Независимо, че през март 2016 г. Владимир Путин заяви, че операцията в Сирия, започнала през септември 2015 г., „като цяло е изпълнена“ и разпореди да бъдат изведени част от военните групировки, де факто Русия продължи да участва в сирийския конфликт. Подкрепата на руската войска позволи на Башар Асад да върне контрола на правителството върху част от територията на страната – в частност да отвоюва от „Ислямска държава“ (ИД) древната Палмира.

Едновременно съвместно със САЩ и други западни страни Русия направи многократни опити да помири Асад и опозицията. На 27 февруари, с посредничеството на Москва и Вашингтон, бе обявено примирие, което просъществува няколко месеца – до провала през юли, когато се разгоряха яростни боеве за Алепо. Москва и Вашингтон се опитаха да съживят мирния процес, но преговорите се провалиха. Това доведе до рязко изостряне на отношенията между Русия и САЩ през септември-октомври и поток от взаимни обвинения заради провала на мирния процес.

2. Примирието с Турция

След като турският президент Реджеп Ердоган на 28 юни се извини на Владимир Путин за сваления през ноември 2015 г. самолет, отношенията между двете държави, които се влошиха рязко след инцидента, се обърнаха на 180 градуса. Русия възобнови чартърните полети до Турция, премахна част от наложените след инцидента икономически санкции. В Турция се завърнаха руските туристи, а през октомври страните подписаха дългоочакваното споразумение за строителството на газопровода „Турски поток“.

Рязко се промени и риториката на политиците. Владимир Путин, който през 2015 г. определи инцидента със самолета като „удар в гърба от съучастници на терористите“, през август нарече Турция приятелска страна, с която Русия има „уникални отношения на сътрудничество и взаимодействие“. През миналата година Путин се срещна с Ердоган три пъти, а според говорителя му между двамата лидери отново е налице атмосфера на взаимно доверие.

3. Допинговият скандал

По-малко от месец преди началото на Олимпиадата в Рио де Жанейро, на 18 юли, комисия към Световната антидопингова агенция (WADA) публикува доклад за допинг в руския спорт, основан включително на показания от бившия спортен чиновник Григорий Родченков. Според документа руският спорт бил буквално пропит с допинг: Руската антидопингова агенция си сътрудничила с Министерството на спорта и специалните служби (ФСБ), за да укриват положителни допинг-проби. Според WADA допинг използвали и руските спортисти на олимпийските игри в Лондон и Сочи.

Руските власти отричат да имат нещо общо с допинговия скандал. Въпреки това Международният олимпийски комитет възприе доклада много сериозно; можеше Русия да бъде изцяло отстранена от Олимпиадата. В крайна сметка обаче руснаците заминаха за Рио, макар и не в пълен състав: достъпът до игрите бе отнет напълно на всички спортисти, имали проблеми с допинга в миналото, включително на руския отбор по лека атлетика. Разследването на WADA продължава.

4. Триумфът на „Единна Русия“ на изборите за Държавна дума

Победата на управляващата партия „Единна Русия“ (ЕР) на парламентарните избори не може да се нарече изненада: свързаната с Владимир Путин партия е печелила всички избори, на които е участвала до момента. На 18 септември ЕР отбеляза рекорд, като спечели 343 от общо 450-те места в парламента. Така тя се сдоби с конституционно мнозинство и възможността на практика самостоятелно да приема закони.

За разлика от предходните избори (2011 г.), победата на ЕР не предизвика масови протести – може би защото властта се постара да проведе изборите чисто, без фалшификации и без нарушения. Имаше случаи на нарушения, но те бяха значително по-малко на брой, отколкото през 2011 година.

В същото време тазгодишните избори за Държавна дума бяха първите, на които гласува по-малко от половината население: избирателната активност бе 47,88%. Шефът на ЦИК смята, че прозрачността на изборите е била спазена, но доверието на руснаците към изборите все още не се е възвърнало напълно.

5. Победата на „проруски“ кандидат в САЩ

Изборите за президент в САЩ в Русия бяха следени едва ли не с по-голям интерес, отколкото парламентарните избори в страната, – още повече, че темата за Русия многократно изплува в речите на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън. Бившият държавен секретар поддържаше остра позиция по отношение на Москва, като твърдеше, че „ще окаже натиск“ върху Русия в Сирия.

Тръмп бе на абсолютно противоположна позиция – той говореше, че САЩ трябва да си сътрудничат с Русия, и че уважава Путин като силен лидер. На 8 ноември спечели Тръмп, което даде повод да се заговори за възможна промяна на парадигмата в руско-американските отношения – между другото, експертите са съгласни, че да се предрича каквото и да било все още е рано.

Клинтън и нейното обкръжение многократно обвиняваха Русия, че се опитва да повлияе на изборите: като прониква нерегламентирано в сървърите на партията (кореспонденцията на помощниците на Клинтън попадна в Wikileaks) и подкрепя Тръмп директно. Руските политици напълно отричат каквато и да било намеса в американските избори.
Източник: bg.rbth.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!