Нужна е нова концепция, нов модел на системата на здравеопазването

„Управляващите умишлено завишават процента излишък. Те залагат по-нисък процент на БВП, след което го актуализират и се стига до по-голяма събираемост. Прави се с цел, събраните средства, да не се дискутират и подлагат на обсъждане в НС, а само с едно решение на Министерския съвет, да бъдат преразпределени по решение на управляващите“. Това заяви Пламен Милев, главен експерт в Направление „Публични политики“ към НС на БСП по време на обсъждане на бюджета на БСП в сферите социална политика и здравеопазване.

„БСП предлага да преминем към прогресивното подоходно облагане, вдигане на максималния осигурителен доход от 2600 на 3300 лв., в резултат на което предлагаме необлагаем минимум в размер на МРЗ. Разликата от нея до 3300 лв., да се облага с 10%. От тази сума до 10 000 лв. с 15%, и над десет хиляди лева – с 20%. Предлагаме същата прогресивна скала и за данъка върху дивидента. Съчетанието на тези две скали компенсира бюджетния дефицит, който ще се появи само от въвеждане на необлагаемия минимум“, обясни той и допълни, че БСП предлага увеличаване на приходната част, в резултат на събираемостта, като  предвижда бюджетен дефицит 1,4-1,5%.

Емилия Масларова: Управляващите замразяват 18 от общо 22 социални мерки 

В ситуация на демографски колапс, в най-бедната, най-необразованата страна, управляващите предлагат само фиктивни мерки в бюджета си

„В предложенията за бюджет на управляващите от 22 социални придобивки, без промяна остават 18. Нищо не се прави нито за децата с увреждане, нито за еднократните помощи при раждане, нито за помощите за близнаци, нито за майките-студенти. В ситуация на демографски колапс, в най-бедната, най-необразованата страна, в предложенията за бюджета на управляващите ни, се предлагат само фиктивни мерки.“ Това заяви Емилия Масларова, председател на Съвета по социална политика към НС на БСП. По думите й фокусът в  алтернативния бюджет на левицата е насочен към здравеопазването, социалната политика, образованието и развитието на регионите в България.

По отношение на социалната политика, БСП предлага да се завиши обезщетението за отглеждане на дете на осигурените майки, в размер на МРЗ. „Управляващите предлагат със 130 лв. по-малко от нас. Предлагаме разширяване обхвата на помощите за децата в първи клас, което означава те да се дават на децата до четвърти клас, което ще обхване 120 000 деца. Също, преизчисляване на всички пенсии, а не увеличаване само на минималната, с осигурителния доход, не по- назад от 2013 г., което ще обхване над 1 200 000 пенсионери. Това ще бъде положителен знак, справедливо преизчисляване, а не просто административно тяхно вдигане“, поясни Масларова.„Предлагаме също допълнителна подкрепа за хората с увреждания и самотно живеещи възрастни, като се увеличи помощта на личните асистенти в размер на около 60 млн. лв. Увеличаване и на среднодневния размер на обезщетението за безработица, което с години стои на 7,2 лв., като ние предлагаме то да стане 12 лв. Управляващите предлагат то да бъде 9 лв., което означава, че с по 3 лв. на ден ще бъдат ощетени безработните, които  са се осигурявали за риска „Безработица“ години наред“, посочи тя.

Доц. Асен Златев: За нас здравето не е стока  

Нужна е нова концепция, нов модел на системата на здравеопазването

„За нас здравето не е стока.“ Това заяви доц. Асен Златев, председател на Съвета по здравеопазване към НС на БСП по време на обсъждането. По думите му болничната помощ се развива на взаимно изключващи се тези. „Закриват се цели болници, без да има обосновка, като в това време се откриват многобройни нови частни болници. Задълженията на болниците непрекъснато се увеличават. Здравеопазването е в критично състояние, затова амбицията на БСП с алтернативния бюджет е да се осигурят  допълнителни средства в размер на 985 млн. и 200 хил. лв., въвеждане на националната здравна карта, премахване на статута на търговски дружества на държавните и общински лечебни заведения“, обясни Златев. Той подчерта, че левицата предлага увеличение с 500 млн. лв. за здравеопазване. „Нужна е нова концепция, нов модел на системата на здравеопазването“, посочи той и допълни, че според левицата е нужно напълно безплатно, достъпно и навременно медицинско обслужване на здравноосигурените лица, съгласно Конституцията ни.„Невъзможно е качествено медицинско обслужване за почти една трета от населението, поради липса на лекари и медицински персонал. Разходите за здраве надхвърлят с над 5% бюджета на всяко домакинство у нас, което всяка година води до обедняване на 4% от населението. Все по-често и здравни работници, и пациенти търсят лечение в чужбина“, каза той. Според него извънболничната медицинска помощ е оставена на саморегулиране. „Лимитът на направленията крие огромен риск за живота на пациентите. Спешната помощ е неефективана – липсват кадри, има лошо оборудване на линейките, старата техника“, изреди част от проблемите в сферата на здравеопазването доц. Златев.

Проф. Георги Михайлов: Три болници в страната държат 21% от бюджета на НЗОК. Два града в България държат 70% от бюджета й

„Ако видим бюджета на НЗОК, ще разберем, че три болници в страната държат 21% от бюджета на касата. Два града в България държат 70% от бюджета на НЗОК.“ Това заяви проф. Георги Михайлов, народен представител от левицата и член на Комисията по здравеопазване в НС. По думите му рязко е променен балансът между Министерство на здравеопазването и НЗОК в последните 10 г. „Бюджетът на МЗ е намалял, като механично към здравната каса са прехвърлени огромни пера, които са социално значими медицински дейности“, посочи той.  Проф. Михайлов каза също, че дълговете на болниците ги водят до фалит. „Проблемът с фокусирането върху регионите в България е изключително сериозен. Огромна част от българските граждани нямат реален достъп до здравеопазване“, категоричен бе той.

В инициираната от БСП дискусия участваха и Антон Кутев, зам.-председател на ПГ на „БСП за България“ и председател на Комисията по жалбите и връзките с НПО в НС, Георги Гьоков, народен представител от левицата и зам.-председател на Комисията по труда и социална политика в НС, доц. Д-р Георги Йорданов, зам.-председател на Комисията по здравеопазване в НС, представители на НПО, организации на хора с увреждания, експерти в сферите на здравеопазването, образованието, икономисти, финансисти.

Тази новина достига до Вас благодарение на информационна агенция Bulpress