Таско Ерменков: БСП трябва да се вслуша в гласът на хората
Таско Ерменков е роден през 1955 г. в София. През 1981 г. завършва международни икономически отношения в Московския институт за международни отношения. Специализира инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти в Института за публично-частно партньорство във Вашингтон. От 1999 г. работи в МТСП като координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка. От 1995 до 1997 г. е директор на Звеното за управление на проекта „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата“ по линия на Световната банка.
От 1984 до 1990 г. е работил в Министерството на външната търговия, включително като вицеконсул в Берлин. През 2003 г. е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност.
Народен представител е в 42-рото и 43-тото НС.
Владее отлично английски, немски и руски език.
– Г-н Ерменков, получихте номинации за председател на БСП. Какво ви провокира и мотивира да се включите в надпреварата?
– Държа дебело да подчертая и да споделя честно, че не съм се самопредлагал никъде. Мотивираха ме мои другари и организации, които ме номинираха за председател на НС на БСП и уважавайки тяхното мнение и доверие, реших да се включа в борбата. Ако това не се беше случило, нямах желание и амбиция да участвам в надпреварата за лидерския пост. Няколко пъти съм го казвал, че на 61 години тепърва да се доказвам лидер ли съм или не, мога или не мога, е твърде късно. Доверието на социалистите, тяхната вяра в мен и това, че те ме виждат като свой председател, беше движещата сила в моето решение. Реших да разкажа моите идеи за бъдещето на БСП чрез интервю, защото смятам, че е важно да отговоря на въпросите, които интересуват хората, отколкото да споделям мнения, които мен ме вълнуват.
– Какви качества трябва да притежава лидерът на левицата, според вас?
– По принцип един лидер трябва да притежава качества на решителност във вземането на решенията и тяхното отстояване. Той трябва да има визия за това, къде и какво иска да постигне партията, която той ръководи. Защото без визия обикновено нещата опират до лутане, а без решителност резултати почти няма. Нужна е и смелост, защото понякога се налага да се вземат непопулярни решения, съобразени с вижданията си за развитието на партията.
– Защо предстоящият конгрес е толкова важен за БСП?
– Конгресът по-скоро трябва да бъде визионерски. Това е форум, който в крайна сметка трябва да ни определи каква партия сме и за какво се борим. Ние досега все пишем документи. Програмата ни на демократическия социализъм, искам дебело да подчертая, не социалдемократическа програма, а е програма на демократическия социализъм, защото разликата между двете е огромна. Няма да влизам в идеологически обяснения, който го интересува, да погледне приложенията към Манифеста на Комунистическата партия на Маркс, където са дадени определенията какво е социалдемокрация и какво е демократически социализъм.Това, което хората очакват от конгреса, освен документите, които така добре пишем, е да има и действия. Ние, идвайки на власт, по-скоро гримираме строя, който е сега, даваме му малко по-социален облик – малко повече пенсия, малко повече социални помощи, малко повече минимални заплати, но в никакъв случай не бъркаме в основата, в базата на този строй. Не предлагаме алтернативния, социалистическия строй, а разликата между двата е в отношението към собствеността. И докато се опитваме да гримираме сегашния строй с малко повече социална политика, единственото нещо, което постигаме, е, че хората продължават да си казват: „Пременил се Илия, погледнал се, пак в тия.“ Гримът пада и остава пак озъбената физиономия на този строй, който е антинароден, античовешки, антисоциален. Затова БСП трябва да заложи в документите си, но най-вече в действията си, социалистическия принцип на управление на икономиката на държавата и на функционирането й – социална икономика, която се развива в интерес на обществото, а не в интерес на 10 олигарха, които изсмукват всичко и не си правят труда да подобрят жизненото равнище на хората и социалния им статут. Икономика, която е насочена към създаване на работни места, но не само в сегмента на непрофесионалния труд, а работни места, свързани с високотехнологичните отрасли на индустрията, селското стопанство, което да се базира на коопериране по начин, по който да стимулира малките и средните стопанства, за да може те да бъдат основата и гръбнака на това селско стопанство. В това число с по-голямо внимание върху растениевъдството като поддържащо нормалния зърнен баланс на държавата, в зеленчукопроизводство, в овощарството. Това са отрасли, с които България е била известна и с които се е развивала. Към това, като прибавим, че държавата трябва да се върне в образованието и в здравеопазването. Видяхме, че болниците не могат да функционират като търговски дружества. Нека да си станат държавни и държавата да осъществява конституционното си задължение за безплатно здравеопазване. Не откривам велосипеда, а искам наистина да се върнем към корените си. Когато казвам това, често ме иронизират – към кои, към тесните социалисти или към широките социалисти. Към корените на демократичния социализъм, който ние въведохме като наша основа през 1990 г., казвам аз. Ние пропуснахме наистина да си изясним разликата между социалдемокрация и демократически социализъм. Ако тогава го бяхме поставили това като основа, днес нямаше да ги има броженията вляво. Всеки щеше да си намери партията, като започнеш от Александър Паунов наляво и стигнеш до Нихризов в социалдемокрацията надясно. Но ние щяхме да сме партия, която вече знае за какво се борим и накъде вървим.
