Тайни агенти, зловещите подземия на вътрешния затвор, тотално подслушване и масови доноси – за Комитета за държавна сигурност (КГБ) винаги са се носили много слухове. А най-известният кагебист в страната е Владимир Путин – президентът на Русия. Неговата дейност под прикритие в Дрезден и до ден днешен не дава покой на много хора: „С какво именно се е занимавал в края на 80-е години в ГДР?“. Впрочем секретно е било не само разузнаването – в съветските вестници не се е пишело нищо и за другите подразделения.

С чужди легенди

„Аз бях в управление „С“ – „нелегалното“ разузнаване. Ние работехме под чуждо име и с чужди биографии, имаше много такива хора“, разказва за „Руски дневник“ генерал-майорът от запаса на КГБ Валерий Мальовани.

Структурата на това управление никога не е била разкривана. Всеки инженер, библиотекар или брокер можеше да се окаже агент на СССР. С „легалните“ беше по-просто – те заемаха официална дипломатическа длъжност. Например първият секретар в посолството винаги бе човек на КГБ.
„През 81-а в Ангола аз се водех началник отдел в управлението за стратегически петролни бази, тоест бях на граждански договор. В същото време ние подготвяхме кадри за цветни революции“, казва Мальовани.

КГБ по нищо не се отличаваше от другите специални служби по света, твърди Александър Михайлов, който е изкарал там 15 години на оперативна работа. Единствената разлика е в това, че Комитетът бе въоръжен отряд на Комунистическата партия, „държава в държавата“, отбелязва той.

Контрольор за $300

Вътре в страната страхът от чекистите беше не по-малък: знаменитото „идеологическо“ 5-то управление бе като сянка на партията. Неговият 12-и отдел – подслушване на телефонни разговори и помещения – засенчваше всички останали.

„Той се наричаше отдел, но със щата си можеше да бъде със 100 точки пред някои от управленията“, казва историкът на съветските органи за сигурност и сътрудник в сдружение „Мемориал“ Никита Петров.

Там работеха контрольори, по правило – жени, заплатата им бе около 300 рубли (малко по-малко от $300). Проверка на личното дело преди да постъпиш – година. За денонощие се записваха от 8 до 11 часа за всеки „обект“, за 1 час запис – по 7 контрольора.

Впрочем тоталното подслушване на всички бе невъзможно – нямаше такива възможности. Основно се следяха международните линии. „До Олимпиадата в Москва нямаше автоматична връзка, разговорите се поръчваха и контролът върху тях бе по-лесен“, отбелязва Петров.
В КГБ се озоваваха и хора от улицата, но те все пак бяха малцинство. Според историка „по-голямата част от вербовките на КГБ бяха не на „инициативни“ хора, а такива, срещу които има компромат и те се съгласяват да сътрудничат.

Досиета срещу свои

В „подземията“ на КГБ, като стана дума, никого не са измъчвали. А и „подземия“ като такива не съществуваха. Имаше вътрешен затвор на седмия етаж в знаменитата дореволюционна сграда на площад „Лубянка“. А за „враговете“ на режима имаше изселване над 101 км от мегаполисите (също и за рецидивистите и проститутките) и две алинеи. Според Петров ежегодно по алинея 70 за „антисъветска агитация“ са осъждани от 30 до 60 човека, а по 190 (за клевета срещу държавата) – около 100.

Но от края на 60-е години от КГБ започна да се страхува и съветската номенклатура.

Ръководството на КГБ беше оглавено от Юрий Андропов и върху комитета се изсипаха три пъти повече средства и възможности, каквито другите не притежаваха. В устава на КГБ бе записано, че той може да следи включително и органите на МВР, което нямаше как да не дразни последните.
Започна война, „натопяваха се с компромати“. След като им откри допирни точки с престъпния свят, КГБ започна да трупа досиета срещу правителството и органите. „Когато почина Брежнев, в кабинета на Политбюро влязоха десет полковника от КГБ и пред всекиго сложиха досие.

Андропов стана генерален секретар, най-важния човек в Съветския съюз“, казва Мальовани.
Но получил всичко – от лични войски до правото да следи, всемогъщият Комитет не успя да устои на пуча от август 1991 г. В този неуспешен опит за държавен преврат чекистите изиграха роля на „уши“ на революционерите. Някои бяха задържани, а след това амнистирани. В просторните кабинети на „Лубянка“ се настани новоучредената Федерална служба за безопасност (ФСБ).

Къде се дянаха чекистите от КГБ? За всичките не се намери място в ФСБ, затова пък се намери в руския елит. Депутати, губернатори, прокурори, заместник-министри и ръководители на държавни корпорации – много от тях ги обединява общото им чекистко минало.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!