Управляващите протакат, за да опоскат 2 милиарда
Искаме да направим една по-справедлива система на данъчно облагане, а не да ударим едни за сметка на други.Силно се притеснявам, че едно следващо правителство ще изпадне в риска да се разплаща за грешките и некадърността на това правителство.
Г-н Ерменков, БСП се отказа да внася предложения за промяна на данъчната система в бюджета за догодина. Но не сте се отказали да отмените плоския данък и да въведете прогресивна система за облагане? Защо толкова държите на това?
– В Конституцията на Република България пише, че тя е социална държава, солидарна. А каква социалност и солидарност има в плоския данък? Солидарният данък е прогресивното подоходно облагане, където според величината на доходите растат и данъците. Тук не става дума за корпоративното облагане на фирмите, а за облагането на доходите на хората. Освен това едва ли някъде в света има плосък данък без необлагаем минимум. Това значи, че каквито и пари да получаваш, върху тях плащаш 10 процента. Съгласете се, че ако вие сте на минималната работна заплата, която в момента е определена на 460 лв., и платите 46 лв. данък – това е едно значително намаляване на вашия доход. Като ви сложат и здравното осигуряване, и други осигуровки, какво ви остава, с какво живеете? Ако пък получавате 2 млн. и платите 200 000 – ще се лишите от една нова кола.
Добре, но не удряте ли точно средната класа?
– Не, напротив. Всичко зависи от скалата, по която ще се направи това прогресивно подоходно облагане. И затова трябва да се пипа много внимателно. Може би наистина трябва да влезем в един по-разширен диалог със средната класа, с работодатели, профсъюзи и всички заинтересовани лица, за да определим скалата, при която няма да удряме средната класа, а ще дадем малко въздух на най-бедните, като не им вземаме данък общ доход. И ще обложим с висок данък, ако трябва и да е „данък богатство“, тези, които са с най-големи доходи. Разбира се, това трябва да се случи така, че да няма ощетяване и на държавния бюджет. Но като казвам това, не бива да гледаме на бюджета само от гледна точка на това колко влизат от данък общ доход. Защото при увеличаване на доходите на хората ще се увеличи потреблението, а оттук нататък ще се увеличат приходите в бюджета от акцизи, данък печалби и т. н.
И все пак няма ли да натоварите най-активното, работещото поколение, което хем отглежда деца, хем помага на възрастните си родители, а вие ще му вземете по-голям данък общ доход?
– Аз съм направил, така за себе си, една примерна схема, за да видя какво ще е влиянието й върху бюджета на държавата. При нея доходите до четири минимални заплати всъщност плащат данък, който е по-нисък или равен на този, който е в момента. Става въпрос за доходи до 1940 лева. Питам ви: вие как мислите, колко хора в България получават пари над тази сума? Значи хората с доход до 2000 лв. плащат същия или по-нисък данък общ доход. Направил съм схемата с 2,4, 6 и 8 минимални заплати. Следващата категория е още две минимални заплати отгоре, т.е тези, които получават шест минимални заплати, ще плащат 5% повече ДОД. Тези, които получават нагоре, над осем минимални заплати, ще плащат десетина процента повече от това, което плащат в момента. Пак казвам: въпросът не е в това да ударим някого, да смачкаме някого или да унищожим стопанска инициатива. Става въпрос за създаване на една скала, при която да можем да покажем солидарност с най-бедните. Да направим една по-справедлива система на данъчно облагане, а не да ударим едни за сметка на други. Е, няма как да направиш една система по-справедлива, без да си настъпил интересите на някои от тези, които ползват привилегиите на сегашната система. Затова нашата ориентация ще бъде към доходите, които са над средните, над средната класа.
Добре. А ще строим ли в крайна сметка АЕЦ „Белене“, след като се разбра, че има интерес от китайски инвеститор?
– Моето лично мнение е, че в ситуацията, в която се намираме – инвестирани пари в площадка, някъде около милиард и половина лева, и още толкова платени за реактори, които са готови – ние не би трябвало да търсим друг вариант за реализиране на тези инвестиции освен реализирането на проекта. Друг е въпросът по каква схема ще стане това. Дали проектът ще бъде реализиран със сто процента частна инициатива, което според мен в рамките на една ядрена централа е недопустимо, като се имат предвид и мерките за безопасност, и осъществяването на контрола върху дейността й и т. н.
Регулаторният орган на Агенцията за ядрено регулиране би могъл да дава разрешение, но не може да участва в оперативното управление на една такава централа, поради което смятам, че държавата трябва да запази някаква собственост. Живот и здраве, ако икономиката на България дръпне, нищо чудно и сами да можем да си я направим, но това е едно далечно бъдеще, което няма как да го чакаме.
При всички положения опитът за продажба на тези реактори ще доведе първо до това – да се продадат на цена, много по-ниска от тази, която сме платили за тях. Тоест ще реализираме загуба. Второ, няма къде да ги продадем чак толкова лесно, това не е автомобил втора употреба. Трето, с площадката няма какво да направим. Затова смятам, че правителството (макар и в оставка) трябва да предприеме всички възможни мерки този проект да бъде реализиран. Разбира се, при защита на националния икономически интерес и на националната сигурност.
