Таско Ерменков : за Южен Поток
Газовият хъб „Балкан“ има за цел да замени „Южен поток“ в България
Руската страна проявява интерес към морската част на газопровода, но ЕС трябва да поеме финансирането на останалата част, казва депутатът от БСП Таско Ерменков в интервю за „Руски дневник“.
Таско Ерменков е роден през 1955 г. в София. Завършил е Московския институт за международни отношения. От юни 2003 г. до юни 2010 г. е изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. През 2010 г. е избран в управляващия комитет на Европейската енергийна мрежа. Втори мандат депутат от БСП.
Г-н Ерменков, успява ли България да се възползва от задълбочаващото се противопоставяне между Русия и Турция, което отваря перспективи за активизиране на отношенията ни с руската страна в областта на енергетиката, туризма и износа на земеделска продукция?
Не, категорично България не се възползва от тези възможности, за съжаление. И причината за това е, че ние сме забравили как се води национално отговорна политика. Да си член на някакъв алианс или съюз не означава, че си безгласна буква. Особено в ЕС, където решенията се взимат с консенсус.
България в продължение на почти две години следва една политика на неконструктивни международни отношения, на контрапродуктивни санкции, които не решават никакви проблеми, освен че задълбочават кризата както в Европа, така и в България. Това не е национално отговорна политика. Нещо повече, бих казал, че тази наша национално безотговорна политика е едно своеобразно продължение на безотговорната проевропейска политика.
Защото проевропейската политика трябва да бъде в интерес на европейските страни, тя не може да бъде „анти“ и не може да върви в килватера на най-големия ѝ икономически конкурент. Не може ЕС да подписва търговски споразумения със своя конкурент, които не само че няма да подобрят положението на европейската икономика, а ще я превърнат в присъдружна на американската.
Ние пропускаме нашите шансове да се покажем като национално отговорни и като отговорен член на ЕС. Защото европейската политика се гради от мнението и позициите на всяка страна – тук няма малки и големи. Но ние, за съжаление, не съумяваме да защитим нито националния, нито европейския интерес.
Съвместимо ли е членството в ЕС със защитата на националния интерес?
Аз това казах – че ЕС води антиевропейска политика. Това, което се случва в ЕС в момента е увеличаване на икономическите проблеми с всички произтичащи от това социални последствия. Когато икономиката е в криза, расте социалното напрежение.
Замразяването на проекта „Турски поток“, като следствие от влошаването на отношенията между Москва и Анкара, върна надеждите за възможно възобновяване на „Южен поток“ през България. Реалистично ли е това?
Ако говорим за проекта „Южен поток“ в първоначалния му вариант, този проект не съществува. Той беше прекратен от руска страна. Прекратено бе и съдружието в смесеното предприятие с участието на „Газпром“ „Sоuth Stream Transport B.V.”, което на практика означава, че такъв проект няма. Не можем да съживим един мъртвец.
Но това не означава, че след като го няма „Южен поток“, няма да има доставки на руски газ за България. Вече говорим за съвсем нов, структуриран по друг начин проект, който при всички положения ще се случи, колкото и на някои да не им се иска, защото икономическите закони са обективни.
Това обаче няма да бъде проектът „Южен поток“, както беше замислен първоначално, а нов смесен проект, който включва изграждане на морска част от страна на Русия и изграждане на европейска част от българския морски бряг до крайните потребители в Европа. Като тази част от транзитната тръба може да е изцяло европейска собственост, национална собственост на съответните държави или някаква смесена собственост, въпрос на преговори.
При всички случаи това няма да е онази голяма тръба, която започва от руския бряг и стига до Централна Европа. Но това може да се случи, само ако има предварително постигнато съгласие с ЕС и страните от Централна Европа като най-голям консуматор на газ по този проект. Ако се прави само за България, е безсмислено, тъй като у нас потреблението е малко.
