Републиката на Апостола
Има една държава, която е „Храм на Истинната и Правата Свобода, на съгласието, братството и съвършеното равенство“.
Там Републиката е Свята, народната работа е свещена, Свободата е свобода лична, Свобода човеческа, Свобода народна, Свобода гражданска.
Там човекът е „свободен с пълна свобода“ и „има благословението от Бога да бъде господар с всичките си права“.
Там човекът живее човешки.
Там владее силата на правото, а не правото на силата.
Там всички „живеят под едни чисти и святи закони“.
Там „Всичко се състои в нашите задружни сили“.
Там решава народът – „по вишегласие, а не по мнението на тогова и оногова“, според нечий каприз, алчност, егоизъм, продажност и простотия.
Там народът не дава „подпора на глупци“, нито се влачи подир „хладнокръвни и мними родолюбци“, нито хваща вяра на думите им, не ги чака като месии и не се надява на тях за нищо.
Там народните водачи са „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“. Гледат „народната работа повече от всичко друго“, повече от себе си я уважават. Не си играят с живота на човека и с живота на народа. Не пущат „хора да лъжат народа“, които „по-много знаят да се препоръчват, а не правят нищо“.
Не мечтаят да видят „себе си на висок чин“, но да умрат „в народната работа“. Не вдигат „глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо“. Не присвояват нищо за себе си, не посягат на народните пари, не пилеят народното имане, не злоупотребяват със служебната власт.
Не мълчат, кога виждат злото народно и не чакат го „да порасне, та да убие народа“. Не „разделят един народ на части“ с “ неразбории, зависти и укори“, след които не остава нищо. Не отричат, не отхвърлят и не позорят „демократската република“, нито я заменят с „деспотско-тиранска система“.
Обичат тогова, който им покаже погрешките и кривиците, и не търсят сламката в чуждото око. Днес вършат това, което са говорили и писали вчера, за да вършат утре това, което говорят и пишат днес. Защото са отговорни „пред Бога и пред Народа“.
Там народните водачи работят чисто български и не се водят по никого извън българско. Не плачат по чужди порти и не се водят по чужди акъли, не се молят никому и не просят ничие чуждо благоволение. На празни думи не се основават, на чужди съвети ухо не дават, на благи обещания вяра не хващат. Не предават, нито продават народ и държава на ничий чужд интерес заради своя си интерес, в своя изгода и за сметка на целия народ. Защото знаят – „Кой ли не иска да ги грабне българите, че да му робуват во веки!“.
Тази държава е излязла пред времето. И нейното име „гърми най-бляскаво по цяла Европа“.
Тази държава не е измислена.
България се нарича.
Тя ни е предначертана от Апостола.
Ала ние живеем някъде другадеЕ
В една държава-антипод.
Тук Храмът на истинната и правата свобода е изнасилен и оплячкосан.
Тук вилнее право на силата и законът на беззаконието.
Тук беснеят „изродици български“ и вилнеят еничари всякакви.
Тук най-омразни са разсъдителните, постоянните, безстрашливите и великодушните. Защото са свободни. Те са за присмех и посмешище.
Тук най-уважаван е този, който разделя един народ на части и не остава нищо; най-велик – който най-ловко успее да измами народа; най-почитан – който най-чевръсто успее да продаде народ и държава; най-тачен – който подменя демократската република с деспотско тиранска система.
Тук няма народни водачи.
Тук безчинстват студенокръвни, безпросветни амеби, които се кичат с името на Апостола, слагат го на знамената си, и за съюзник го прогласяват, и за алиби пред историята на него се надяват, кълнат се в негово име, лъготят от негово име, мърсят и сквернят това свято име, и вършат обратното на това, което е казал, завещал и предначертал, пришиват му думи, които нито е изричал, нито е писал. С едната цел – да го превърнат в оправдание за своята лакейщина.
Убедени са, че той за тях е погинал – за техния кеф, за тяхната власт, за тяхното богатеене. Приписват му грехове, които не е и помислял – за да го принизят до себе си. Искат той на тях да заприлича, че да се сродят с него. Няма божествена сила, която да извърши подобно чудо, нито морален закон, който да допусне това.
