Столетницата очи в очи с истината
Масово БСП започнаха срещи из страната, но за да има такива трябва активност не само от страна на партията, но и от страна на членовете и симпатизантите.
С огорчение и прискърбие обаче навсякъде липсват членовете и симпатизантите тук-там феодално под строй от твърдото ядро има символично присъствие. Ние от много години говорихме, че местните феодални старчета не работят по места и на терен, но гласът ни бе заглушаван.
Пишехме писма, но те не достигаха до лидерката Корнелия Нинова. Така наречената вътрешна опозиция заедно с местните онбашии на ГЕРБ и подвластните им някак си като токсичен облак бяха обгърнали истината за малките населени места.
Сега този облак ще се разсее и истината за пагубните резултати от последните избори ще излезе наяве, надяваме се.
Празните зали на тези срещи показват отношението на хората и загубата на доверие в столетницата. Навсякъде на снимките можете да преброите празните столове на които някога седяха техните избиратели.
Видяхме смяната на поколенията по върха на БСП сега текат промени и по периферията, но смяната на едни хора с други е воля за промяна, но ако подходът и методите си останат същите ефект няма да има и трендът ще запази своята посока.
Липсата на комуникация с местните хора с регионалните медии, с хората, които работиха дълги години за промяната в страната с хората, но тези хора бяха игнорирани и тъпкани, а техните многострадални викове не бяха чути от политиците на БСП.
Днес политиците на БСП искат да кажат нещо на своите избиратели, но сега тях няма кой да ги чуе. Днес столетницата се изправя очи в очи с истината и тя пита защо се стигна до огромните загуби на електорат, но пита онези, които докараха тези загуби и анализът им пак ще е грешен.
Липсата на другарството и диалог с партията води до монолог с празните зали, а той до размисли. Размисли за симулираната загриженост, за липсата на идеология, за смяната на поколенията, а с тях и ценностите им. Размисли за лявата идея в десни времена.
Размисли за старите послания в новите времена и диалог с излъганите за прошката и покаянието и за счупеното доверие.
Някой стари другарки и другари може и да простят грешките и обидите, но счупеното доверие е все едно да счупиш ръцете някому и да помолиш за прошка.
Да, той може и да ти прости, но вече не може да те прегърне по другарски.
Столетницата днес очи в очи с истината ще трябва да си припомни, че на този свят с хора се живее, а не с власт, не с пари, не с постове и интриги. Всеки човек е важен, всеки глас, всеки порив, всеки стон и всяка съдба. Хименът прережеш ли връщане няма.
Анализът на ресурса ще докаже, че сега повече от всякога трябва хора, с които да се работи -млади с енергичност, стари с опит не разделение, а обединение трябва, но за да се получи трябва диалог, а диалог няма и залите ще го докажат.
Очи в очи с хората, а къде са хората е въпрос, които столетницата вече си задава във всяко село и във всеки град?
Може би отговорът е назад във времето там когато ние пишехме писма на които никой не отговаряше, там когато се обаждахме на политици, а те не си вдигаха телефоните, там когато алармирахме какво се случва по малките населени места, но никой не реагираше, там назад във времето!
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
