Уважаеми г-н президент на Република България,

Уважамо г-жо председател на Народното събрание,

Уважаеми дами и господа председатели на Народното събрание,

Уважаеми представители на Конституционния съд и на съдебната власт,

Дами и господа министри,

Уважаеми народни представители,

Ваше Високопреосвещенство,

Скъпи гости и скъпи българи,

Преди 140 години, будни и просветени българи на спасения от вековното Османко иго народ, събрани в Учредителното събрание, приемат първата българска Конституция. Тя, стъпила върху проекта за Органически устав, дава държавната подредба на Княжество България. Основният ни закон заема от натрупания по това време опит в Европа, но той не е ничие копие. Чл. 57 на Конституцията прогласява основния принцип на модерната държава и право – всички български поданици са равни пред закона. Разделение между съсловия в България не се допуска. И после, в чл. 61: „Никой в Българското царство не може нито да купува, нито нито да продава человечески същества. Всякой роб свободен става, щом стъпи на българска територия.” Но и днес, около век и половина по-късно, отново трябва да попитаме: равни ли сме всички пред закона?

Колко са свободни мнозина наши съграждани, които живеят в недоимък, за сметка на други, които присвояват обществено богатстно. Можем да сме горди, че духът на Просвещението, който даваше свяст на поробения ни народ, намери своето продължение чрез Конституцията.

Според член 78, първоначалното учение е безплатно и задължително за всички поданици на Българското царство. Според днешната ни Конституция, училищното обучение е задължително, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Въпреки това, много български юноши и девойки преждевременно прекъсват своето обучение, без да придобият трудови умения и навици. Търновската конституция установява освен политическа и наказателна отговорност на политици, според чл. 155, Народното събрание може да предава министрите на съд за нарушаване на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на Царството за лична полза. Дали днес нямаме основание да се запитаме, на българските интереси ли служим всякога, ние политиците? Или на свои собствени? Дали не зависим понякога от чужди такива или от корпоративни. Дори когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била пречка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт.

Затова демократично настроените личности и партии, прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичия й дух.

Седмото Велико народно събрание, с решаващото участие на българските социалисти, изработи и прие Конституцията на Република България. Тази Конституция беше използвана при подготовката на други, приети в последствие в страни от Източна Европа. Тя се оказа съвместима с изискванията ни за членство в Европейския съюз. Тази Конституция опроверга свои критици и надживя политическата им кариера. Тя полага основите на демократичната и правовата държава, тя установява принципите на разделение на държавната власт, политическия плурализъм, отделянето на вероизповеданията от държавата. Доколко днес тези принципи се зачитат в законодателството и в управленската практика, нека всеки сам да прецени.

В най-голяма степен сме длъжници по отношение на икономическото развитие на страната и гарантирането на основните права на гражданите. Като се започне с избирателните, и се стигне до социалните – на труд, на здравеопазване, на социално осигуряване. Авторитетът и силата на всяка конституция се определят от нейното прилагане. От способността чрез нея да се осигури правомерно функциониране на властта и реализация на заложените в нея права. Конституцията съдържа потенциал, чрез който до голяма степен можем да решим днешните проблеми на България – икономически, социални, демографски, на сигурността.

Тя съдържа добра база за това. Дали обаче ние, които трябва да я прилагаме и защитаваме, които полагаме клетва пред нея, притежаваме способността и волята да оправдаем доверието на българските граждани? Мнозина от тях днес виждат подобряване на собствения си живот чрез промяна на сегашната Конституция, или нова такава. Разбира се, и сегашната Конституция, като всеки законодателен акт, не е съвършена – тя е и променена. Но това ли е истинското решение на проблемите и на открите въпроси днес? Може да ви прозвучи странно, но преди да мислим за нова конституция, можем да направим промяна в живота на нашите сънародници, като започнем да спазваме сегашната. Ние се отклонихме от нея. Нека да я прилагаме. С този призив пожелавам на всички  ви сили и воля да го направим. Да върнем силата на Конституцията чрез нейното изпълнение и да работим така, че законите да бъдат от народа и за народа. Честит празник!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!