Фрапираща неспособност за разбиране на проблема с циганите в Раднево показват водещите медии, коментатори, анализатори и политици през последните три дни. Популярната и дълго лансирана теза за провокация от платени футболни агитки и партийни интереси, свързани с подклаждането на етнически конфликт, вече не само издиша, но дори се явява комична на фона на случващото се.

Основният проблем във въпросните анализи е застъпването на твърдението за етническо напрежение. Реално такова няма. България е страна, изобилстваща от малцинства от различни етноси, но напрежение между тях през последните 25 години не е имало. Дори усилената пропаганда от редица националистически формации срещу турското и помашкото малцинство в България не дадоха резултат, като сблъсък между православни българи и мюсюлмани. Сблъсъци между еврейско, арменско, македонско малцинство и българските граждани не е имало. До спречквания не се е стигнало дори с хилядите бежанци от Близкия изток, които вече се намират на българска територия.

Какво означава това? Дългонасажданият страх от етническо напрежение в България е неоправдан. Защото няма противопоставяне на етнически групи. Има гняв и съответна реакция срещу беззаконието и срещу свободията на една по-скоро икономическа група – циганската.

Когато гледат Раднево, анализаторите и коментаторите трябва да се сетят за 72-годишният дядо Динко от село Свирково, който бе убит от петима цигани със собствените си дърва за огрев.

Трябва да се сетят за десетките подобни случаи срещу безпомощни възрастни българи, бити, грабени и убивани от цигани.

Трябва да се сетят за Васил Христов, чиято глава бе сцепена от цигани в столичния квартал „Люлин“ и който сам разказа как телевизиите не са поискали да отразят нападението срещу него.

Трябва да се сетят как 8-9 годишни малолетни цигани нападнаха, пребиха и ограбиха пенсионер, отново в „Люлин“, а това дори не било първото им подобно провинение.

Трябва да се сетят за многобройните нападения над полицаи, включително с ножове, брадви и мотики само през последната година.

Трябва да се сетят за Гърмен и Катуница, където едва след окървавени протести се взеха мерки срещу циганското своеволие.

Трябва да се сетят за всички незаконни цигански гета, включително и до градове като София, Пловдив и Варна, които захранваните с огромни средства комисии за строителен надзор не съумяват да отстранят.

Трябва да се сетят за десетките и стотици милиони, отделени от българския данъкоплатец, уж за интеграция на циганското малцинство в България.

Едва когато неразбиращите проблема започнат да виждат тези оттенъци в картината на Раднево, тогава маските могат да паднат, а решение да бъде намерено.

Автор: Михаил Кръстев

Източник: nbox.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!