Какъв би бил икономическият ефект за България от Европа на няколко скорости, въпреки, че континентът и сега е в това състояние!

Четири държави – Германия, Великобритания, Франция и Италия, дават над 60% от парите за целия Европейски съюз. И на практика получават по-малко, отколкото дават. На другия полюс са държави като Полша, Чехия, Румъния, България, които получават достъп до повече евросредства, отколкото внасят.

Така и в момента имаме няколко скорости в Европа. Въпросът е как ще се балансира бюджетът на Общността след брекзит и означава ли това по-малко средства за догонващите държави като България.

„Този вариант, който предлагат, е най-лошият за България. Страните, които имат по-голям икономически потенциал, ще имат по-голям растеж, отколкото страни в периферията, като България и Румъния.

Даже има огромна опасност България да направи заден ход поради обезлюдяване, коментира икономистът проф. Боян Дуранкев от УНСС. Според други проблем няма, тъй като и в момента държавите са на различни пътеки – България например не е нито във валутния съюз, нито в Шенген.

Икономистите обаче са единодушни, че след брекзит начинът, по който се харчат европари, ще се промени. „След брекзит фондовете, които ще се дават на по-слабо развитите страни, ще бъдат много по-малко“, смята проф Дуранкев. „Намаляване на тези лесни пари всъщност може да бъде позитивно за българската икономика, оздравяващо за българската икономика“, казва икономистът Десислава Николова.

Според други е необходимо дори увеличаване на парите за по-бедните, за да достигнат в следващите 20 години средния стандарт на живот в Европа. Дори и на противоположни позиции икономистите са единодушни, че страната ни трябва да разчисти собствения си двор, ако иска да се доближи до стандарта на старите членки, а това минава през борбата с корупцията.

Така, дори и да не се стигне формално до Европа на скорости, докато не отпадне мониторингът над съдебната ни система, България на практика ще остане периферията на общността.
Източник: blitz.bg