Кремъл и Червения площад, Москва (1990)

Ако има обект на ЮНЕСКО, който не се нуждае от представяне, то това е именно този. Най-известното място в Русия не разочарова с величествените си порти, извисяващите се куполи, орнаменти и легендарната часовникова кула. Центърът на руската мощ от XIII в., преди основаването на Санкт Петербург през ранните 1700-те, Кремъл е бил огромен религиозен център и резиденция на руския княз.

Повечето сгради са построени от група чуждестранни и местни архитекти от XIV до XVII век и са направени с идеята да бъдат впечатляващи, каквито остават и до днес. Този обект е изпълнен с архитектурни, исторически и религиозни чудеса, които не могат да бъдат обиколени за един ден, въпреки че много хора опитват.

Храм „Василий Блажени“, който е основна забележителност на Червения площад, е вероятно един от най-разпознаваемите символи на Русия с приличащите на лукови глави куполи; те са направени с идеята да приличат на големи огньове. За времето си това е била най-високата сграда в Москва, чието построяване е било наредено от Иван Грозни в средата на 1500-те години в чест на военната победа над Астрахан и Казан.

Червеният площад разделя сградите на Кремъл от останалата част на града. Смята се, че всички основни пътни артерии в Москва тръгват от централния площад.

Снимка: Alamy/Legion-Media

Църквата „Благовещение“ е построена в края на XV век и е била предназначена за личен параклис за царя. Тя е построена от руски екип от архитекти и затова стилово се различава от другите две големи църкви в Кремъл, които са били проектирани от италианци. Тя е с бяла варовикова фасада и девет златни куполи. Катедралата „Успение Богородично“, осветена през 1479 г., е мястото, където са се извършвали коронациите на руски царе от 1547 до 1896 година.

Много от най-големите религиозни лидери на Православната църква са погребани тук. Катедралата „Архангел Михаил“ е завършена през 1508 г. и е била място за провеждане на победни тържества и гробница за царе и велики князе до Петър Велики.

Сред многобройните други исторически паметници тук се намира и камбанарията „Иван Велики“, която се смята за самия център на Москва; Голямият дворец Кремъл, в който се включват и църквата „Рождество Богородично“ и дворецът Терем.

Архитектурната асамблея на манастира „Света Троица“ в Сергиев Посад (1993)

Намиращ се на около 70 км североизточно от Москва по пътя към Ярославъл, Сергиев Посад е в класацията на ЮНЕСКО за пример за работещ манастир. Главната църква тук, катедралата „Успение Богородично“, е мястото, където са положени мощите на Борис Годунов, чиято смърт през 1605 г. довежда до смутни времена, период на голям национален хаос. Тук също се намира „Света Троица“, може би най-известната икона на Андрей Рубльов, знаков иконописец за цялата православна вяра.

Първоначално основан през 1330-те, сегашните структури на манастира били построени от XV до XVIII век и съдържат много военни характеристики, типични за периода, в който той е бил построен. Сергиев Посад става неразделна част от регионалната система за отбрана на Москва с допълнителни укрепления, които са поставени в средата на 1500-те години.

Църквата „Възнесение”, Коломенское (1994)

Снимка: Alamy/Legion-Media

Църквата е построена на царски имот близо до Москва през 1532 г. (днес се намира в границите на Москва), за да се отбележи раждането на княза, който след време ще бъде известен като Иван Грозни. Тя може да не привлече вниманието на случайния посетител днес, но е била революционна за времето си: това е първият палатков покрив на църковна структура от камък, построен в Русия, който е имал огромно влияние върху православната архитектура след това и се е превърнал в нещо като национален стил.

Тази църква, с нейния един купол, представлява огромно отклонение от типичния църковен стил, който е бил с пет купола на четири стълба. Стените са с дебелина няколко метра, но високите тавани дават на катедралата въздух и простор.

Новодевически манастир (2004)

Снимка: Alamy/Legion-Media

Построен в стил московски барок през XVI и XVII век в югозападната част на Москва, той е бил стратегически позициониран като помощник в отбраната на Москва от чужди нашествия. Манастирът е основан през 1520-те години от Великия херцог Василий III, за да отпразнува завръщането на Смоленск към Русия. Интериорът на манастира е прочут с богато украсени стенописи, считани за едни от най-добрите в града. Има много църкви тук, въпреки че пет-куполната катедрала в Смоленск, построена през 1524-1525 г., е най-известната. Нейната 72-метрова камбанария е била най-високата сграда през XVIII век в Москва.

Манастирът е играл роля в няколко от големите произведения на Лев Толстой и също е овековечен с голямото Наполеоново нашествие по време на войната от 1812 г.: той се е опитал, но не е успял да взриви метоха. До 1917 г. помещенията там също са служили като алтернативна царска резиденция и са били използвани от жените от царското семейство; много от техните близки са погребани в гробището. Днес в гробището са погребани редица известни личности от руската история, включително Антон Чехов, Любов Орлова, Сергей Айзенщайн, Никита Хрушчов, Зоя Космодемянская, Михаил Булгаков, Юрий Никулин и Борис Елцин.

Източник: bg.rbth.com/