Този път обаче проектът трябва да бъде разработен много внимателно, тъй като предишният беше замразен по политически причини. Бяха предприети и някои не много етични атаки срещу него, уж свързани с Третия либерализационен пакет, който няма никакво отношение към строителството на газопровода, а само към неговата експлоатация. Този път нещата трябва да се изпипат така, че да няма и грам съмнение, че нещо може да се случи по политически причини.
Проектът, за който говорите, припокрива ли се с идеята на българското правителство за газовия хъб „Балкан“?
Да, това е същата идея. Но изграждането на такъв газоразпределител на българското Черноморие, без наличието на доставки на руски газ и без осигурено продължение на тръбата към Европа, е безсмислено.
Проявява ли интерес руската страна към този проект?
Този въпрос е бил повдигнат на последното заседание на руско-българската междуправителствена комисия и руската страна е изказала принципен интерес от участието си в проекта, що се отнася до морската му част. Но естествено това няма как да се случи, преди ние да сме си осигурили европейската част от този газопровод. Както е безсмислено да правим хъб, по който няма какво да тече, също толкова безсмислено е да правим хъб, който не води доникъде.
От какво зависи успехът на този проект?
Това зависи преди всичко от начина, по който България преговаря с ЕС и с Русия. Ако ЕС настоява на европейска територия да бъдат спазени правилата на Третия либерализационен пакет, би трябвало да финансира тази част от проекта. Няма как да караш някой да играе по твоите правила, а да не му платиш за това.
Имаме ясно изразената позиция на останалите страни по трасето на газопровода – Сърбия, Унгария и Австрия, че нещата ще се случат, имаме и подписани меморандуми. Това е необходимият минимум за започване на преговори с Русия. Преди това няма смисъл да се водят.
Има ли принципно съгласие от страна на ЕС за участие в такава схема?
Аз силно се надявам, че информацията, която българското правителство носи в България, е достоверна и че ЕС наистина проявява интерес към строителството на такъв газоразпределител и дори го смята за приоритетен. Ако това е така, шанс има. Но не съм съвсем сигурен, тъй като нашето правителство си има собствен прочит на нещата, които му се казват в Брюксел.
И второ – си има собствен изказ пред българския народ, в който пожеланията се представят като реалност. И това ме притеснява. Но се надявам, че обективните обстоятелства ще способстват за ускоряването на процеса. Този проект няма как да не се случи като се има предвид тенденцията за нарастване на потреблението на природен газ в Европа и намаляване на собствения добив на газ от Северно море.
Да се очаква конкурентноспособна доставка на втечнен газ с газовози през океана е нереалистично. Това би могло да бъде допълващ, но не и основен елемент от диверсификацията на доставките на газ, тъй като е изключително скъпо упражнение и икономически неизгодно, ако се разчита само на него. А и несигурно – една буря в Атлантическия океан може да наруши доставките на газ. Така че проектът, за който говоря, няма алтернатива. Надявам се обаче той да бъде реализиран по-бързо.
Само с руски газ ли ще се захранва този газопровод, защото премиерът Бойко Борисов говори и за азербайджански, и туркменски газ?
Въпросът за доставки на азербайджански газ, вероятно на газ и от Румъния, е доста съмнителен. Освен това не виждам логическия смисъл да се строи подобен хъб само на Черно море, ако газ ще идва през Турция и Гърция и ще се връща обратно. Това е интересно упражнение, което не бих посъветвал никой да го прави. Без договорка за доставки на руски газ този хъб е безсмислен и ще бъде поредната химера, която това правителство създава в икономическите си видения.
А как се съчетават позициите на сегашния военен министър Николай Ненчев и на президента Росен Плевнелиев, че Русия води хибридна война срещу нас, с развитието на двустранните ни отношения?
Това не е нормално поведение на държава, която държи да има добросъседски отношения с всички. Да не забравяме, че ние граничим с Русия по море. Не става дума за далечна страна, с която можем да си правим експерименти във военно-дипломатическите отношения. Министърът на отбраната е едно недоразумение в българската политика. Колкото до президента – дори не бих искал да го коментирам. Ако говорим за мъжественост на институцията, тя е 50% в полза на вицепрезидента.