Но задължително с чуждестранен инвеститор, защото нашата държава няма пари?
– Да, инвеститор трябва да се намери, с наше съучастие. Перспективите за развитието на енергетиката в България не са никак розови, ако нямаме базови мощности. Въглищните централи си отиват. По две причини: първо, в изпълнение на споразумението от Париж, свързано с екологията, драстично ще нараснат цените на емисиите, които те трябва да купуват, и това ще се отрази върху цената на електричеството. Второто, което трябва да се има предвид, е, че тези централи в голяма степен са амортизирани и ще излязат от строя просто защото не могат да бъдат повече технологично използвани. И вариантът, в който можем да търсим базова мощност, е ядрената централа. По-коефициент на замърсяемост тя се намира на предпоследно място отзад напред, т.е. с най-малко замърсяемост са водно-електрическите централи. Атомните централи са на следващото – предпоследно място, от гледна точка на екология и на базова мощност. Нещо повече. Ако сте забелязали, в света няма актове на насилие, войни и други такива действия там, където има ядрени централи. И където минават газопроводи и тръбопроводи, също няма войни…
Отличници ли сме в усвояването на евросредствата, както твърдят премиерът и министрите му?
– Отличници сме по пропагандата. Смятам, че много пара отиде в свирката за това как добре употребяваме фондовете. И за съжаление следващото правителство ще обере изгнилите плодове на тази популистка кампания, че усвояваме много добре парите. Има доста пропуски, доста нарушения, за които се пише и говори в медиите, за които и ние сме предупреждавали. Силно се притеснявам, че едно следващо правителство ще изпадне в риска да се разплаща за грешките и некадърността на това правителство.
А спада ли безработицата, както също се твърди?
– Сигурно спада, но не защото се разкриват повече работни места. А защото намалява населението в България. Да, имаме някакъв икономически ръст, който статистиката отчита. Но попитайте обикновения човек на улицата дали го усеща – и ще получите истинския отговор за състоянието на държавата. Ние намаляваме като население и заради демографската криза, т.е. като раждаемост и по чисто миграционни причини.
Защо в такава ситуация Вашата партия иска да дойде на власт? За да изхарчите 13-те милиарда от фискалния резерв ли, както ви обвинява Бойко Борисов?
– Нашата партия не иска да идва на власт самоцелно. Нашата партия ще дойде на власт, ако народът я избере. Едва ли народът ще ни избере, за да изхарчим 13 млрд. фискален резерв. И едва ли е голямо удоволствие да дойдеш на власт при 18 млрд. вече натрупани дългове. Ако някой иска да се държи за властта, в момента това са управляващите, които правят всичко възможно да протакат разпускането на това правителство, за да могат да усвоят едни 2 млрд., които са още неусвоени. Виждате, че всеки ден в медиите излизат съобщения къде са хвърлени няколко милиона за реклама, къде 11 милиона за поръчки – ей така, в последния момент, без да се знае за какво са точно. Тоест, ако някой сега се стреми да открадне пари, това не сме ние, а са тези, които в момента са на власт и правят всичко възможно да опоскат тези 2 милиарда. Ние искаме да дойдем на власт именно за да стабилизираме финансовата система, да въведем ред в държавата. Всъщност да върнем държавата, защото виждате, че такава няма. И не искам тук да спекулирам политически с Хитрино, с бежанци и т. н. Но хората сами живеят с чувството, че няма държава, няма справедливост, няма възмездие, нещата се случват само в полза на богатите, а бедният е длъжен да заплаща сметката на всички.
Е, стигнахме и до болезнения въпрос за ниските и доходи на българите. Дори синдикатите започнаха една кампания „Сто лева отгоре“. Как може да се вдигнат доходите на хората у нас?
– Проблемът с доходите е пак проблем на държавата. Тоест до каква степен държавата осъществява контрол върху работодателите и върху дисциплината на работниците, разбира се. Създаваме ли условия за по-добра производителност на труда? Къде са нашите усилия за развитие на икономиката – в ресурсно неефективни производства ли са, или ще правим модерна икономика, с висока добавена стойност, която позволява да има и по-високи доходи. Всичко това, което е свързано с доходите на хората, е резултат на лошата икономическа политика, която се води досега. Икономическа политика, която е насочена само в защита на интересите на големите монополи – електроразпределителни дружества, търговски вериги, банки. Концесии, които никой не иска на преразгледа. И накрая сметката я плащат хората. Няма как да говорим за високи доходи, когато самата държава не е застанала в ролята си не само на регулатор на пазара, но и като активен участник в икономиката, която да бъде един еталон за това какви пари могат да бъдат получавани в съответните отрасли. Когато общественият ресурс не се ползва за обществено благо, а за пълнене на личните сметки, няма как да бъдем най-богатата държава, но може да имаме най-богатите хора.
Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Икономист по образование. Бил е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по енергийна ефективност. Депутат от БСП в 42-рото и 43-ото Народно събрание. Член е на парламентарната Комисия по енергетика. Участвал е в работата и на три анкетни комисии, свързани с развитието на енергетиката ни, за проекта „Белене“ и за концесията за добив на въглища в Бобов дол. Владее английски, немски и руски език.
Източник: banker.bg/
