Смешен плач, наместо програма в БСП
„Подирил ясни висини, в блата разтленни паднах аз…“
„Победен“ Димчо Дебелянов
„Когато правиш нещо наполовина, носиш последствия, все едно си го направил в цялост. Затова давай докрай.“ Ричард Никсън твърди, че цял живот се е ръководил от този принцип и никога не е съжалявал. Ако лидерът на БСП Корнелия Нинова не промени курса в тази посока, ще съжалява горчиво.
Катастрофалните поражения върху българската държава и общество, нанесени от режима на Борисов и Цветанов, са известни, анализирани и осъзнати. Вменяемите българи отдавна са си дали сметка и очакват промяна, гласно или не чак толкова. Същинският политически дебат отдавна е покойник и няма как да бъде възкресен, докато ГЕРБ са на власт, просто защото те не са политическа партия.
Щеше да е прекрасно, ако през последните десет години из недрата на родната държавническа мисъл се беше пръкнал нов проект, с нови лица и нови идеи, които да върнат обратно България в семейството на парламентарните републики. Закономерно или само за жалост, нищо подобно не се случи. Вместо това, повечето от потенциалните възстановители на конституционния ред в държавата също отказаха да бъдат политически партии, като се съгласиха заедно с Борисов да продължават да газят чл.1 от Конституцията – „България е република с парламентарно управление“. След абдикацията на Сергей Станишев в Брюксел БСП побърза да се включи в заключителния етап по екзекутирането на партийната система в страната. Остатъчният инстинкт за самосъхранение се превърна във вълна от здрав разум и социалистите все пак погледнаха отвъд формалностите около завещанието си и излъчиха Корнелия Нинова за лидер.
След всичко изброено, този текст цели да отговори на три въпроса –
1. Каква БСП завари Корнелия Нинова?
2. Какво постигна Корнелия Нинова досега?
3. Какво не направи Корнелия Нинова, за да бъде припозната като възстановител на конституционния ред в страната?
Отговорите на тези критично важни въпроси образуват диалектическо единство и предпоставят актуалното състояние и бъдещото развитие на управленския процес в държавата, не само в БСП.
През май 2016 г.
Нинова оглави една смазана от изборни загуби партия
без идея за бъдеще. Обществената роля на социалистите беше сведена до това да бъдат сочени с пръст от Борисов като слабаците, като клоуните, които бия както и когато си поискам, които купувам за жълти стотинки централно и по места, като търсената от властта опозиция, нерядко като назначената такава. Огледалото на тази картина бяха резултатите от местните избори през есента на 2015 г.
Жалкото парламентарно представителство (39 мандата) закономерно деградира до изтриването на БСП от картата на местната власт в държавата. От 28 областни града социалистите се бориха за кмет само в Ловеч. В останалите бяха бити с две към едно, три към едно и четири към едно. И никакви изборни измами и вездесъщата машина на Цветанов не трябваше да послужат за оправдание на негодните да представляват съгражданите си. По ирония на нелепото разбиране за вътрешнопартийна демокрация точно същите формираха половината от състава на актуалния Национален съвет, който излъчи Нинова за лидер. Премазаният Георги Гергов, завършил пети след екзотиките Каназирева и Димитров, на триста процента след Славчо Атанасов и на шестстотин след Мамин Ваньо, логично се оказа господин Никой в Пловдив. Но се превърна в решаващ фактор при селските схемички вътре в БСП – ще пуснем напред Корнелия, за да ни хващат копчетата от дистанционното по-лесно от „Санкт Петербург“.
Такава партия оглави г-жа Нинова – без местни структури, в тотална изолация и деморализация, с едно силно крило, което единствено може да изобрети час по-скоро БСП да стане неофициална наложница на Борисов с потенциал за официална.
Сметките на пораженците, нагаждачите и интригантите излязоха криви. Корнелия Нинова не само се измъкна от задушаващия им хват, но сътвори чудеса за две години и половина. Да, точно така – чудеса, с оглед на изходната позиция. Какво постигна лидерът на БСП? Накратко, пребори се за достоен президент на всички български граждани, загърбвайки амортизираните безнадеждно вътрешнопартийни опции, вдигна парламентарния резултат на партията до нивата от 2005 г. и открехна вратата към кадрово обновление чрез налагане на млади надежди, но я притвори чрез мандатност за старите безнадеждности.
Изброяването на фактите не разкрива отговора на въпроса как го направи г-жа Нинова. А той е повече от важен.