– Какво е вашето отношение към коалирането с останалите, т.нар. леви партии?
– Както казват някои другари, да се прегърнем и да се целунем, така ли? Да, има и такива гласове. Между политически субекти с различни практики и различно поведение, в т.ч. по отношение на управлението, няма как да има прегръдки и целувки. Не мога да си представя, че ще се прегръщам с партии, които са във властта в момента и които държат да бъдат в нея на всяка цена, и с чиито гласове минават голяма част от законите, които нямат нищо общо със социалната политика, да не говорим за лява. Или с партии, чиито представители ходят на конгреси и биват бурно аплодирани от най-десните партии като ДСБ. Но ако ние направим принципни коалиции на базата на идеология, на практики, за които говорих, в т.ч. по отношение на икономиката, на селското стопанство, на повече държава в надстройката, няма нищо лошо да търсим това обединение. Но обединение на хората съидейници, а не съвластни. Измислил съм нова дума за тях – властофилия, която като всяка филия е болест, а не искам БСП да страда от тази болест.
– А какви са очакванията ви от конгреса в организационно-идеен план?
– Като махнем жълтичките вълнички, които от време на време се разплискват, някои лични нападки и обиди и не дотам етични изказвания, смятам, че е полезно поне от гледна точка да се случи идейното изчистване в БСП. Далеч не искам да бъда привърженик на идеята, че партията трябва да се разпростира от най-ляво до най-дясното в центъра от лявата страна. Всяка формация има и трябва да има своя последователна политика по отношение към собствеността, към селското стопанство, към икономиката, към държавността. Всъщност всичко трябва да възстанови държавността. Защото в момента има абсолютен разпад на държавност. И когато ние си определим нашия път и нашата посока, всеки, който върви с нас по нашия път и в нашата посока, е добре дошъл. Ако не му харесва, има пътища, коловози, пътеки, стълбички нагоре, надолу, най-различни. Да бъде така добър да си ходи по тях, а не да ни се пречка в краката и да ни спъва в движението напред, защото в крайна сметка БСП е голяма партия и случайно можем да го настъпим, пък не сме толкова жестоки.
– Какво е вашето отношение към делението на млади и на стари в партията? Това трябва ли да бъде въобще тема на коментари?
– На млади и стари, на мъже и жени, когато става въпрос за партии, когато става въпрос за идейност, когато става въпрос за кадърност, според мен е едно изкуствено разделяне. Това не бива да се случва в нашата партия. Важното е кой за каква работа става. Не всички стари са достатъчно всеотдайни в работата си, за да кажем, че те са тези, които ще вършат работа, но не и всички млади са толкова чисти в помислите, колкото ги виждаме, за да кажем, ето, тази чистота ще дойде да ни смени. А пък вие като жена предполагам сигурно сте обидена, когато говорим за женски квоти. Това означава, че ние, да, предварително казваме жените са некадърни сами да се борят, дайте да им определим една бройка и да си седят там, в кошарката. Обидно е и това не трябва да го има в партията. Да, може да има младежки квоти по отношение на първични организации, но там те трябва да бъдат не толкова като процент, колкото като гарантиране, че младият човек ще има интересна работа като партиен ръководител. Ние сме 125-годишна партия. Един от проблемите според мен е запушването на информационните канали между случващото се в НС, в ПГ и хората, които са по места. Алегорията ми е, че както при всеки възрастен човек се появява атеросклероза, запушване на кръвоносните съдове, така нашите информационни съдове са запушени и основната задача, за да отговоря на въпроса какво очаквам организационно от конгреса, е предприемане на мерки, с които те да се отпушат. Да се знае, да има ред, по който това, което се случва в София, в НС, в ПГ, да стига и до най-най-отдалеченото място и до най-най-изолирания наш симпатизант, да не говоря, че за членовете е задължително. В същото време всяко вълнение, всеки проблем, който този човек изпитва, да може да стига до София, за да знаем какво се случва. Защото в последно време заради запушването на тези информационни канали сме се превърнали в София на всезнайковци. Ние казваме на хората какво искат, а не ги питаме какво искат, и да правим това, което те искат. Изключително важно е в организационно отношение да чуеш за какво са те избрали и дали отговаряш за това, за което те са те избрали, и ако не отговаряш, да се поправиш, за да може хората, които са ти гласували доверие, да не се разочароват. Защото това разочарование в крайна сметка е и причината за днешните резултати, които имаме.
Източник: duma.bg/