата на „ракетния влак“ е винаги да бъде „невидим“ за врага
Идеята за създаване на влак, носещ междуконтинентални балистични ракети (МБР), датира от 60-те години на миналия век. За разлика от МБР, базирани в силози, чиито координати се установяват без много труд (а вече и твърде лесно – чрез модерните сателити), и от атомните подводници, теоретично също проследими с подходяща апаратура, една жп композиция без външни отлики от всички други, но със смъртоносен товар, е практически неоткриваема.
БЖРК се разработват и в САЩ, и в Съветския съюз, но американците не довеждат нещата докрай, докато СССР създава и приема на въоръжение комплекси с ракета РТ-23 УТТХ „Молодец“. Една жп композиция включва три пускови установки, заредени с по една МБР с твърдо гориво. Общото тегло на такава МБР с 10 ядрени бойни глави заедно с пусковия контейнер е 126 тона (а заедно с вагона дори 150 тона), което налага всеки БЖРК да бъде теглен от три локомотива – това е основното „слабо място“ на комплекса, привличащо американските сателити. Друг недостатък е солидното натоварване на железопътното платно, поради което се преустрояват жп линиите на огромни пространства, за да минават по тях подобни влакове.
При все това 12-те БЖРК „Молодец“, с които Русия разполага до 2003 г., пътуват из цялата страна и представляват сериозна мощ – носят общо 36 МБР и 360 бойни глави. А за разлика от мобилните МБР като „Топол“ или „Ярс“ една жп композиция може да покрива за ден разстояния до 1000 километра – трудно някой би забележил и следил руските БЖРК, маскирани като обикновени граждански влакове.
Ненапразно договорът САЛТ-2 предвиждаше БЖРК да бъдат свалени от въоръжение. И въпреки че Русия в крайна сметка изобщо не го ратифицира, след 2003 г. всички БЖРК бяха свалени от въоръжение и унищожени. А договорът САЛТ-3 не забранява тези комплекси.
„Баргузин“ ще бъде по-лек и по-незабележим от „Молодец“.
За възможността да бъдат възстановени руските БЖРК се чу за пръв път през 2009 г., а през 2013 г. зам.-министърът на отбраната Юрий Борисов заяви, че с разработката на проекта ще се занимава Московският институт за топлотехника (конструирал преди МБР с твърдо гориво като „Топол“, „Ярс“ и „Булава“).
Засега е съобщено, че новите „ядрени влакове“ ще включват по 6 вагона – пускови установки с МБР РС-24 „Ярс“. Те ще изглеждат като обикновени хладилни вагони, а самата композиция – като обикновен товарен влак.
Всеки нов БЖРК ще тежи доста по-малко от предишните, тъй като теглото на МБР „Ярс“ е близо 50 тона срещу 126 тона за предшественичката й РТ-23 УТТХ. Съответно един вагон с ракета се очаква да тежи най-много 70-80 тона, двойно по-малко от пусковите установки за „Молодец“. Което съвпада с теглото на обикновен, пълен догоре товарен вагон. Това вече решава и финансовия проблем – отпада нуждата от преустройство и чести ремонти на железопътното платно, ще са напълно достатъчни съвсем обикновени релси. И най-важното, композицията ще се тегли само от един локомотив – изчезва демаскиращият фактор, споменат по-горе.
Намаленото тегло на „Ярс“ се заплаща с по-малкия брой доставяни до целта бойни глави (4 бр. при 10 бр. за РТ-23 УТТХ); новите обаче имат доста по-висока точност, а договорът САЛТ-3 ограничава броя на бойните глави, които не бива да надхвърлят 1500. Освен това във всяка композиция ще има 6 МБР РС-24 с общо 24 бойни глави вместо 3 МБР РТ-23 УТТХ с общо 30 глави – в крайна сметка разликата не е голяма.
Стратегическите ядрени сили на Русия ще възпират противника още по-ефективно
Разполагането на американската система за глобална противоракетна отбрана (ПРО) налага Русия да акцентира сериозно върху развитието на силите за ядрено възпиране. За момента елементите от ЕвроПРО, разполагани в Румъния и в Полша, не представляват реална заплаха за руските ядрени сили. Същото важи и за стратегическата ПРО на територията на САЩ – системата GBMD (Ground-Based Midcourse Defense).
Обаче самото едностранно излизане на американците от договора за ПРО и развитието на този вид оръжия (не се знае какво ниво ще бъде постигнато след 20-30 години) принуждава Русия да взема превантивни мерки – да обновява своите ядрени сили за възпиране и най-вече оръжията, способни да пробиват противниковата система за ПРО.
Друг дестабилизиращ фактор е концепцията „Бърз глобален удар“, която предвижда светкавичен обезоръжаващ удар по всеки противник с неядрени средства – на първо място с крилати ракети, а в перспектива с хиперзвукови оръжия.
БЖРК ще осигурят възможност за ефикасно противодействие на тази концепция – те постоянно са в движение, на практика няма начин да бъдат открити всички до един из просторите на Русия (освен може би чрез директен шпионаж и подкупи). Дори ако всички подводници, носители в силози и част от наземните мобилни носители бъдат унищожени, противникът пак ще понесе мощен ответен удар, обезсмислящ начинанието му.
Източник: blitz.bg/
