Ще говоря за Светците и Покровителите ни! Къде са толкова други славни някога племена и народи? Потънали в лета! А България пребъдва!

Векове преди Джото, преди Св. Франциск от Асизи, векове още ще минат, докато се родят Микеланджело, Леонардо и Рафаело, Шекспир и Гьоте.  Франсоа Вион и Юго. Толстой и Томас Джеферсън.

Когато Лондон и Париж са заспали провинциални градчета! Когато съвременният свят, нашият свят, дори не е предчувствие. Дълбоко в кладенеца, към сиянието, което ни осветява и не намалява! Защото нашите Светци и Покровители са от първите. Тяхното слово е нашето начало. Заради тях сме още тук и ще бъдем!

Утре ще е най-хубавият ден на година. Ще пратим децата си с цветя на площадите, за да честваме най-близкият до душите ни, най-неповторимият ни празник – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, Денят на Светите братя Кирил и Методий.

Преди близо 12 века след смъртта на учителя си Климент Охридски написва: Обжалвам златозарните ти очи

Чрез които се премахна неразумната слепота

И възсия благоразумната светлина

Обжалвам пречистите ти ръце

Чрез които се изля върху моя народ

Благоразумен облак

Който напои с боготечна роса

Изгорелите от греховната суша наши сърца.

Вчера разговарях с академик Васил Гюзелев. Каза ми, че бачо Кольо, професорът-историк Николай Генчев, споделил, че България може и да я няма, да изчезне в следващите години. Академик Гюзелев нарече българската аристокрация, каквото и да значи това, късогледа. Обвини я, че тя не се грижи и не пази своя народ.

Но има нещо, каза той, което не може да се унищожи, нещо тлеещо, което няма да загасне, което отново може да се разпали, нещо, което ще остане. Нарече то Творящия Дух на България.

Когато му споменах за академик Лихачов, когото снимахме с режисьора Здравко Драгнев три дни през лятото на 89-та година, и той ни говореше, че ние българите не винаги сме имали държава-външна, но винаги сме имали държава-вътрешна, държава на духа. Гюзелев каза, че това Лихачов го е взел от един Разумник – указ от 13 век, където буквално пише следното:

„Знайте и това. На света има трима царе, както и е Света Троица на небето…Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, трето царства и алеманското. С гръцкото царство е Отец, с алеманското е Синът. С българското царство е Светият дух“.

Кирил, който е роден през 826 г. в Солун, вероятно е най-умният човек на планетата по това време. В Константинопол, само за три месеца, усвоява граматиката, след което изучава Омир, Тукидид, геометрията, а при Лъв и Фотий – диалектиката и всички философски науки, риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. Завършва Магнаурската школа и е библиотекар на Патриаршията в църквата „Св. София“. Напомня ми Ибн Халдун, великият арабски мислител. Като него Кирил отива на мисия при сарацините в Багдад, участва в дискусии, уединява се в безмълвие в манастира на планината Олимп в Мала Азия, където вече се е бил оттеглил неговият брат. А Методий преди това е управлявал славянско княжество, бил е учител и пръв епископ на славяните.

Когато разбират мисията, за която са създадени братята, се уединяват за няколко години и разговарят само с книгите в манастира Полихрон. Тяхното епохално дело е българската азбука, глаголица. Тази графическа система е първото фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на племената в българската група. В основата на Кирилометодиевия книжовен език е източнобългарският солунски диалект.

Следва Великоморавската мисия, братята остават там повече от три години и през цялото време воюват с немското духовенство, което ги хули, че проповядват на несвещен език.

Триезичната догма позволява само ти свещени езика – латински, еврейски и гръцки. Кирил оспорва блестящо:

„Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздуха? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“

В „Проглас към евангелието“ Константин пише:

Затова чуйте всички славяни

Голяма мъдрост в малка реч да кажа

Голи са без книги всичките народи

Понеже без оръжие не могат

С врага на нашите души да се сразят

Те са готови за плена на мъки вечни

А тези букви, който възприеме

Христос премъдростта изказва

И вашите души укрива

Борис Първи Михаил е водачът на дълбоката промяна, с христовата сила и кръстния знак. България на княз Борис Първи Михаил наистина била онази страна, в която славянската писменост и книжнина са можели да пуснат дълбоки корени и да дадат добри плодове.

Възможен ли е бил провал на византийската дипломация, на византийската геополитика, провал на Кирило-Методиевото дело, разгром, празно място в световната история?

Най-близко до това е битката, която Методий води с немското духовенство, когато го хулят и бият с конски бичове, когато го хвърлят в затвор за две години и половина. Константин Философ вече е умрял, завещава на брат си и на учениците си да продължат делото за разпространение на новата писменост и книжнина: „Ето, брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш монашеството, но заради него ти не оставяй учението ни.“

Папите се сменят, новият папа Стефан V се намесва решително на страната на немското духовенство. Под заплаха от проклятие, забранява литургиите и свещените служби, прогонва ученика на Методий Горазд насилствено от архиепископския престол. Климент, Наум и Ангеларий ги измъчват, оковават ги във вериги, хвърлят ги в затвор. Извеждат ги от Велеград, събличат ги голи и ги прогонват извън пределите на Великоморавия. Други продават на пазара за роби във Венеция.

Ако тази битка тогава е била загубена, ако тези хора са били убити, а те са по-малко от пръстите на едната ръка, вероятно друга щеше да е съдбата на нашата страна и на нашата нация.

Част от оцелелите ученици на Кирил и Методий се отправят към българските земи. А Цар Борис отдавна жадувал за такива мъже.

И тук започва чудото. Антон Дончев говори дори за 3 чудеса. В столицата Плиска, Борис в многобройните си разговори с Климент, Наум и Ангеларий, изгражда стратегия за една всеобхватна църковно-книжовна, просветна и организационна дейност, за създаване на училища, за обучение на църковен клир.

Само за седем години България обучава повече то 10 000 свещеника, дава в ръцете им 10 000 евангелия и те тръгват да проповядват на български език.

Борис праща Климент в Кутмичевица, където неговите ученици са най-добри по знания, биват поставени за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици.

Симеон го ръкополага за пръв епископ, проповядващ на български език. Климент опростява глаголицата и създава буквите на кирилицата. Днес той е един от седемте апостоли на България, редом с Кирил, Методий, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Езикът ни тръгва на изток и днес той е планетарно явление – няколкостотин милиона души пишат с нашите букви. Още през 1211 година българската църква благодари:

„На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица, неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието – вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тай като и те много са се потрудили за славянската книга – вечна им памет“.

Слава и безсмъртие во веки веков!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!