Лъжат и мамят народа, защото го презират. Предават и продават държавата, защото я ненавиждат. При тях всичко е поза, изгода и суета. За Левски гибелта за народ и родина, за вяра и свобода, не е поза, не е смърт, не е тлен. А „святи дар и от Бога венец“.
За тях думите на Левски, неговият живот, неговата гибел и неговата безсмъртност нямат стойност. Защото единствената печалба е едно бесило. И един гарван върху бесилото. Те украсяват своите кабинети с портретите на Левски, но не смеят да го погледнат в очите. Те са негови антиподи. Той е техният съдник, обвинение и присъда.
За тях народната работа е нищо, а високият чин – всичко. Играят с живота на човека и с живота на народа; днес вършат обратното на това, което са говорили вчера, за да вършат утре обратното на това, което говорят днес; влачат се по чужди политики, възторгват се от чуждото благоволение, не вършат нищо, ако не е в угода на нечий чужд интерес или за тяхна изгода.
Грабят народа – грабят хляба му, грабят живота му, грабят бъдещето му. Мърсуват в олтара на народната памет, за да наместят себе си в този олтар, а народът да скимти безпаметен. И спират живота на всичкия народ. Те не знаят що е отговорност. Ни пред Бога, ни пред Народа.
И отглеждат злото народно, и чакат го да порасне, да се угои и разхубавее, та да убие народа.
Защото те са злото народно.
И подлецът хаджи Иванчо е техният пророк.
А народът? Тачи хаджи Иванчо, гледа безучастно как превръщат Храма в бордей, а после пише „Народе????“ по стени и плакати. И всеки си мисли, че това не се отнася за него, а за някой друг.
Тази държава е извън времето. И нейното име не гърми бляскаво по цяла Европа. В тази държава живеем ние.
Конституцията
Ако прочетем още веднъж всичко, написано от ръката на Васил Левски, и ако си направим труда да подредим неговите идеи, принципи и прозрения, ще получим текста на една Конституция. И нищо по-малко.
Ето я Конституцията на Апостола:
Преамбюл
„Подбуда и цел
Подбуда – тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Цел – с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничари и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере“ („Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, 1871).
Основни начала
1. 1) „Републиката е оня най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; щото като се приеме, води всичките други въпроси след себе си“ (Левски до Филип Тотю, 1871).
2) „Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република“. (писмо-дописка до Любен Каравелов, януари 1871). „В Българско не ще има цар, а „народно управление“. Свобода и чиста република“. (заплашително писмо до чорбаджиите, май 1871)
3) „Ще съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много по-трайна, по новото зидание; да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава – не човеците“ (писмото до Каравелов). „И на мястото й да възкръсне България с пълна свобода“ (до Данаил Попов, 5.II.1871).
2. „Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява Българският народ пред другите народности и да прави с тях уговори“ („Наредата“).
3. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия и Македония“ (писмото до Каравелов). „Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български… Ние не желаем чуждото, но не желаем да дадем и другиму своето“ (Програма на БРЦК, 29.IV.1872)
4. „Ние искаме да вървим по правия път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си“ (дописка във в. „Свобода“, 28.I.1871) „Ние не желаем да владеем над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите“ (Програмата на БРЦК)
Правата на човека и гражданина
5. 1) „Днешният век е век на Свободата и равноправността на всичките народности. Днес всякой притеснен и потъпкан, всякой, комуто робските синджири тежат на врата, и носи жалостното и срамотно име роб, напънал е всичките си сили, и нравствени, и физически, и търси случай да отърси от себе си под какъвто начин да би било робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името роб, иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде Человек. Роби сме и ние българите, и в нашата татковина върлуват турски золумкяри и еничари, и нашите долини ечат от робски охтения и въздишки. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските тез вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и съградим Храм на Правата Свобода и да дадем всякому своето“ (до Евлоги Георгиев, 6.Х.1871)
2) „Ние желаем да въстанем и да искаме насила своите права, които са така зверски потъпкани“ (дописката в „Свобода“).