Първо и най-важно, нито за миг не се отклони от
категоричната опозиционна линия като първостепенна, национална кауза
Второ, прозря, че вътрешнопартийният потенциал на БСП в актуалното й състояние е близък до нулата. Разви някои положителни тези на Сергей Станишев, отстранявайки вътрешните им противоречия и превръщайки ги в успешни политически резултати. Реализира ги по смисъл, а в персонален план наобратно. Вместо да издига за президент зависим експерт с характеристики на последователен предател като Калфин и на пожар да го подпира с вездесъщия Ламбо, Нинова избра независим генерал, с потенциал за обединител на нацията. Превърна президентската битка в битка на България срещу мафията и разпада и успя. Румен Радев върна авторитета на президентската институция, разви се като политик и днес е един от гарантите срещу окончателния разпад на демокрацията в България. Конструктивният диалог между президента и Нинова се превърна в ключов за бъдещето на страната и ролята на втората не може да бъде отречена със смислени аргументи.
Последните парламентарни избори бяха несъмнен успех за БСП, от една страна, а от друга, за пореден път повдигнаха неприятните въпроси за адекватната оценка на електоралните нагласи на българите. Те си висят със страшна сила от избирането на Нинова до днес и ще продължат до пълния й успех или до жадувания от мнозина неин провал. Става дума за миналото на БСП, разбира се. Антифашизмът, българо-съветската дружба и мъдрото ръководство на другаря Тодор Живков са маргинални теми през 2018 г. Тезата, че сплотяват твърдото ядро е отживелица и носи само и единствено негативи на БСП многопосочно и многократно проверено.
Първо, твърдият електорат не решава избори, второ, така се отблъсква неутралният избирател, трето, много важно, гори мостовете към дясно ориентираните потенциални избиратели на БСП. Задачата е да бъде свален Борисов и всичко, което я препятства, е вредно. Редно е да се отбележи, че тези препъникъмъни за БСП не са намерили място във „Визия за България“ и Нинова, и екипът трябва да бъдат поздравени.
Логиката принуждава, след всичко казано дотук, да се върнем към днешния ден. Какво пречи Корнелия Нинова да бъде припозната като бъдещ министър-председател? Какво не достига трети пореден вот на недоверие да дрънчи на кухо? Какво допринася за загубата на печелившата инерция и пускането по губеща такава? Какво всъщност стои зад вътрешнопартийните атаки срещу Нинова, прикрити под фалшиви идеологически критики, под цинична загриженост за медийния образ на социалистите?
Има ли изход?
По всякакъв начин, чрез всякакви средства, последователно, кога язвително, кога напоително се натяква, че БСП не е готова да управлява. Изтъкват се различни аргументи, но само един е меродавен. И той е, че социалистите не са готови за избори. Преди години Ахмед Доган отбеляза, че ако нямаш няколкостотин души, които да работят във всеки избирателен район преди избори, по време на избори и след избори, къде си тръгнал да управляваш. Само Цветан Цветанов го чу.
БСП е бламирана от самата себе си и пред Корнелия Нинова стоят тежки решения, ако не иска да бъде смазана и изплюта от враговете си. Трябва да отговори на жестоки въпроси, без значение дали е виновна. Щом е лидер, значи е виновна, това са неумолимите правила на играта.
Ако утре Борисов хвърли оставката, Нинова какви избори ще прави в Пловдив-област, например? Ще ходи да агитира с Гергов подръка ли? За коалиция с ГЕРБ. Някои посветени изборджии настояват, че тъкмо това е един от избирателните райони, даващи умалена картина на националния план. Придворните ще гракнат, че имало устав, въведена била мандатност, а колко бил обновен парламентарният състав.
Какви избори ще прави в избирателните райони, където БСП са трети, четвърти, пети, обаче негодните да бъдат дори втори са в Националния съвет?
Само през телевизора няма да как да стане. Нинова печели десет гласа през телевизора и двадесет гласа през срещите покрай „Визия за България“, негодните да бъдат дори втори по места, отиват да пият кафе на площада на другия ден и резултатът пак е нула на нула.
Каква периферия ще привлича Нинова, когато привлечените решат да отидат на среща за „Визия за България“, харесат групата от София, но като решат да отидат втори път, „софиянци“ ги няма, а на вратата са се запънали негодните да бъдат дори втори.
Докато Корнелия Нинова не се справи с вредните електорално в собствената си партия, няма как да претендира за властта. И това го знаят и малките деца.
Напускането на Народното събрание отдавна трябваше да бъде последвано от извънреден Конгрес, промяна на Устава и нов Национален съвет. Трудно е, тежко е, но няма друг начин, защото
залогът е България, не само БСП
Корнелия Нинова го разбира прекрасно и няма време за губене.
Когато хората видят, че промяната, за която кандидатства БСП, първо е извършена в самата БСП, тогава ще тръгнат истински след Нинова. Няма да се разцепи партията. Няма страшно. За щастие всички, които гласно или подмолно скачат срещу лидера, са обединени от една обща характеристика – не носят никаква електорална тежест на партията. Или са отдавна амортизирани, или никога дори не са подлежали на амортизация.
Извънредната ситуация налага извънредни решения. И изпълнението им. Другият път е само назад и надолу. / duma.bg
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