Но могат ли да бъдат пренебрегнати политическите недоразумения в полза на икономическите ползи?
Тези позиции при всички положения са временни. Тази година предстоят президентски избори и се надявам, че подобни недоразумения няма да ни се случват в бъдеще. Министърът на отбраната вече направи толкова поразии, че все ми се струва, че може да е следващият пътник по пътя на спасението на кабинета и неговата стабилност. Но, за съжаление, тяхната дума се чува, те са фактор във външната ни политика и няма как техните нощни кошмари да не оказват влияние върху действителността.
Бившият лидер на ДПС и „романтичен сапьор“ Лютви Местан обясни политическите си неволи, като заяви, че е настъпил „руска мина“. Има ли заложени руски мини в политическото поле, които българските политици трябва да избягват?
В българската политика има заложени мини на глупостта, които, за съжаление, българските политици не само настъпват, но и скачат върху тях. Може би мината, върху която е стъпил г-н Местан, е от лично естество. Единственото ми обяснение за неговата толкова дълбока ненавист към Русия е фактът, че първият съпруг на жена му е бил руснак. Но това не би трябвало да влияе на един сериозен политик.
Колкото до това дали има намеса на руската страна във вътрешните работи на България – не съм виждал и не съм чувал руски посланик или генерален консул да обикаля български села и градове и да осигурява закрила на български политици, както го правят турските посланици и генерални консули. При тях същият този Местан търси закрила, незнайно от какво.
А може би е отишъл да си вземе хонорара. Силно се надявам, че ще дойде времето, когато в България няма да се делим на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, а ще следваме една национално отговорна политика, която да поставя българския интерес начело. Вместо да сме Троянски кон в едната или в другата посока, по-добре е да се превърнем в мост с тол-станции в двата края, така че всеки, който минава и в двете посоки, да си плаща.
Как ще обясните факта, че тъкмо бившият премиер Пламен Орешарски, подкрепян от вашата партия БСП, сложи край на проекта „Южен поток“ в присъствието на американски сенатори?
Въпросът е много по-страшен. Причината за това решение съвсем не са американските сенатори, а посланичката на САЩ, която е ходила при него [Орешарски – бел. ред.] и му е заявила, че ако продължат руските проекти, ще бъдат прекратени всякакви икономически отношения между България и САЩ. И аз ако съм един премиер, пред който от една страна стои заплахата за всички търговски взаимоотношения, а от друга – провалът на един проект, предполагам, че сигурно бих взел същото решение, поне от гледна точка на държавата.
Вина за сегашното състояние на българо-руските отношения има до голяма степен и Русия. Защото когато в България се формираха основите на сегашната държава, Русия беше изцяло абдикирала. Тя беше заета да решава собствените си проблеми. Когато се сети за страните от бившия социалистически лагер, беше вече късно – там вече се бяха настанили „Отворено общество“, „Америка за България“ и съответните дъщерни неправителствени организации, които успяха до голяма степен да отровят общественото съзнание и да създадат настроения, които не са определящи, но са оправдаващи за политиката на тези, които налагат русофобията в България.
В Народното събрание беше създадена специална комисия, която да разследва твърденията за намеса на Турция и Русия във вътрешните работи на България. Каква е целта на този орган?
Тази комисия беше създадена по инициатива на ДПС с цел легитимирането на това движение и остракирането на Лютви Местан заради протурската му позиция. Ако това решение беше излязло от други среди – ГЕРБ, Реформаторския блок (който не го подписа), би било разбираемо, но това, че под него стоят подписи на мои съпартийци, не го разбирам и няма как да го одобря.
Какво решение се очаква да вземе тази комисия?
Целта на тази комисия е да излезе с решението, че да, турският посланик се намесва във вътрешните ни работи и има връзка между него и Местан. И че Русия не се намесва и няма връзка между Доган и Русия. С което ще предизвикаме бурен смях в българското общество поради самия факт, че съществува такава комисия.
Благодарим за това интервю на :Галя Горанова
Източник : bg.rbth.com