3) Човекът „има и Благословението от Бога да бъде господар с всичките си права“ (заплашителното писмо).
6. 1) „Не ще бъде в нашата България, както е в турско сега… Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът, и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в нашата България!“. (заплашителното писмо)
2) „Общественото мнение днес е такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани“ (дописката в „Свобода“)
7. 1) „Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони (турското правителство), което варварски владее не само нас, но и самият турчин“ (заплашителното писмо)
2) „Законно ще се съди както българинът, така и турчинът“ (пак там)
3) „Всеки ще си служи по вярата“ (пак там)
8. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас за живот и Свобода Човеческа“ (до Каравелов, 25.VI.1872)
9. „И Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа“ (до Филип Тотю, 1.III.1871)
Нашите задружни сили
10. 1) „И ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата… Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените все от турчина, всекидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашият предрезнал глас – никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество? А и все тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдният и на нашите мишници…“ (писмото до Каравелов)
2) „В наше време немците са по-турци от турците“ (писмо до в. „Будущност“, 1.I.1868). „Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго, освен „стани куме, да седна“ (дописката в „Свобода“)
3) „Българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да допринесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода… Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме! Бог нека е напред и име Българско да е войвода!“ (до Филип Тотю, 18.IV.1871)
11. 1) „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско… Което ни се хареса отвън, приимаме го, а на думи се не основаваме!“ (до Данаил Попов, 27.VII.1871)
2) „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“ (писмото до Евлоги Георгиев)
3) „Възобновлението на нашата славна преди държава, отърваването ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“ (до новооглашените в комитетското дело, 19.II.1872)
12. „Ако ли отнийде няма помощ за българинът, то работата си ни е пак работа“ (писмото до Каравелов)
13. „За чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудим“ (позив, 10.III.1871).
14. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“ (до Панайот Хитов, 10.V. 1871).
За представителите на народа
15. 1) „Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа!“ (до Анастас поп Хинов, 25.VІІІ. 1872)
2) „Трябва да се съветваме един други, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо… Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките… Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво да искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието – не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко!“ (до Филип Тотю, 1.III.1871).
3) „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш“ (до Христо Иванов Големия, 4.VIII.1872)
4) „Вчера каквото сме говорили и писали трябва и днес да го имаме пред очите си, та да не ни се смеят хората в работите утре“ (до Данаил Попов, 31.ХII.1871)
5) „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра“ (до Каравелов, 16.IХ. 1872)
6) „Не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме и й даваме нов век!? Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името Българин!? Затова, гдето ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народът, с Благословлението Божие, от Ада в Рай!?“ (из заплашителното писмо)
7) „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си“ (до Панайот Хитов, април 1868).
Наказателен закон
16. 1) „Който не е чист – убивам го!“ (до Данаил Попов, 16.IХ.1872) „Нему смърт, смърт и смърт!“ (до орханийци 29.I.1872)
2) „Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с наште неприятели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! Или с нази и с народът, или с турските джелати и кръвопийци! Черно робство ли искате или златна свобода!?“ (позив, 10.III.1871) „Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме навсякъде и всякога!“ (Програмата на БРЦК)
17. 1) „Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт“ (Наредата).
2) „Ако някой от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо правителство, или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт“ (Наредата).
3) „Ако някой очерни народната ни работа с нарушаванието на правото на други народности, също като нас страждущи, и такъв ще се счита за неприятел на отечеството ни и ще се наказва със смърт“ (Устав на БРЦК, 29.IV.1872)
18. 1) „Ако някой от служащите, като председателят [на БРЦК] и др. поиска да злоупотреби със служебната власт… ще се накаже със смърт“ (Наредата).
2) „Ако някой от касиерите… дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари, ще се накаже със смърт“ (Наредата)
19. „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система [в см. монархия], то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт“ (Наредата).
Велислава Дърева, duma.bg
