Правец ще отбелязва днес с тържествени церемонии рождената дата на Тодор Живков, останал в историята като държавен глава от тоталитарния режим, управлявал  България цели 35 години. 

През 1954 година  бай Тошо, както го нарича народът, застава начело на БКП, а от 1962-ра  дирижира страната под командата на СССР до 17 ноември 1989 г., когато е свален от поста председател на Държавния съвет.

Масовите празненства в Правец постепенно отиват в миналото. След голямата еуфория на рождения ден на Тато на 7 септември 2001 г., когато пред родната му къща в Правец беше открит негов паметник в присъствието на Георги Първанов, честванията стават все по-скромни.

Това е обяснимо – повечето от членовете на БСП се срамуват от аналога със столетницата, а старите комунисти оредяват по естествен път.

Възходът на Тодор Живков започва през 1930 година, когато е приет  в  Български комунистически младежки съюз (БКМС), а  две години по-късно – и  в  Българската работническа партия /БРП/.

По време на Втората световна война бившият  трудовак и букволеяр  в столичната печатница  Живков е назначен за пълномощник на ОК на БРП  за партизанския отряд „Чавдар“.

Веднага след Девети септември 1944 г. става  главен инспектор в дирекция „Униформена милиция“ с чин подполковник и от този пост поема  нагоре към ЦК на БКП.

Година по-късно вече е  народен представител.

След стремглавото изкачване в йерархията на партийната номенклатура, на 4 март 1954 г., е избран  за първи секретар на Централния комитет,  при което с благословията на  КПСС  /Комунистическата партия на Съветския съюз/ поема здраво и задълго  юздите на управлението  в тоталитарна България.

На 19 ноември 1962 година Тодор Живков  достига следващото стъпало – председател на Министерския съвет. Остава  на тази висока длъжност до 9 юли 1971 година, когато е наследен от Станко Тодоров.

Самият той заема  създадения с новата конституция пост председател на Държавния съвет.  Близостта  с комунистическата партия на СССР е толкова тясна, че през 1963 г. по негово предложение пленумът на ЦК на  БКП  единодушно решава България да стане 16-ата република на Съветския съюз.

Офертата обаче е отхвърлена от СССР и благодарение на това България запазва своята относителна самостоятелност.   Промените, настъпили  при „братушките”, предопределят падението на Тодор Живков.

Първо свалят паметника му в Правец – тихомълком. Паметникът е дело на скулптора проф. Секул Крумов.

Направен е през 1970-те години, когато култът към Живков се развива и поощрява с бързи темпове. След това бащата на „перестройката”  Михаил Горбачов  отправя  към него остри критики.

В БКП настъпва разкол и се създава ново крило, оглавено от Петър Младенов и Андрей Луканов.

Фракционерите надделяват под натиска на съветското правителство и на 10  ноември 1989 г. пленумът  на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков. Няколко дни по-късно той се разделя и със стола на държавния главния.

За Тодор Живков настъпват черни дни. На 18 януари 1990 г. той е арестуван и обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с домашен арест. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

След смъртта му  на 5 август 1998 г. всички обвинения срещу него отпадат. Източник: Марица