Внесохме предложение за провеждане на референдум за Истанбулската конвенция, след като нейното приемане в МС и внасяне в НС предизвика огромно напрежение в българското общество и сблъсък на позиции. Смятам, че в този случай, най-добре е да се произнесе народът чрез референдум.

Истанбулската конвенция бих разделила на две части: онази, безспорната, която осъжда насилието над жени, деца и хора и по която нямаме никакви спорове. Истанбулската конвенция задължава държавите, които я ратифицират, да приемат национално законодателство срещу насилието, да създадат система от органи, които да контролират това законодателство. Ние предложихме такива закони. Няма нужда някой да ни задължава. Предложихме на 18 януари промени в НК, които превръщат домашното насилие в престъпление от общ характер. Днес е 7 март и този законопроект не е видял бял ден. Не се движи в комисии, не се разглежда и не се включва в дневния ред. На 2 февруари предложихме промени в българското законодателство, с които да изпълним препоръките на Истанбулската конвенция за създаване на кризисни центрове във всички области. И този законопроект не се движи в НС. Какъв извод да си направим? Че борбата с насилието над жени и деца не е истинската цел на управляващите. Ако беше истинската цел за приемане на Истанбулската конвенция, то много спешно щяхме да приемем промените в тези закони.

Втората част на Конвенцията, онази спорната – много пъти ни уверяваха, че не става въпрос за никакъв трети пол, джендър и т.н. Става дума в чл. 3: „пол означава социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики“, чл. 12: „страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социални, културни модели на поведение,  с цел изкореняване на стереотипните роли на жените и мъжете“, чл. 14: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола“. По-лошото е, че в обяснителния доклад към Конвенцията, всичко това много ясно и категорично е разяснено по следния начин: „определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация, въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“. Това са цитати от Конвенцията и доклада към нея. Тези цитати отговарят еднозначно на въпроса говори ли се за трети пол. Ние не сме против тези различни хора. Те имат своите права и тези права са защитени в българската Конституция. Но сме против това да се превръща в задължителна норма на обучение на децата ни. И тук не става въпрос за борба срещу насилието над жени и деца. А става въпрос за национални ценности, семейни ценности, за народопсихология и за спасяване на българските деца.

Заради тези текстове Конвенцията не е ратифицирана от Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург и Великобритания. Нещо повече – няма автоматично задължение да я подпишем. Решението на комитета на министрите на съвета е формирано като „прието без гласуване“, а не с „консенсус“, защото и други европейски държави и народи не желаят да приемат тези текстове и да ги превърнат в свое национално законодателство.

Нашата позиция е една и не е променена от 2013 година, когато нашият външен министър Кристиан Вигенин е информирал парламента, че поради тези спорни текстове не би трябвало да се пристъпва към ратифициране на Конвенцията.

Не приемаме тезата на управляващите, че тези, които са против Истанбулската конвенция, са антиевропейци. Спорът тук не е европейци-антиевропейци. Спорът е – европейци спорят помежду си за европейски и национални ценности. Доста други европейски държави не са я приели. Ние поехме риска да влезем в противоречие с нашето политическо семейство. Поехме риска да понесем отговорността за това и направихме своя политически избор на един от висшите си форуми, на който шест часа коментирахме аргументите за и против. С риска да застанем в противоречие с политическото си семейство, застанахме на страната на тези над 70%, които не одобряват Истанбулската конвенция. Заявихме категорично, че представляваме българския народ в българския парламент и в европейския и ще се съобразяваме с неговите интереси.

Управляващите кого попитаха? В първия ден на парламента, всички сме се клели, че ще се ръководим от интересите на народа. Кого представляваха, когато решиха да внесат Конвенцията и да я подкрепят? МС взе това решение на тъмно. ГЕРБ го защитаваха, без да се съобразят с мнението на тези 70% български граждани, на българската православна църква, на мюфтийството, католическото вероизповедание, на българската академическа общност, на президентската институция и всички, които застанаха срещу Конвенцията. Г-жа Караянчева всички тези хора ли нарече „тъмни сили“ и от чие име ги нарече така? Тя е председател на НС, но не изразява мнението на НС с тази квалификация. Кого нарича „тъмни сили“? Аз не мога да говорят от името на 70% български граждани, защото не съм упълномощена за това, но мога да говоря от името на 1 млн. български граждани, които са ни изпратили тук. Категорично мога да кажа, че ние не сме „тъмни сили“. Мисля, че и българската патриаршия, и президентската институция не са такива. Мисля, че и тези 70% български граждани не са такива.

Отговорът на управляващите на предложението ни за референдум е -не, защото сме подали искане до Конституционния съд да се произнесе за противоконституционност. Уважаваме този техен избор, но той няма нищо общо с референдума. КС ще каже два варианта: Конвенцията съответства на Конституцията и тогава ГЕРБ ще се позоват на това, за да я внесат отново. Или ще каже, че Конвенцията противоречи на Конституцията и тогава управляващите ще пристъпят към промяна на Конституцията, както вече заявиха техни представители, само и само тази Конвенция да бъде приета.

Разбираме, че днес МС я изтегля от НС, след като Борисов го обеща още преди 3 седмици и не го направи. Не е достатъчно. МС трябва да отмени решението, с което я приема на МС и я внася в НС. Вторият аргумент да не искат референдум е да не се харчат излишни пари. Управляващите изхарчиха стотици милиони за какво ли не. Но не искат да се изхарчат тези пари, за да се пита народът. Причината не е в парите, а друга – когато народът веднъж се произнесе с „не“ на Истанбулската конвенция, този въпрос се затваря завинаги и те не могат да го внасят отново и отново. От това искат да избягат – от народната воля и затварянето на темата. Без референдум ще я внесат отново, когато по думите на Борисов – се постигне консенсус. От името на „БСП за България“ информирам, че консенсус и съгласие от наша страна по тази тема няма да получат при никакви условия.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!